Решение № 2789 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 401/2017 г.

Решение № 2789 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 401/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208-228 и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Н., в качеството му на законен представител на [фирма], [населено място], срещу решение № 1023 от 29.11.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК – 738/743/755/757 от 2016 г. в частта, в която жалбата му срещу решението на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка по обособена позиция (ОП) № 6 е оставена без уважение. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на частта от обжалваното решение, като се навеждат доводи за допуснати нарушения от страна на КЗК и по трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че участникът [фирма], който е класиран на първо място по тази обособена позиция, не е отговарял на изискванията за подбор, въведени от възложителя, защото не е представил изисквания сертификат ISO 9001: 2008. Представеният от [фирма] сертификат IFS Food бил включен неправилно като неразделна част от документацията за участие, посредством даден отговор по реда на чл. 29 ЗОП (отм.); , вследствие на разяснение на възложителя, което било неотносимо към конкретната обществена поръчка. Това се доказвало от датата на изходящия номер на отговора на възложителя. По изложените съображения и тези в писмените бележки, представени в съдебното заседание от адвокат Митко Ганчев, [фирма] моли, съда да отмени решението на КЗК в обжалваната му част. В съдебно заседание [фирма] се представлява от адвокат Митко Ганчев, който поддържа касационната жалба и взема становище за основателност на касационната жалба, подадена от Агенцията за социално подпомагане. Адвокат Ганчев, от името на упълномощителя си, прави искане за присъждане на направените пред Върховния административен съд разноски в размер на 425 лв. - държавна такса и 800 лв. – внесена сума по представения договор за правна защита и съдействие – лист 111 от делото. Отделно от това прави искане за присъждане на разноските, направени пред органа по преразглеждане в размер на 850 лв. - държавна такса и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв. Касационна жалба срещу същото решение са подали изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП), в качеството му на възложител и Л. Х. Л., и. д. началник на отдел "Търгове" – упълномощено лице по чл. 8, ал. 2 ЗОП (отм.);. Тя е срещу частта от решението на КЗК, в която е отменено решението на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществената поръчка по ОП № 5 и ОП № 7. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се навежда довод, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. За обосноваване на наведените доводи възложителят е направил твърдения, че КЗК не е обсъдила в мотивите на решението си направените възражения срещу подадената жалба от [фирма], не е разгледала направените от него доказателствени искания, като по този начин е нарушила правото му на защита. Възложителят и касатор в настоящото производство твърди, че КЗК е надхвърлила правомощията си, възложени й със ЗОП (отм.); , защото е приела, че назначената комисия – помощен орган на възложителя, е трябвало да извърши проверка по реда на чл. 68, ал. 11 ЗОП (отм.); на представените документи за подбор от страна на [фирма], което правомощие на помощната комисията е посочено като една възможност, но не и задължение. В съдебното заседание възложителят се представлява от адвокат Слави Микински, който поддържа касационната жалба. Взема становище за неоснователност на касационната жалба на [фирма] и моли, по изложените съображения подадената от упълномощителя му касационна жалба да бъде уважена. Не претендира присъждането на разноски, направени пред касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение от [фирма]. Ответникът по касация [фирма], [населено място], чрез адвокат Люба Ковачева, взема становище за неоснователност на касационната жалба на АСП. Съображенията си излага в представените писмени бележки, в които противопоставя възражения на направените твърдения от АСП в касационната й жалба. Представя и писмени доказателства – отговор на Националната агенция на приходите-Централно управление с изх. № 26-П-12 от 17.02.2017 г., с копие до изпълнителния директор на АСП, по направено запитване от [фирма] - лист 121-123 от делото. Не прави искане за присъждане на разноски. Ответникът по касация [фирма], [населено място], чрез адвокат Снежинка Стойкова, в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата на [фирма]. Счита, че има качеството на заинтересована страна относно ОП № 6 и твърди, че представляваното дружество е представило необходимия сертификат, който доказвал съответствието на дружеството с изискванията за подбор, поставени от възложителя. Адвокат Стойкова претендира присъждане на направените от упълномощителя й разноски в касационната производство, за които представя договор за правна защита и съдействие и фактура в размер на 600 лв. по представения списък. Ответните страни КЗК и [фирма] не вземат становище по касационните жалби. След постановяване на обжалваното решение КЗК по реда на чл. 217, ал. 4 във връзка с ал. 2 ЗОП е постановила определение № 63 от 19.01.2017 г. относно искане на АСП за изменение на решението в частта му за разноските. Искането на АСП е оставено без уважение. Срещу това определение АСП е подала частна жалба, в която твърди, че определението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, то е необосновано и противоречи на материалния закон. АСП, в качеството си на частен жалбоподател намира, че КЗК неправилно е намалила поисканото и заплатено адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 500 лв., което [фирма] и [фирма] следва да й заплатят. Позовава се на чл. 8, ал. 2, т. 5, която препраща към ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.), като обосновава и размера на материалния си интерес. Писмен отговор срещу частната жалба са подали [фирма] и [фирма]. В тях се съдържа становище за неоснователност на частната жалба на АСП и се твърди правилност на определението на КЗК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на [фирма]. Аргументира се с това, че избраният за изпълнител [фирма] по ОП № 6 не е отговарял на изискването за подбор на възложителя, да разполага с внедрена система за управление на качеството ISO 9001: 2008 или еквивалентна, с обхват, сходен с предмета на поръчката (производство/дистрибуция/продажба/доставка на храни по смисъла на чл. 2 от Закона за храните), или да е въвел еквивалентни мерки за осигуряване на качеството, сходни с предмета на поръчката и че за доказване на това изискване, участникът трябва за представи "заверено копие от валиден към датата на подаване на офертата сертификат ISO 9001: 2008 или "еквивалент", сходен с предмета на поръчката. Участникът [фирма] е представил валиден сертификат по IFS (International Featured Standards) Food, с който не е отговорил на посоченото от възложителя изискване. Даденото разяснение по реда на чл. 29 ЗОП (отм.); се отнася за друг период, различен от този на обществената поръчка, поради което това разяснение не може да бъде включено в документацията за участие. Относно касационната жалба на АСП прокурорът дава заключение, че тя е неоснователна. Прокурорът счита, че въведеното изменение на чл. 68, ал. 11 ЗОП (отм.); представлява допълнителна гаранция за защита интересите на участниците и тези на възложителя. Нормата сочи, че при необходимост комисията може по всяко време да проверява. В конкретния случай такава необходимост е била налице, с оглед твърденията на [фирма] за конкретни данни от декларацията на [фирма] с оглед изпълнени доставки на [фирма]. Прокурорът счита, че КЗК не е допуснала съществено процесуално нарушение, като не е събрала поисканите доказателства от страна на АСП, защото в проведеното заседание на 29.11.2016 г. АСП е заявила, че поддържа писменото си становище, но няма доказателствено искане. Относно частната жалба срещу определението на КЗК прокурорът счита, че размерът на възнаграждението на адвоката на АСП относно жалбоподателите [фирма] и [фирма] е определен в съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което частната жалба е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими. Те са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 216, ал. 1 ЗОП и са срещу неблагоприятен за тях правораздавателен акт. По същество ще бъдат разгледани поотделно. Процесуално допустима е и подадената частна жалба от АСП. Относно твърдението на [фирма], че има качеството на заинтересована страна, а не на ответник, каквото е качеството му посочено в списъка на лицата за призоваване, следва да се съобрази факта, че това дружество е подало жалба до КЗК срещу крайния акт на възложителя и е имало качеството на жалбоподател. В касационното производство, след като не е подало касационна жалба, то има качеството на ответник по касация. Само ако е било заинтересована страна пред КЗК и не е подало жалба срещу решението на органа по преразглеждане, пред касационната инстанция също би имало качеството на заинтересована страна. От данните по делото се установява, че с Решение № РД-04-29 от 4.04.2016 г. на и. д. началник на отдел "Търгове", упълномощено лице съгласно заповед на изпълнителния директор на АСП, е била открита "открита" по вид обществена поръчка с предмет: "Закупуване на хранителни продукти по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ 2014 BG05 FMOP001-01. 02 "Закупуване на хранителни продукти-2016" по Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица 2014-2020 по 19 обособени позиции". Относими към спора са ОП № 5 "Закупуване на стерилизирана лютеница, доставена в складове на партньорската организация"; ОП № 6 "Закупуване на доматено пюре, доставена в складове на партньорската организация" и ОП № 7 Закупуване на грах зелен стерилизиран, доставена в складове на партньорската организация". С решението за откриване на процедурата възложителят е одобрил обявлението и документацията за участие в нея. Критерият за избор на оферта е най-ниската предложена цена. С решение № РД-04-0084 от 19.09.2016 г. възложителят на основание чл. 38 и чл. 73 ЗОП (отм.); и отразените резултати в протоколите от работата на комисията, е класирал участниците по оспорените обособени позиции и е избирал изпълнители по тях както следва: По ОП № 5: първо място [фирма]; второ място [фирма]; По ОП № 6: на първо място [фирма]; на втора място [фирма] и По ОП № 7: на първо място [фирма]; на второ място [фирма]. Участникът [фирма] е отстранен от участие по ОП № 5 поради това, че комисията на възложителя не е приела писмената му обосновка по чл. 70, ал. 2 ЗОП (отм.); , дадена по ОП № 5. Жалби срещу решението на възложителя са подали [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. КЗК е приела всичките жалби за допустими, обединила ги за разглеждане в едно производство и ги е разгледала по същество. Относно жалбата на [фирма] КЗК по изложените мотиви я е приела за неоснователна. Това дружество не е подало касационна жалба, поради което решението на КЗК е влязло в сила по отношение на него и не е предмет на настоящото производство. [фирма] също не е подало касационна жалба срещу решението на КЗК, поради което то е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. По жалбата на [фирма], която е обжалвала решението на възложителя по ОП № 5 и № 7, КЗК е приела, че тя е основателна. По тези две обособени позиции на първо място е било класирано дружеството [фирма]. В жалбата си [фирма] е твърдяло, че класираният на първо място участник не е отговарял на изискването за подбор, поставено от възложителя. За доказване на техническите възможности и финансово състояние, в раздел VI, т. 2. 1 от документацията за участие, е въведено изискване участникът да е изпълнил успешно поне 3 доставки с предмет, еднакъв или сходен с предмета на поръчката (доставка на храни по смисъла на чл. 2 ЗХ) през последните 3 години, считано от датата на подаване на офертата. Пояснено е какво съдържание се влага в понятията "последните 3 години" и "изпълнени доставки". За доказване на това изискване участникът представя два вида доказателства: списък с изпълнените доставки с посочване на: предмет на изпълнената доставка и кратко описание стойност/цена в лв. (без ДДС) и количество/брой/ обем на изпълнената доставка, крайната дата на изпълнение на доставката, получател на доставката, в качеството на главен изпълнител; участник в обединение или подизпълнител, съгласно попълнен образец, представляващ Приложение № 8 от документацията. Второто изискване е представянето на доказателства за извършените доставки под формата на удостоверение, издадено от получателя или от компетентен орган за най-малко 3 доставки от посочените в списъка – Приложение № 8, или чрез посочване на публичен регистър, в който е публикувана информация за доставките. В изпълнение на изискването по чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗОП (отм.); [фирма] е попълнило Приложение № 8, в което е посочило три доставки, със съответните стойности, дати и получател. Първата от тях е доставка на плодове и зеленчуци, на 24.11.2014 г. на "Ф-Естейт" със стойност 58240 лв. Втората доставка на хранителни продукти е на 31.12.2014 г. на [фирма], [населено място] на стойност 57760 лв. и третата доставка е на хранителни продукти за к-с "Е.", извършена на 31.2.2014 г. с получател [фирма], на стойност 449240 лв. – лист 1271-1272 от папка № 1. 