Решение № 178 от 9.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 410/2012 г.

Решение № 178 от 9.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 410/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 419 и сл. от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на вчнд № 1202/11 г. по описа на ОС-Стара Загора и нчд № 496/11 г. на РС-Казанлък, и отмяна на постановените по тях актове, с които съдилищата са групирали наказанията на осъдения Р. А., след което делото да се върне на първата инстанция за цялостно и правилно кумулиране. В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е сред основанията за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при определяне на съвкупностите по чл. 25, вр. чл. 23 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено. Адвокат А., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения изразява становище за основателност на искането за възобновяване по отношение правилността на групиране на наказанията, но оспорва същото в частта, касателно приложението на чл. 24 от НК. Осъденият А., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното първоинстанционно определение е влязло в сила, след като е било потвърдено от въззивния съд и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С определение от 26.05.2011 г., постановено по чнд № 496/11 г., РС-Казанлък е извършил кумулиране на наказанията, наложени на Р. А. А. със съответните влезли в сила присъди, както следва: -на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК е групирал наказанията, наложени по нохд № 419/10 г., нохд № 794/10 г., нохд № 769/10 г., нохд № 1203/10 г., нохд № 414/10 г., нохд № 1221/10 г., нохд № 839/10 г. и нохд № 1097/10 г., всичките по описа на РС-Казанлък, като е определил едно общо и най-тежко наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип; -на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК е определена и втора съвкупност, включваща наказанията по нохд № 1463/10 г., нохд № 1098/10 г., нохд № 419/10 г., нохд № 794/10 г., нохд № 1111/10 г., нохд № 483/10 г., нохд № 769/10 г., нохд № 1203/10 г., нохд № 414/10 г., нохд № 656/10 г., нохд № 1221/10 г., нохд № 839/10 г. и нохд № 1329/10 г., всички по описа на РС-Казанлък, като е определил едно общо и най-тежко наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с една втора до размер от три години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. С решение № 195 от 12.10.2011 г., постановено по внчд № 1202/11 г., ОС - Стара Загора е потвърдил изцяло определението на първата инстанция. По предложение на РП-Казанлък, първоинстанционният съд се е произнесъл в процедура по чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК, като е постановил определение от 07.12.2011 г., с което е тълкувал волята си, изразена в горепосоченото определението от 26.05.2011 г. Тълкуването е в насока, че първата съвкупност включва наказанията по нохд № 419/10 г., нохд № 794/10 г., нохд № 1203/10 г., нохд № 414/10 г., нохд № 1221/10 г., нохд № 839/10 г. и нохд № 1097/10 г., а втората тези по нохд № 1463/10 г., нохд № 1098/10, нохд № 1111/10 г., нохд № 483/10 г., нохд № 656/10 г. и нохд № 1329/10 г. В рамките на първоинстанционното производство, решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е било възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания. Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятният за осъдения вариант на кумулиране. Това принципно разбиране е било възприето от съда в неговия акт, но независимо от това практически не е било реализирано. От гореизложеното е видно, че при извършеното кумулиране, първоинстанционният съд при групирането е дублирал наказанията по седем от делата и в двете съвкупности, а именното тези по нохд № № 419/10 г., 794/10 г., 769/10 г., 1203/10 г., 414/10 г., 1221/10 г. и 839/10 г., което е недопустимо и е в разрез с материалните предпоставки, визирани в чл. 23 от НК. Тези нарушения не са били констатирани и отстранени от въззивния съд, а едва след влизане на определението в сила е предприето отстраняване им по пътя на тълкуването. Това от своя страна е довело до нови нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Дейността на съда в процедурата по чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК е свързана с преодоляване по пътя на тълкуването на всички затруднения и съмнения, касателно волята на съда при изпълнението на влезли в сила присъди и определения. Абсолютно незаконосъобразно е този ред да бъде използван за изменение, допълнение или други произнасяния по същество на влезлите в сила съдебни актове, при това от съда, който ги е постановил. Неслучайно и систематичното място на нормата на чл. 414 от НПК е в Глава шеста, част тридесет и втора на НПК-"Привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда". Затрудненията при изпълнението на определението за кумулация са произтичали от незаконосъобразното определяне на съвкупностите, а не от неяснота във волята на съда. С действията си по тълкуване, съдът е допуснал нарушения на процесуални нарушения. При опита си да направи правилно групиране на наказанията на осъдения А., в рамките на извършеното тълкуване, районният съд отново е допуснал нарушение на материалния закон. Във втората съвкупност е включено наказанието по нохд № 483/10 г., престъплението по което се намира в условията на рецидив с деянията по нохд № 1329/10 г. и нохд № 1463/10 г., които са в същата съвкупност. Престъпленията по последните две дела са извършени съответно на 12.08.2010 г. и 11.08.2010 г. и са в тригодишният изпитателния срок на наказанието по нохд № 483/10 г., присъдата по което е влязла в сила на 20.05.2010 г. Също така, съдът е бил длъжен да обсъди всички присъди, за които има данни по делото, а не да приеме, че е налице предходно групиране на наказанията по нохд № 721/08 г. и по нохд № 1098/10 г./за каквото данни по делото няма/, поради което е безпредметно обсъждането им в рамките на последното кумулиране. Същевременно в определението за тълкуване във втората група е включено наказанието по нохд № 1098/10 г. Всичко това дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че първата инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, като не се е съобразила и с практиката на ВКС- ПП № 4 от 28.06.1965 г. и ТР № 3 от 16.11.2009 г., а именно да извърши групиране на наказанията при отчитане на данните за цялостната престъпна дейност на осъденото лице във възможно най-благоприятния за А. вариант. При гореизложеното, касационната инстанция, намира, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за РС-Казанлък за ново разглеждане от друг съдебен състав. В рамките на което производство, съдът следва да приложи правилно закона, като установи всички възможни варианти за групиране на наказанията, наложени на осъдения А. със съответните актове и приложи най-благоприятния за него. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение