Решение № 1119 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10248/2009 г.

Решение № 1119 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10248/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 50 от 15.06.2009 г., постановено по адм. д. № 133/2008 г. Административен съд - гр. Търговище е отхвърлил оспорването по жалба на "СХБАЛ - Папуров" ООД - гр. Търговище против Заповед № РД-09-477/14.08.2008 г. на директора н РЗОК - гр. Търговище, с която по т. 1 на "СХБАЛ - Папуров" ООД гр. Търговище за нарушение на чл. 26, т. 5 от НРД-2006 г., във връзка с чл. 210 и чл. 214 от Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК - за получаване на доплащане от ЗЗОЛ за дейности, които се заплащат напълно от НЗОК, на основание чл. 238, ал. 3, т. 4а, предл. трето от НРД-2006 г. е наложена финансова неустойка в размер на 630 лв., а по т. II за нарушение на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - за получаване на неоснователно заплащане от ЗЗО на потребителска такса по чл. 37 от ЗЗО, на основание чл. 238, ал. 3, т. 5а предл. трето от НРД-2006 г. на "СХБАЛ - Папуров" ООД - гр. Търговище е наложена финансова неустойка в размер на 180 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от "СХБАЛ - Папуров" ООД гр. Търговище, представлявана от управителя д-р Добрин Папуров с оплакване, че е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на мотивите, при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Петкова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, представя писмено становище. Ответникът по делото - директорът на РЗОК - Търговище, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на производството пред първата съдебна инстанция е Заповед № РД-09-77/14.08.2008 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Търговище, с която за получаване на доплащане от ЗЗОЛ за дейности, които се заплащат напълно от НЗОК съгласно чл. 238, ал. З, т. 4а, пр. З от НРД-2006 г., е наложена финансова неустойка в размер на 630.00 лв. и санкция съгласно чл. 238, ал. 1, т. 5а, пр. З от НРД-2006 г. и за получаване на неоснователно заплащане от ЗЗОЛ на потребителска такса по чл. 37 от ЗЗО, е наложена финансова неустойка в размер на 180.00 лв. В касационната жалба са развити подробно възражения за допуснати от административния орган нарушения в производството по издаване на заповедта, които са обсъдени от първоинстанционния съд. Обосновано в мотивите на съдебното решение е отговорено на оплакванията и изложените правни доводи за липса на твърдяни нарушения е правилно. Спазени са процедурите изисквания както при съставяне на финансов протокол № 271/20.06.2008 г., така и на производството пред Арбитражната комисия. Не са нарушени изискванията за форма на административния акт, същият съдържа установените с нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК реквизити. Безспорно условие за законосъобразност на един административният акт е излагането на правни и фактически основания за издаването му. Но съгласно трайно установената практика на ВАС и ТР № 16/1975 г. ОСГК на ВС, допустимо е част от мотивите към акта да се съдържат в други документи, които са част от административната преписка по издаването на акта. В случая такива са отразени във финансовия протокол № 271/20.06.2008 г., който съдържа фактическите констатации по установените нарушения. Съдът безпристрастно е обсъдил писмените доказателства, приложени към административната преписка. По делото е прието като доказателство и Арбитражно решение № 5/17.07.2008 г., от което са видни дебатите по установеното с финансовия протокол нарушение относно заплащането от страна на пациента Тонче Милев Алексиев на препарата Novo Seven, които са потвърдени като вярни и основателни. За същия пациент е установено по делото, че неправомерно е заплатил на лечебното заведение потребителска такса за престой в болнично заведение над 10 дни. При тези данни правилен е доводът на съда, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 238, ал. 3, т. 4а, предл. трето от НРД-2006 г. за налагане на финансова неустойка в размер на 630 лв. Обоснован е също доводът, че наложената санкция за отразеното в т. II от акта нарушение от страна на касационния жалбоподател е правилна, тъй като не се касае за маловажен случай, каквото е твърдението на лечебното заведение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 ат АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,