4 от административната преписка, номерацията с печатните цифри. В изпълнение на второто изискване за доказване на техническите си възможности, дружеството е представило удостоверение от [фирма] за извършена доставка на консервирани плодове и зеленчуци от страна на [фирма] за периода 2.12.2013 г. -28.11.2014 г. на стойност 72800 лв. /с ДДС/. Представено е и удостоверение относно третата доставка, но то е издадено от [фирма]. При това фактическо установяване КЗК е направила извод, че след като е имало разминаване между данните попълнени в таблицата на Приложение № 8 и представените удостоверение е била налице хипотезата на чл. 68, ал. 11 ЗОП (отм.); , според която помощната комисия на възложителя е следвало да провери данните на този участник. По този начин би се избегнала възможността за невярно декларирани обстоятелства. По изложените мотиви КЗК е счела жалбата на [фирма] за основателна, като е приела, че решението на възложителя по двете обособени позиции № 5 и 7 следва да се отмени на етап преглед на документите за подбор, поставени от участниците в плик № 1, по двете позиции, за установяване на съответствие на техническите им възможности с изискванията на възложителя. По жалбата на [фирма]: КЗК я е намерила за неоснователна, като е направила подробен анализ на мотивите на помощната комисия за неприемане на писмената обосновка на това дружество, дадена по ОП № 5. Изложените подробни мотиви на помощната комисия на възложителя са възприети за относими и адекватни относно посочените обстоятелства от дружеството. Нито едно от изложените обстоятелства в писмената обосновка не е било съответно на която и да е от хипотезите на чл. 70, ал. 2, т. 1-5 ЗОП (отм.);. Решението на КЗК в тази му част не се обжалва, поради което е влязло в сила и не е предмет на касационната жалба. По жалбата на [фирма]: КЗК я е намерила за неоснователна. Дружеството е обжалвало решението на възложителя по ОП № 6, като е твърдяло, че избраният за изпълнител [фирма] не е отговарял на изискванията за подбор на възложителя, защото не е притежавало сертификат за внедрена система за управление на качеството. Според раздел VI, т. 2. 3 от документацията за участие, участникът е следвало да има внедрена система за управление на качеството ISO 9001: 2008 или еквивалентна, с обхват, сходен с предмета на поръчката (производство/дистрибуция/продажба/доставка на храни по смисъла на чл. 2 от Закона за храните) или да е въвел еквивалентни мерки за осигуряване на качеството, сходни с предмета на поръчката. За доказване на това изискване участникът е следвало да представи "заверено копие от валиден към датата на подаване на офертата сертификат ISO 9001: 2008 или "еквивалент", сходен с предмета на поръчката. Участникът [фирма] е представил сертификат IFS Food (International Featured Standards), който КЗК е възприела като съответен на изискването, въведено с обявлението и документацията за участие, като се е позовала на даден отговор на възложителя по реда на чл. 29 ЗОП (отм.); с писмо с изх. № 9102/1030 от 22.06.2015 г. По направените искания за присъждане на разноски от участниците в производството КЗК е изложила съображенията си за противоречие на чл. 8, ал. 2, т. 5 и ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е посочила, че производството пред нея е административно по своя характер и е без материален интерес. Но съдържанието на това понятие не е определено в Наредбата, поради което КЗК е приела, че относно възраженията за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да приложи чл. 34 от нея, който определя минималния размер на адвокатското възнаграждение от 500 лв. Отделно от това е счела, че спорът, с който е сезирана не се отличава със особена сложност от правна страна, нито с фактическа сложност. По направеното искане от [фирма] за разноски за адвокатско възнаграждение, КЗК по изложените по-горе мотиви, е намалила поискания и доказан размер от 4800 лв. на 500 