Решение № 13178 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4343/2018 г.

Решение № 13178 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4343/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу решение № 40 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 276/2017 г. по описа на Административния съд – Велико Търново в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-04000716004309-091-001/12.01.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 83/3.04.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Велико Търново в частите му, с които са определени задължения за внасяне на ДДС в общ размер от 8 954, 40 лв. в едно със закъснителни лихви от 1378, 01 лв., както и в частите му, с които е определена данъчна загуба за 2013 г. от 232, 88 лв., подлежаща на приспадане и КД за довнасяне за 2015 г. в размер от 338, 51 лв. ведно с лихва от 27 лв., както и в частта, в която е изменен ревизионния акт в частите му, с които е определен за довнасяне КД за 2012 г. в размер от 89, 64 лв. и лихва от 35. 85 лв. и е определен за довнасяне КД за 2014 г. в размер от 311, 53 лв. в едно с лихва от 56, 57 лв., като за данъчен период 2012 г. съдът е определил КД за довнасяне от 5, 21 лв. ведно с лихва от 2. 00 лв. и за данъчен период 2014 г. е определил данъчен финансов резултат - данъчна загуба за приспадане в размер от 1639, 38 лв., както и в частта, в която са осъдени за заплатят разноски. В касационната жалба са изтъкнати доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Про- 08" ЕООД, чрез адв. Стефанова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е отменил ревизионен акт №Р-04000716004309-091-001/12.01.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с решение № 83/3.04.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Велико Търново в частите му, с които са определени задължения за внасяне на ДДС в общ размер от 8 954, 40 лв. в едно със закъснителни лихви от 1378, 01 л., както и в частите му, с които е определена данъчна загуба за 2013 г. от 232, 88 лв., подлежаща на приспадане и КД за довнасяне за 2015 г. в размер от 338, 51 лв. ведно с лихва от 27 лв. и го е изменил в частите му, с които е определен за довнасяне КД за 2012 г. в размер от 89, 64 лв. и лихва от 35. 85 лв. и е определен за довнасяне КД за 2014 г. в размер от 311, 53 лв. в едно с лихва от 56, 57 лв., като за данъчен период 2012 г. съдът е определил КД за довнасяне от 5, 21 лв. ведно с лихва от 2. 00 лв. и за данъчен период 2014 г. е определил данъчен финансов резултат - данъчна загуба за приспадане в размер от 1639, 38 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Изяснил е релевантните факти. Oбсъдил e доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. За да постанови този резултат, съдът е стигнал до извод, че обстоятелството, че механизма на получаването на отчетените от РЛ стоки в манифестираните от него пред администрацията фактури не изисква наличието на допълнителни стоково– разпоредителни документи, не означава, че за неотчетените фактури не следва да се установи релевантният факт на получаването на вписаните в тях стоки. Изложено е, че липсват преки доказателства за получаването на процесните стоки и на фактурите, както и достатъчно косвени доказателства, които да са в състояние да формират несъмнен и обоснован извод за конкретния механизъм на предоставянето на стоките, придружени с конкретните отделни фактури от страна на конкретни лица, овластени за това от посочените доставчици. Според съда представените пътни листа към фактурите на "Обединена компания Варна" ООД са косвено доказателство, което не е достатъчно да обоснове несъмнен извод за получаването на всяка една от стоките от РЛ. Във връзка с горното административният съд е установил, че изводът на приходните органи за достигнат оборот на дружеството от 55 248, 82 лв. към 30.11.2014 г. е недоказан и необоснован. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице основанията, посочени от касатора. При извършването на ревизията органите по приходите са направили изводи, че "Про-08" ЕООД не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на безалкохолни и алкохолни напитки, вино, бира и други, торти по каталог, яйца, олио, кашкавал, брашно, различни видове месни изделия и други, издадени от доставчиците "Варна Дринкс Ню" ЕООД, "Обединена Компания Варна" ООД, "Паралакс Трейд" ЕООД, "СМБ- Груп" ООД, "ХМБ Експрес" ООД, "Линк НМ" ЕООД, "Грийн Марк" ООД, "То-Ма-Биочойс" ООД, и "Чех" ООД подробно описани в РД. Според органите по приходите РЛ е получило действително стоките по всички фактури, издадени от горепосочените доставчици, като тези стоки са били продадени от РЛ, без да са заприходени в счетоводството му и без да са отчетени приходи от продажбата им. Тези изводи се явяват недоказани и необосновани. Както правилно е посочил административният съд обстоятелството, че механизмът на получаването на отчетените от РЛ стоки в манифестираните от него пред администрацията фактури не изисква наличието на допълнителни стоково – разпоредителни документи, не означава, че за неотчетените фактури не следва да се установи релевантният факт на получаването на вписаните в тях стоки. Доводите на касационния жалбоподател са подкрепени само с косвени доказателства, което в случая не е достатъчно. За да се достигне до безспорен извод, че РЛ действително е получило стоките по процесните фактури, чрез косвено доказване, е нужна такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът индициран чрез съвкупността от тях, наистина се е осъществил. Липсва и изследване за право на данъчен кредит за РЛ по повод на идентични фактури, издадени от тези доставчици, при което органите по приходите да са съгласни, че единствено фактурите и откъслечни косвени доказателства за възможността за доставяне на стоките са достатъчни за признаването му. С оглед на горното изводът за достигнат годишен оборот от 55 248, 82 лв. към 30.11.2014 г. се явява недоказан. Доводите на органите по приходите, че в резултат на осъществен физически контрол в обекта на РЛ – "Бейби Рок" в гр. Варна, реализираният оборот на 11.06.2015 г. по отчет от регистрирания ЕКАФП е 271, 90 лв., като е налице нарастване на дневен оборот с 375 % от предходния ден и с 3770 % от предходната седмица, както и че дружеството не е водило счетоводна сметка за отчитане на продукцията си, произвеждана в кухнята, не са достатъчни, за да се обоснове безспорен извод, че стоките по неотразените в счетоводството на РЛ фактури са действително получени и продадени на дребно, като в периода на получаването им е реализиран приход, който не е отчетен. От събраните в хода на ревизията доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин фактът на получаването на стоките по фактурите от страна на "Про-08" ЕООД, както и извършването на последващи продажби, за които да не е бил отчетен приход/оборот от страна на ревизирания субект, каквито констатации се съдържат в оспорения РА. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи –хранителни и нехранителни стоки, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена. Установяването на укрити доходи, чрез реализирани продажби на получени, но неосчетоводени стоки, включва доказване на начина на придобиване на стоката, за да се приеме, че същата е впоследствие продадена. В практиката на органа по приходите и съда получаване на стока, респективно услуга се установява, чрез доказателства за реалност на доставката както при малките търговски обекти, така и в останалите случаи на търговския оборот. С оглед изложеното, решението е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултата по делото и своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение от ответника по касация, на "Про-08" ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,