Решение № 14721 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10900/2010 г.

Решение № 14721 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10900/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Радио Пазарджик" ЕООД, гр. Пазарджик, чрез неговия пълномощник срещу решение № 7900/14.06.2010 г. по адм. д. № 583/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Съветът за електронни медии /СЕМ/ чрез неговия представител и "Метрорадио" ЕООД гр. София чрез процесуалния си пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът "Фокус-Нунти" ООД, гр. София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу решение № 431/17.11.2009 г. на Съвета за електронни медии, с което дружеството не е допуснато до класиране в открития с Решение № 65/26.03.2009 г. неприсъствен конкурс за осъществяване на радиодейност - създаване на програма с общ /политематичен профил/, предназначена за разпространение чрез използуване на налични и/или изграждане, поддържане и използуване на нови електронни съобщителни мрежи за наземно радиоразпръскване на територията на гр. Пазарджик, за честота 99.7 МНz, като документите му не са разгледани. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Според съда, видно от находящите се към административната преписка писмени доказателства, едноличният собственик на капитала на търговското дружество "Радио Пазарджик" ЕООД - Община Пазарджик е акционер в ПФК "Хебър" АД. В предмета на акционерното дружество фигурира рекламна дейност в областта на спорта. Спрямо този факт съдът е развил е доводи, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 105, ал. 4, т. 7 ЗРТ /отм., ДВ, бр. 12/2010 г./ не могат да кандидатстват за издаване на лицензии юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност. Забранителната норма е с императивен характер, засяга всички юридически лица, независимо от статута и спецификата на осъществяваната стопанската дейност. Наличието или липсата на такива предпоставки се декларира с приложение по чл. 111, ал. 1, т. 6 ЗРТ, което е задължителен реквизит на заявлението за участие. Така по установеното решение обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, поради което се споделят и от настоящата инстанция като отговарящи на реалната действителност. Такава е и фактическата констатация, че спрямо жалбоподателя е налице отрицателна предпоставка досежно възможността му да участва в конкурсната процедура за издаване на лицензия за радиодейност. Решението не страда и от другия, твърдян от касатора порок-допуснати съществени процесуални нарушения. Не е налице поддържаното в касационната жалба твърдение, че съдът е произнесъл решението си преди изтичането на определения от него срок за представяне на писмени бележки. Видно от протокола за даване ход по същество на 08.06.2010 г., на пълномощниците на жалбоподателя е даден петдневен срок за представяне не писмено становище, а обжалваното решение е обявено на 14.06.2010 г. Писмените бележки на пълномощниците са изпратени с плик по пощата на 17.06.22010 г. и са входирани в съда едва на 21.06.2010 г., т. е. след определения от съдебния състав срок за представяне. В разглеждания аспект не е налице и съществен процесуален пропуск на съда, довел до неизясняване на релевантните са спора обстоятелства поради отказ за назначаване на икономическа експертиза. Дори и при евентуалното безспорно установяване, че голяма част от приходите на "Радио 1" ООД и "Метрорадио" ЕООД са от други дейности, включително реклама, това обстоятелство не сочи на извод за наличие на свързани лица по смисъла на чл. 116 "в" от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/, което наличие може да бъде правоизключваща предпоставка за издаване на лицензия за радио и телевизионна дейност по смисъла на чл. 116, "в", ал. 3 ЗРТ. Вплетената нормотворческа воля на цитираната разпоредба е в смисъл, че е налице забрана за издаване на лицензия за радио и телевизионна дейност за територията на цялата Република България, ако лицето или свързани с него лица притежават такава лицензия за регионален или местен обхват. В случая оспорването е във връзка с лицензия с местен обхват, а и липсват доказателства за наличие на свързаност между "Радио 1" ООД и "Метрорадио" ЕООД по смисъла на Търговския закон. Класираното на първо място за обсъждания честотен обхват "Метрорадио" ЕООД е съдружник в "Радио 1" ООД заедно с "Метро Радио Интернешънъл ЛЛС " САЩ. Собственик на капитала само на "Метрорадио" ЕООД е "Метро Радио Интернешънъл ЛЛС ", докато капиталът в "РАДИО 1" ООД е разпределен между съдружниците. Решението не страда и от другия, твърдян от касатора порок, за който касационната инстанция следи и служебно, а именно материална незаконосъобразност при следните съображения: Разпоредбата на чл. 105, ал. 4, т. 7 ЗРТ /отм/ забранява да кандидатстват за издаване на лицензии юридически лица, в които има съдружници или акционери, които са съдружници или акционери и в юридически лица с регистриран предмет "рекламна дейност" или осъществяват рекламна дейност. В случая се има пред вид едно трето юридическо лице, в което участвуват едни и същи акционери, както в дружеството-кандидат за радиооператор. Именно по този начин би могло да се получи концентриране на дялове от рекламния пазар съобразно актуалната законова забрана към момента на постаняване на отказа за класиране на жалбоподателя. Що се касае до радио или телевизионния оператор, той безспорно има право да извършва рекламна дейност- чл. 72 ЗРТ /отм, но действащ към посочения момент/, но е забранена именно визираната в чл. 105, ал. 4, т. 7 ЗРТ /отм/ идентичност на съдружници или акционери на кандидат оператора с такива в дружества, включващи в предмета си рекламна дейност или извършването на рекламна дейност. Пред вид това, като е приел наличие на материална законосъобразност на административния акт в обжалваната му част с оглед посоченото и приложено от органа правно основание, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,