лв. Държавната такса е била в размер на 1700 лв., поради което КЗК е възложила на АСП да заплати на [фирма] разноски в размер на 2200 лв. Възложителят също е поискал възлагане на разноските, които е направил по отношение на тези жалбоподатели, на които жалбите им са били възприети за неоснователни от КЗК. По жалбата на [фирма], възложителят е направил разноски в размер на 4094, 53 лв. Същевременно [фирма] е направило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и според посочените вече мотиви КЗК е определила размер на адвокатското възнаграждение от 500 лв. По жалбата на [фирма], която също е била възприета за неоснователна, възложителят е претендирал разноски в размер на 1200 лв. Същевременно по възражение за прекомерност, направено от този жалбоподател, КЗК е намалила размера на възнаграждението, заплатено на адвоката на 500 лв. По касационната жалба на [фирма]: Касационната жалба е основателна. Дружеството е обжалвало решението на КЗК, с което жалбата му срещу решението на възложителя, с което са класирани участниците и е определен изпълнителя по ОП № 6 е оставена без уважение. От данните по делото се установява, че по тази обособена позиция на първо място е класиран [фирма]. Както вече се посочи, КЗК неправилно е възприела, че това дружество е представило изисквания от възложителя сертификат за внедрена система за управление на качеството или еквивалент, или да е въвел еквивалентни мерки за осигуряване на качеството, сходни с предмета на поръчката. Неправилно КЗК е приела, че с даденото разяснение от възложителя по реда на чл. 29 ЗОП (отм.); този участник е отговарял на това изискване. В папка № 1. 3 от административната преписка, на лист 522 (печатна номерация) е дадено разяснение относно изискването за сертификат с писмо изх. № 9102-722 от 28.04.2016 г. В отговора е посочено, че за доказване на това изискване участникът следва да представи заверено копие от валиден към датата на подаване на офертата сертификат ISO 9001: 2008 или "еквивалент", сходен с предмета на поръчката. В отговора е посочено също, че ако участникът представи валиден сертификат по ISO 9001: 2015 с обхват, сходен с предмета на поръчката (производство/дистрибуция/продажба/доставка на храни по смисъла на чл. 2 ЗХ), възложителят ще приеме, че участникът отговаря на поставеното изискване. Същият отговор, с почти идентично съдържание е даден на запитване, пак по реда на чл. 29, с писмо с изх. № 9102-700 от 25.04.2016 г. – лист 529-530 от административната преписка от същата папка. Тези отговори са различени и няма нищо общо с цитираното от КЗК писмо с изх. № 9102/1030 от 22.06.2015 г. Освен това не следва да се забравя, че поръчката е открита с решение № РД-04-29 от 4.04.2016 г., а приетия от КЗК отговор е от предходната година. Несъмнено е, че този отговор от 2015 г. не е относим към предмета на поръчката. От изложеното следва, че [фирма] не е отговаряло на това изискване на възложителя. Комисията по чл. 34 ЗОП (отм.); е следвало да установи това несъответствие и на основание чл. 68, ал. 8 и 9 да изиска представянето на сертификата за внедрената система за управление на качеството. Като не е сторила това, тя е допуснала нарушение на производствените правила, което е рефлектирало върху крайния акт на възложителя. По така изложените мотиви, решението на КЗК в тази му част ще следва да се отмени, като вместо него се постанови друго решение, с което да се отмени и решението на възложителя по ОП № 6, като преписката му се върне в тази част от етап проверка на документите за подбор на участниците, поставени в плик № 1. По касационната жалба на АСП: Касационната жалба е неоснователна. Неправилни и в противоречие с логиката на законодателя е направеното твърдение, че комисията на възложителя може да упражни правомощието си по чл. 68, ал. 11 ЗОП (отм.);. Текстът на чл. 68, ал. 11 е "Комисията при необходимост може по всяко време". Поставя се въпроса какво има предвид законодателя при употребата на думата "необходимост"? Безспорно е, че при представянето на документите за подбор, с които се доказват техническите възможности на участника, в случая [фирма], данните, вписани в документите, с които се доказва съответствието на участника с това изискване на възложителя не трябва да се различават. Както се посочи вече, попълнените данни в Приложение № 8 относно доставката на "Ф-Естейт" на стойност 58240 