Решение № 4983 от 19.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9749/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д. Станев" ЕООД, гр. Габрово, срещу решение 72/19.07.2023 г. по адм.дело 100/2023 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против решение ППН -01 -339/21 г. от 13.04.2023 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в обжалваната част, с която жалбите, подадени срещу дружеството от К. Петров, са обявени за основателни за нарушение на принципа на отчетност по чл.5,пар.2 от Общия регламент за защита на данните (ОРЗД) и на основание чл.58, пар.2, б."б" от ОРЗД по отношение на "Д. Станев" ЕООД, е отправено официално предупреждение, че с операциите по обработване на личните данни на К. Петров е нарушило принципа на отчетност по чл.5,пар.2 от ОРЗД. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на решението на КЗЛД в спорната част, присъждане на всички разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), не взима становище. Ответникът по касационна жалба - К. Петров, с адрес в гр. Габрово, изразява становище за извършени от касатора нарушения при обработка на личните му данни. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваните части от решението си КЗЛД е приела, че дружеството е изпратило уведомление до НАП за съществуващо между него и К. Петров уведомление, без да е налице законовата предпоставка на чл.62, ал.1 КТ - а именно между дружеството и работника да има сключен договор в писмена форма, тъй като договорът е бил подписан единствено от управителя на дружеството, но не и от работника, който обаче се е явявал на работа и е полагал труд по трудовото правоотношение, поради което са липсвали условията на чл.5 пар.2 б. "б" от ОРЗД за изпращане на уведомлението до НАП, което е вид обработка на личните данни и е несъвместимо с целите, за които са били получени данните - а именно за сключване на договор. Решението на КЗЛД е подписано с особено мнение на един от членовете на КЗЛД, считащ, че данните са обработени правомерно. АС, за да постанови обжалваното решение, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав намира за неправилна преценката на АС за спазване на материалния закон от КЗЛД при постановяване на решението. Както КЗЛД, така и АС са установили, че Петров е предоставил доброволно личните си данни на "Д. Станев" ЕООД, който е изготвил трудовия договор от 20.03.2021 г., същият е подписан от управителя и Петров го е получил за подпис, но не го е подписал. Същият заявява пред КЗЛД, че не го е подписал, тъй като в договора пише, че е на непълно работно време, а уговорката е била за пълен работен ден. Независимо от това същият се е е явявал на работа и е полагал труд по договора, поради което за дружеството е възникнало законово задължение по чл.62, ал.5 КТ да изпрати уведомление до НАП и дружеството го е изпълнило. Съществуването на трудовото правоотношение е установено и от Главна инспекция по труда, видно от тяхно писмо от 05.07.2021 г. Правоотношението е прекратено с "известие" на К. Петров от 10.04.2021 г. на л.179 от делото. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на АС, че уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ се изпраща само при наличие на подписан от двете страни трудов договор. Видно от разпоредбата на чл.404, ал.11 КТ, според която Главна инспекция по труда дава задължителни предписания на работодателите за вписване на трудовото правоотношение в регистъра по заетостта, когато липсват писмени доказателства за съществуване на трудовото правоотношение - тоест при липса на писмен трудово договор. В случая ГИТ е установил наличие на трудово правоотношение, но дружеството доброволно е изпълнил задължението си да го обяви пред НАП, поради което липсва нарушение от чл.5 пар.2 б. "б" от ОРЗД - а именно данните да са обработени последващо за друга цел, различна от тази, за която са събрани. След като данните са предоставени за сключване на трудов договор, възникнало е трудово правоотношение, то целта за която са събрани, включва и законовото задължение на работодателя да обяви трудовото правоотношение и личните данни пред НАП в регистъра по заетостта и обработването на личните данни е съвместимо с целите, за които са събрани. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено, вместо него да се постанови друго, с което се отменят оспорените части от акта на КЗЛД. На касатора следва да се присъдят всички направени разноски пред двете съдебни инстанции - държавни такси в общ размер на 420 лева и по 600 лева адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции или общо разноски в размер на 1620 лева, платими от КЗЛД. Предвид действащата правна уредба относно разноските в АПК и ГПК, няма правна възможност за присъждане в настоящето производство на разноските, направени пред КЗЛД, които също са включени в списъка по чл.80 ГПК. С оглед изложеното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение