Решение № 14275 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2850/2019 г.

Решение № 14275 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2850/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Вендландт от [населено място], обл. Пловдив, против решение № 216 от 31.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2994 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-15-174 от 03.09.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО във вр. с чл. 68, ал. 3, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е решение № 2153-15-174 от 03.09.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № [ЕГН] от 11.05.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, в частта за началната дата 24.01.2018 г., от която на Н. Вендландт е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. С постановеното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата, след като е установил, че правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е придобито на 23.08.2017 г., но е упражнено на 24.01.2018 г. след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО. Жалбоподателката не е сред лицата, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО след 31.12.2016 г., поради което не е било налице основание за изпращане на уведомление съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 68, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на посоченото правно основание при навършване на 60-годишна възраст и осигурителен стаж 34 години. На датата 23.08.2011 г., когато е навършила 60-годишна възраст, жалбоподателката Вендландт не е притежавала осигурителен стаж 34 години, поради което не е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. На датата 23.08.2017 г., на която е навършила 66 години, жалбоподателката е придобила право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО при зачетен действителен осигурителен стаж от втора и трета категория 17 години, 6 месеца, 18 дни (18 години, 6 месеца 18 дни след превръщане към трета категория). Съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. По отношение на жалбоподателката Вендландт двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО е изтекъл на 23.10.2017 г., но правото е упражнено на 24.01.2018 г. С оспорения акт пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО законосъобразно е отпусната от датата на подаване на заявлението. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО във вр. с чл. 68, ал. 3, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО. Разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО (нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) включва във функциите на Националния осигурителен институт действия по уведомяване на лицата, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1. Обхватът на уведомяването се разпростира до нормативните условия по чл. 68, ал. 1 от КСО, при които лицата могат да се пенсионират през следващата календарна година. Не е предвидено изготвяне на персонална справка за придобития от всяко лице осигурителен стаж, съответно – придобитото право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО или за предпоставките за прилагане на чл. 9а, ал. 2 от КСО при недостигащ осигурителен стаж до 5 години за пенсия по чл. 68, ал. 1. Цитираната разпоредба на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО е в сила от 01.01.2017 г., а жалбоподателката е навършила възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО през 2011 г. Разпоредбата на чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО няма обратно действие и не е приложима по отношение на лицата, които вече са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. Според наличните данни жалбоподателката не е придобила право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 от КСО и след 01.01.2017 г. По отношение на нея действащата от 01.01.2017 г. разпоредба е неприложима и по съображение, че функциите на Националния осигурителен институт по чл. 33, ал. 5, т. 13 от КСО не засягат лицата, навършващи възрастта за пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Не са предвидени нормативни хипотези за разширително тълкуване, при което да се приеме, че Националният осигурителен институт следва най-малко шест месеца предварително да уведомява и лицата, които ще навършат възрастта за пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,