лв. и удостоверението от [фирма] за извършена доставка на консервирани плодове и зеленчуци от страна на [фирма] за периода 2.12.2013 г. -28.11.2014 г. на стойност 72800 лв. са с различни стойности. Коя е вярната и защо стойностите са различни? На следващо място като получател на доставката в Приложение № 8 е посочен [фирма], а в удостоверението –издателят му е "В. Г.", без посочване на организационната форма на юридическото лице, с печат на [фирма]. Тъкмо тези несъответствия между данните в Приложение № 8 и удостоверенията, издадени от получателите на доставките са обстоятелства, които сочат на необходимост от упражняване на правомощието представено на комисията с чл. 68, ал. 11. В съдебно заседание адвокат Ковачева, пълномощник на [фирма], представя писмо с изх. № 26-П-12 от 17.02.2017 г. на заместник- изпълнителния директор на НАП-ЦУ, издадено в отговор на запитване на [фирма], лист 122-123 от делото. В този отговор се съдържат изключително интересни данни както за [фирма], а така също и за [фирма]. Проверката на тези данни безспорно сочи на необходимост от извършването й. Правилно КЗК е приела, че е налице необходимост от извършване на проверката, поради което след като тази проверка бъде извършена от комисията на възложителя, в зависимост от резултатите й, следва да се направи преценка за съответствието на [фирма] с изискванията за подбор, поставени от възложителя. Тази проверка е гаранция за защита на интересите му и спазването на закона. Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено нарушение на производствените правила от страна на КЗК, защото не е изискала доказателствата, посочени в писменото становище на АСП. В проведеното на 29.11.2016 г. заседание пред КЗК, АСП се е представлявала от адвокат Микински. В това заседание той е посочил, че няма доказателствени искания- лист втори от протокола. От това следва, че при липсата на доказателствени искания КЗК не е допуснала съществено нарушение на производствените правила. По частната жалба на АСП срещу определение № 63 от 19.01.2017 г.: Частната жалба е относно това, че КЗК като е уважила направените възражения за прекомерност от страна на [фирма] и [фирма], относно поисканото адвокатско възнаграждение, го е намалила до размера на сумата от по 500 лв. за всяко едно от двете дружества, с позоваване на чл. 34 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оплакването е, че определеният размер на адвокатското възнаграждение относно двете дружества не е съобразен с чл. 8, ал. 2, т. 5 във връзка с ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав споделя правните изводи на КЗК относно това, че спорът при обжалване на крайния акт на възложителя не е с материален интерес. Производството по оспорване на акт на възложителя, постановен на основание чл. 108, т. 1 – т. 3 от ЗОП не е с материален интерес. В това производство органът по преразглеждане и съдът се произнасят по законосъобразността на решението, с което са класирани участниците и е определен изпълнител на обществената поръчка, респ. участник в процедурата е отстранен, и при установена незаконосъобразност имат правомощие единствено да отменят оспореното решение и да върнат преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. В това производство не се разрешава административен спор с определен материален интерес. С оглед характера на производството, за да бъде приложима в тази си редакция, нормата на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. 2 от Наредба № 1/2004 г., нормотворецът е следвало да дефинира какво следва да се разбира под материален интерес при оспорване на тези решения на възложителя. Освен тази нормативна празнота, която не може бъде преодоляна с тълкуване и прилагане по аналогия, разпоредбата съдържа неточно посочване на производствата, за които е приложима. Изменението на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е обнародвано в Държавен вестник бр. 84 от 25.10.2016 г. и от тази дата е в сила. Към този момент е приложим Закона за обществените поръчки, обнародван в Държавен вестник бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. Глава единадесета от Закона регламентира реда за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки. Производството по обжалване е уредено в Глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки, който е действащото право към момента на приемане на измененията в Наредба № 1/2004 г. