Решение № 6955 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 249/2009 г.

Решение № 6955 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 249/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП срещу решението от 22.10.2008 г. по адм. д. № 81/2007 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III ДА" състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Едноличен търговец Светла Емилова Владимирова с Фирма "Светла Борисова-Дева" гр. Радомир моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението от 22.10.2008 г. по адм. д. № 81/2007 г., Софийски градски съд, Административно отделение, III ДА" състав е отменил Ревизионен акт № 1400513 от 11.08.2006 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Перник в частта му, с която е бил потвърден с решение № 2089 от 24.10.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП. Съдът е приел за установено, че ревизионният акт в обжалваната му част е незаконосъобразен. Решението предмет на настоящето производство не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. С процесния ревизионен акт е било констатирано, че Едноличен търговец Светла Емилова Владимирова за времето 1.01.2000 г. - 30.06.2002 г. е получавала обезщетение за отглеждане на първо дете до две годишна възраст и за времето 8.11.2004 г. - 31.12.2005 г.-обезщетение за отглеждане на второ дете по реда на чл. 53, ал. 1 КСО. За периода на бременност и раждане на второто дете, а именно от 26.06.2004 г. до 7.11.2004 г. същата е получавала обезщетение по чл. 50, ал. 1 КСО. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО в редакцията му обн. ДВ, бр. 1 от 2002 г., както и в последващите го редакции за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, както и за отпуск за бременност и раждане. Следователно начислявайки процесните осигурителни вноски за ДОО, за фонд ДЗО" и фонд ДЗПО - УПФ органите на данъчната администрация са нарушили материалния закон и правилно актовете им са били отменени с обжалваното решение, макар и по други съображения. Що се касае до здравноосигурителните вноски липсва произнасяне на решаващия състав на СГС. Но с настоящата касационна жалба не са наведени такива оплаквания, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд статуира само в пределите на касационната жалба. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,