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че материалният интерес е прогнозната стойност на обществената поръчка. С решение № 7842 от 29.06.2015 г., постановено по адм. д. № 9748/2014 г., от тричленен състав на ВАС - второ отделение, оставено в сила с решение № 2261 от 29.02.2016 г., постановено по адм. д. № 10528/2015 г., от петчленен състав на ВАС - втора колегия, съдът приема, че прогнозната стойност на обществена поръчка или обособена позиция не представлява цена на обжалваемия интерес. Съдебният състав, пред който е оспорен подзаконов нормативен акт - Тарифа за таксите, които се събират в производствата по глава единадесета от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд (обн. ДВ, бр. 58/15 юли 2014 г., в сила от 15 юли 2014 г.), приема, че прогнозната стойност е предвиждане (планиране) на средствата за финансиране на съответната обществена поръчка, включително разчетените средства по бюджета на възложителя. Тези средства не могат да се приемат като определен материален актив, който участник ще придобие при определянето му за изпълнител, поради което не могат да се определят като материален интерес при оспорване. По тези доводи настоящият състав не приема становището на частния жалбоподател, че размера на адвокатския хонорар следва да бъде определен при условията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и решение № 1629 от 8.02.2017 г. по адм. д. № 13754/2016 г. При възражение за прекомерност, направено с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК, на съда и на органа по преразглеждане – КЗК принадлежи правото на преценка относно адекватния размер на дължимото възнаграждение. В случая КЗК е направила преценката си въз основа на фактическата и правна сложност на спора, поради което е определила размера на адвокатското възнаграждение. Неправилно обаче КЗК се е позовала на чл. 34 от Наредба № 1/2004 г. Разпоредбата се прилага извън случаите на чл. 8, ал. 2, т. 5. Но конкретния случай не е извън чл. 8, ал. 2, т. 5, защото се обжалва крайния акт на възложителя. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в този случай е 700 лв. - по чл. 8, ал. 2, т. 5, предложение първо. От това следва, че определение № 63 на КЗК следва да се измени в частта, в която на [фирма] е възложено да заплати разноски на АСП като те се изменят от 500 на 700 лв. По разноските пред Върховния административен съд: Касационната жалба на [фирма] по посочените вече мотиви е основателна, поради което искането на дружеството за разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Адвокат Микински - пълномощник на АСП е направил възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение от адвокат Ганчев-пълномощник на [фирма]. Настоящият състав на Върховния административен съд намира възражението за прекомерност за неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела по ЗОП е 700 лв., както вече се посочи. С оглед на фактическата и правна сложност на спора, осъщественото пълно процесуално представителство пред КЗК и пред съда и с оглед на успешния изход на жалбата, платеният адвокатски хонорар по сключения договор в размер на 800 лв. е съответен на извършеното процесуално представителство и защита, което е в пълен обем. Поради това разноските пред касационната инстанция в размер на 800 лв. - адвокатско възнаграждение и 425 лв. държавна такса следва да се заплатят от възложителя – АСП. Дружеството е поискало присъждане на разноските, направени и пред КЗК. С оглед на крайния изход на спора, разноските пред КЗК също следва да се заплатят. Те са в размер на 850 лв. – държавна такса и 800 лв. – адвокатско възнаграждение. Общо за двете инстанции възложителят ще следва да заплати на [фирма] разноски в размер на 2875 лв. При този изход частната жалба на Агенцията за социално подпомагане срещу определението на КЗК за изменение на решението в частта му за разноските, в частта му, в която са възложени на [фирма] е без предмет, поради което по нея не се дължи произнасяне. Адвокат Снежинка Стойкова-пълномощник на [фирма] също е направила искане за присъждане на разноски. С оглед на изхода на спора – основателност на жалбата на [фирма] по ОП № 6 искането й следва да се остави без уважение по аргумент на обратното на чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 216, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение