Решение № 13122 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14689/2015 г.

Решение № 13122 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14689/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Нико" ООД против решение по адм. д. № 79/2015 г. по описа на Административен съд С.- област. Иска отмяна на решението с доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост. Съдът не е съобразил чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ като изключение от правилото на ал. 1 за определяне на ТБО въз основа на количеството битови отпадъци. Съдът е направил необоснован извод, че не е възможно да се определи количеството отпадъци. Не е отчетено обстоятелството, че с решение № 472/6.13.2012 г. на АС С. - област по адм. д. № 800/2012 г. са отменени чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата за определяне и администриране на местни данъци и такси, приета с Решение № 1246/16.12.2010 г. За 2011 г. следователно начинът на определяне на ТБО е незаконосъобразен заради неспазване на чл. 67 от ЗМДТ. С решение № 423/27.05.2010 г. по адм. д. № 174/2010 г. на АССО е отменен и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата на О. Е. П. като за 2009 г. начинът на определяне на ТБО на община Е. П. пак е прогласен за незаконосъобразен като приет в нарушение на чл. 67 от ЗМДТ. За периода 2009 и 2011 г. с влезли в сила съдебни актове е прието, че начините за определяне на ТБО противоречи на закона, което по аналогия означава, че и за останалите периоди от време. Това налага извод за неправилно първоинстанционно съдебно решение. Същата правна логика се отнася и за определянето на таксата по компонента осигуряване на съдове за битови отпадъци за периода 2010 г. и 2011 г. Цената е определяема величина. По отношение на компонента "почистване на нерегламентирани сметища, снегопочистване, почистване на улици и площади и поддържане на зелени площи" не е доказано реално извършване на посочените дейности, поради което макар имотите да попадат в район определен в заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ таксата не се дължи. Има доказателства само за 2003 г. и 2004 г. Съдът не е обсъдил свидетелските показания, които доказват, че в цялата индустриална зона на с. Р. поле и улицата, на която се намират имотите общината не е извършвала дейности по миене, метене и чистене.

Ответната страна не е изразила становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Посочените от касационния жалбоподател разпоредби от Наредбата са отменени и предвид чл. 15, ал. 3 от ЗНА съдът е следвало да съобрази това. АУЗД е издаден след влизане в сила на съдебните решения визиращи способа за определяне размера на ТБО. Затова е налице отпаднало правно основание. Освен това не е отчетено, че административният орган не е изпълнил задълженията си.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Първоинстанционното съдебно производство е проведено по жалбата на "Нико" ООД против Акт за установяване на публично вземане на такса битови отпадъци № 003/5.04.2013 г. на старши експерт МДТ, потвърден от Директор на Дирекция "Финансово стопански дейности" при община Е. П. за периода от 2008-2013 г. в размер на 7 309,63 лв. (след приспадане на вече внесени суми от 564, 68 лв.), както и начислени лихви, за имоти в УПИ VII-41 за СПТД, кв. 1 по плана на СПЗ, с. Р. поле, в регулационните граници на населеното място, собственост на търговското дружество. С решение от 10.03.2014 г. по адм. д. № 765/2013 г. по описа на АССО жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е отменено с решение № 1041/29.01.2015 г. по адм. д. № 6026/2014 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение, а делото е върнато за ново разглеждане с указания за извършване на преценка относно наличието или не на колизия с разпоредби от по-висок ранг и излагане на правни изводи.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е събрал нови доказателства, приложени са заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са определени райони за извършване на услуги по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ, приета е експертиза, разпитани са свидетели и е постановено второ първоинстанционно съдебно решение № 846/5.11.2016 г. по адм. д. № 79/2015 г. по описа на АССО, с което жалбата отново е отхвърлена като неоснователна.

Решението е обосновано с установени с допустими доказателствени средства обстоятелства, относими към предмета на делото. Обсъдени са релевантни за делото факти и доводи на страните и са спазени дадените указания от касационната инстанция с отменителното решение като изложени мотиви по релевантните спорни въпроси. Разгледана по същество касационната жалба се явява частично основателна, а решението необосновано само в частта относно начислената ТБО по компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за периода от 2008-2010 г.

I. Относно компонента обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения.

Пред първоинстанционния съд е установено, че е налице регионално депо за битови отпадъци, находящо се в местност "Умен дол", землището на с. Г. М., в което се извършва депониране и обезвреждане на отпадъци.

Представени са на л. 44-130 писмени доказателства, за извършено депониране и обезвреждане на отпадъци в процесния период от време. Съдът е обсъдил представените писмени доказателства: акт за частна общинска собственост № 629/20.02.2002 г. за санитарно депо за твърди битови отпадъци с площ от 49 936 дка, протокол на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на Площадка за санитарно депониране на твърди битови отпадъци - I-ви Етап - община Г. М. и Е. П.; разрешение за ползване № 584/26.11.2002 г. на Площадка за санитарно депониране на твърди битови отпадъци I-ви етап - общини Г. М. и Е. П., комплексно разрешително на община Г. М. за "Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Г. М. и Е. П. № 301-Н1/2012 г.; протокол на Държавна приемателна комисия за установяване годността на ползване на строеж: Площадка за санитарно депониране на твърди битови отпадъци - общини Г. М. и Е. П., II Етап: Клетка № 2, Дига № 2, Клетка № 3, Дига № 3; разрешение за ползване № СТ-05-1392/29.11.2011 г. на Площадка за санитарно депониране на твърди битови отпадъци - община Г. М. и Е. П., II Етап: Клетка № 2, Дига№ 2, Клетка № 3, Дига № 3. На л. 275 и сл. са представени месечни актове за депониране на битови отпадъци за периода от 2008-2013 г.

Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Случаят не е такъв, защото за целия период от време е налице депо, което е функционирало. Размерът е определен за всяка година на основание решенията на общинския съвет като процент върху отчетната стойност и данъчна оценка на имота, при спазване на чл. 21 от ЗМДТ за определяне на данъчната оценка, а решението е обосновано със заключението на в. л., който е извършил съответната корекция в съдебно заседание на 13.07.2015 г. По този компонент съдът е постановил правилно решение с доводи за законосъобразност на оспорения административен акт.

II. По компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година На л. 93-104 по адм. д. № 765/2013 г. по описа на АССГ са представени заповедите на кмета на община Е. П., с които са определени районите и видът на предлаганите услуги. Безспорно е от представените декларации по чл. 14 от ЗМДТ, че имотите се намират в границите на с. Р. поле, промишлена зона 1.

За 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общината е предлагала услугата сметосъбиране и сметоизвозване, като с. Р. поле, в което се намират имотите на жалбоподателя, е посочено като населено място под т. 6 за район за предоставяне на тази услуга. За посоченият период от време кметът на общината не е определил за предоставяне услугата поддържане на чистотата и териториите за обществено ползване, което е видно от съдържанието на трите заповеди приложени на л. 93, 95 и 97 от делото. Съдът обаче се е обосновал изцяло със съдебно-икономическата експертиза, в която вещото лице е посочило друго: според експертът в заповедите кметът е определил и този компонент като вид услуга и изчислил размера й съобразно представените решения на общинския съвет за съответните години. Заключението обаче в тази част не се подкрепя съдържанието на приложените заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, поради което съдебното решение не съответства на доказателствата, а ТБО не се дължи по този компонент за периода от 2008-2010 г. Затова и предвид посочените и изчислени от съдебния експерт размери на ТБО по този компонент оспореният административен акт се явява незаконосъобразен както следва:

1.за 2008 г. неправилно е начислена такса за почистване на улици и поддържане на зелени площи в размер на 574, 03 лв. и 1 148, 07 лв., т. е. общо 1722,1 лв. и лихвите върху тази сума,

2. за 2009 г. неправилно е начислена такса за почистване на улици и поддържане на зелени площи в размер на 495, 25 лв. и 900, 49 лв. или общо 1395, 74 лв. и лихвите върху тази сума,

3.за 2010 г. неправилно е начислена такса за почистване на улици и поддържане, зелени площи и нерегламентирани сметища в размер на 127, 35 лв., 254,70 лв. и 509, 40 лв. или общо 891, 45 лв. и лихвите върху тази сума.

Съдът обаче е отхвърлил жалбата изцяло, поради което решението следва да бъде частично отменено, а за посочените години ТБО следва да бъде отменена съобразно неправилно начисления компонент за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, ведно с лихвите.

За 2011 г., 2012 г. и 2013 г. освен услугата сметосъбиране и сметоизвозване в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочена и услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване- улици, площади, поддържане на зелени площи и паркове, а с. Р. поле е посочено като район за предоставяне на тези услуги. По делото са представени и обсъдени писмени доказателства като приемо-предавателни протоколи (л. 34-180) за извършване на услугите за цялата община, месечни констативни протоколи ( л. 226- 288 от адм. д. № 79/2015 г. по описа на АССО), разпитани са свидетели в о. с. з. на 13.07.2015 г. за предоставяне на услугата. Размерът на таксата по този компонент е изчислен въз основа на данъчната оценка на имота по чл. 21 от ЗМДТ, като съдът се обосновал със заключението на съдебен експерт икономист (л. 203 -217) при спазване на Решение № 820 от 26.11.2009 г., Решение № 79 от 22.12.2011 г. и Решение № 518 от 20.12.2012 г. на Общински съвет Е. П.. Поради това съдът обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата срещу административния акт относно определена такса битови отпадъци по този компонент за периода 2011-2013 г.

III. По компонента сметосъбиране и сметоизвозване.

Решението на съда в тази част е обосновано и материално законосъобразно.

Съдът е установил, че за целия период от време с. Р. поле е определен за район за предоставяне на тази услуга. Услугата е предоставяна като този извод е обоснован от съда с представени приемо-предавателни протоколи л. 34-274 от том № 2 по адм. д. № 79/2015 г. по описа на АССО за цялата община Е. П., месечни констативни протоколи за дейността сметоизвозване, свидетелски показания на свидетели разпитани в о. с. з. на 13.07.2015 г. Пред имотите на жалбоподателя са ползвани два броя съдове тип Бобър с вместимост 1100 л. за имот УПИ VIII-41 за СПТД, кв. 1, а услугата е предоставяна веднъж седмично- виж удостоверение на АЕС-Х ООД- л. 33. През релевантния период от време общинският съвет не е определил цена на кофа битови отпадъци. Редът за упражняване на право по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ за освобождаване от заплащане на такса е регламентиран в чл. 19 от Наредбата, приета с Решение № 1246/16.10.2010 г. на О. Е. П. в сила от 1.01.2011 г. и отменен с решение № 472/13.06.2012 г. по адм. д. № 800/2011 г. по описа на АССО поради процесуални нарушения и несъответствие с целта на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Установено е обаче, че жалбоподателят не е подавал декларации, че няма да ползва имотите си, нито е искал освобождаване от заплащане на таксата, поради което отмяната на чл. 19 от Наредбата не се отразява на задължението за плащане на ТБО. Размерът на таксата е определен за всяка календарна година като промили върху отчетна стойност, а впоследствие върху данъчна оценка на имоти по чл. 21 от ЗМДТ, както следва: за 2008 г., 2009 г. по 3,6 на хиляда, за 2010 г. и 2011 г. по 3, 82 на хиляда, за 2012 г. по 2,02 на хиляда и за 2013 г. по 2,04 на хиляда. Със съдебна експертиза размерът на таксата е проверен и съдът е установил, че оспореният административен акт в тази част е законосъобразен. По размера на ТБО пред настоящата съдебна инстанция няма спор.

Основното оплакване по делото е свързано с отменените разпоредби на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредба за определяне и администриране на местни данъци и такси с решение № 423/27.05.2010 г. по адм. д. № 174/2010 г. на АССО и чл. 17, т. 2 от Наредбата ( приета с Решение № 1246/16.12.2010 г. на ОбС) с влязло в сила съдебно решение № 472/6.13.2012 г. по адм. д. № 800/2012 г. на АС С. - област относно начините за определяне на размера на ТБО пропорционално върху определена от общинския съвет основа. Оспореният индивидуален административен акт е издаден на 5.04.2013 г. Решение № 423/27.05.2010 г. по адм. д. № 174/2010 г. на АССО е оставено в сила с решение № 10912/26.07.2011 г. по адм. д. № 11940/2011 г. по описа на ВАС, VI отд., а решение № 472/6.13.2012 г. по адм. д. № 800/2012 г. на АС С. - област е оставено в сила с решение № 463/11.01.2013 г. по адм. д. № 11251/2012 г. по описа на ВАС, VII отд.

Първоинстанционният съд правилно приема, че в случая в производството по оспорване на акт за установяване на публично вземане не следва да се осъществи косвен контрол за противоречие на посочените по-горе разпоредби от Наредбата с чл. 67, ал. 1, от ЗМДТ. Законът е делегирал на общинския съвет правомощия за създаване на правила за определянето на такса битови отпадъци, като размерът се определя годишно с общ административен акт по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, чието оспорване е допустимо само в преклузивния срок по чл. 179, ал. 1 от АПК. Съдът с посочените по-горе съдебни решения е отменил и в двата случая разпоредби от Наредбата поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила по чл. 26 от ЗНА по приемане на подзаконов нормативен акт и липсата на мотиви защо не е приложен чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ като основен начин за определяне на размер на таксата върху количеството на битовите отпадъци. Отмяната не е поради противоречие с материална разпоредба от нормативен акт с по-висока степен. Първоинстанционният съд е посочил в решението, че доказателствата установяват възможност за определяне на таксата по количество отпадъци само по приблизителни, максимални прогнозни и осреднени стойности, което обаче не отговаря на смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, защото законът не посочва каква степен на приблизителност е приемлива, нито посочва методология за начина на изчисление.

Следователно спорът е дали съдът може да се позове на принципа по чл. 5, ал. 1 от АПК за прилагане на нормативен акт от по-висока степен и да не приложи за съответните периоди от време разпоредбите на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата (действала в периода до 1.01.2011 г. отм. с решение № 423/27.05.2010 г. по адм. д. № 174/2010 г. на АССО ) и чл. 17, т. 2 и чл. 19 от Наредбата (действали в периода от 1.01.2011 г. и отменена с влязло в сила съдебно решение на 11.01.2013 г. ), като противоречащи на правилото на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. За такова противоречие няма правни съображения в посочените две съдебни решения по чл. 194 от АПК. С решение № 423/27.05.2010 г. по адм. д. № 174/2010 г. и решение № 472/6.13.2012 г. по адм. д. № 800/2012 г. по описа на АССО са отменени разпоредби от подзаконов нормативен акт за определяне на такса битови отпадъци върху основа поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и поради липса на обосноваване приложението на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от АПК когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високия по степен акт. Изразът "противоречи на нормативен акт от по-висока степен" следва да се тълкува в смисъл, че едни и същи правоотношения са уредени по различен начин в различни по степен нормативни актове, като уредбата в нормативния акт с по-ниска степен е несъвместим с разрешението дадено в нормативен акт от по-висока степен.

В периода от 2008-2013 г. е действал чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, редакция ДВ, бр. 119/2002 г. в сила от 1.01.2004 г., който гласи, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя по правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. С разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ на общинския съвет е делегирано правомощие да приеме наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги. Под "определяне" на таксата Конституционният съд на РБ разбира определяне на размера на таксата в законоустановени предели, предвид чл. 141, ал. 4 от Конституцията на РБ и чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, а "установяването" й като вид публично задължение е от изключителна компетентност на Народното събрание - к. р. № 10 по к. д. № 12/2003 г. Законовата база за определяне на размера на такса битови отпадъци е в чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ. Дали са съществували условия общинският съвет да определи размера на ТБО в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ въз основа на количеството битови отпадъци или въз основа на алтернативни начини по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, може да бъде проверено от съда в производството по чл. 185 от АПК, но не и в производство по оспорване на акт за установяване на публични задължени. Методиката за определяне на ТБО, заедно с план-сметката за необходимите разходи за съответната година са в основата на решението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за определяне на годишен размер на ТБО. За да е налице противоречие между разпоредби в наредбата на общинския съвет и законовите разпоредби на чл. 67 от ЗМДТ е необходимо в закона да е създадено ясно, безусловно правило, което да не подлежи на допълнителна преценка и допълнителни мерки за прилагането им от друг орган, в случая от общинския съвет. Когато е налице такава правна норма, всяко друго правило, което й противоречи и е въведено с нормативен акт от по-ниска степен не следва да се прилага. В случая обаче чл. 67 от ЗМДТ не може да се приложи пряко, защото не регламентира по безусловен начин основата за определяне на размера на ТБО. Законодателят е делегирал правомощия на общинския съвет, да извърши преценка дали определянето на таксата за битови отпадъци ще е върху количество битови отпадъци като основен начин или поради невъзможност да се установи количеството на отпадъците размерът ще се определя върху друга избрана от общинския съвет основа. За целия период от време няма друго ограничение относно основата за размера, каквото законодателя е въвел допълнително с изменението на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, ДВ бр. 105/2014 г. в сила от 1.01.2016 г., т. е. извън процесния период от време. По силата на чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет в наредба урежда как да се изчислява размера на ТБО- върху количеството на битовите отпадъци или ако е невъзможно върху друга основа. Това има за последица невъзможност да бъде пряко приложена от съда законовата вместо подзаконовата разпоредба, защото изборът е на общинския съвет при спазване на последователността на начините и след преценка на обективни възможности в общината. Начинът на определяне на ТБО е регламентиран в наредба, а конкретният размер в решения на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за всяка календарна година, срещу които е допустим пряк съдебен контрол. Принципът по чл. 5, ал. 1 от АПК не обхваща възможността да се осъществява проверка дали приемането на подзаконовата разпоредба от общинския съвет е извършено при спазване на съответните административнопроизводствените правила . Това може да стане само в производството по чл. 185 и сл. от АПК. По изложените съображения в настоящото съдебно производство образувано по жалба срещу индивидуален административен акт за установяване размера на дължима ТБО не се извършва косвен съдебен контрол на приетите от общинския съвет разпоредби за определяне основата за размера на ТБО. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че за 2009 г. и 2011 г. начинът за определяне на размера на ТБО от О. Е. П. не отговаря на чл. 67 от ЗМДТ.

С решение № 423/27.05.2010 г. по адм. д. № 174/2010 г. и решение № 472/6.13.2012 г. по адм. д. № 800/2012 г. по описа на АССО са отменени разпоредби от наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение предвид изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от АПК и следователно решението има действие занапред. Освен това съдебният акт, с който се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт след влизането му в сила се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът и влиза в сила от деня на обнародването му. Това означава, че съдебното решение влиза в сила от момента, в който страната по делото общинският съвет извърши обнародването.

По настоящото дело обаче не е доказано отменителните решения № 423/27.05.2010 г. по адм. д. № 174/2010 г. на АССО, оставено в сила с решение № 10912/26.07.2011 г. по адм. д. № 11940/2011 г. и решение № 472/6.13.2012 г. по адм. д. № 800/2012 г. на АС С. - област, оставено в сила с решение № 463/11.01.2013 г. по адм. д. № 11251/2012 г. по описа на ВАС, VII отделение, да са влезли в сила към момента на издаване на акта за установяване на публично вземане за ТБО № 003/5.04.2013 г. издаден от старши експерт местни данъци и такси в отдел "МДТ". Съдебното решение по чл. 194 от АПК винаги действа занапред, предвид чл. 195, ал. 1 от АПК и ТР № № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК, т. е. не преурежда със задна дата вече възникнало публично задължение към 1 януари на съответната календарна година. Освен това към 26.07.2011 г., когато касационната инстанция е оставила в сила решение № 423/27.05.2010 г. по адм. д. № 174/2010 г. на АССО на 26.07.2011 г. разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за определяне и админиснтриране на местните данъци и такси и цени на услуги на община Е. П. вече не е съществувала, защото с решение № 1246/ протокол № 47/16.12.2010 г. общинският съвет е приел изменения на Наредбата като чл. 16, ал. 2 е отпаднал, а в чл. 17, т. 2 от Наредбата вече е разписано, че за нежилищни имоти на предприятия размерът на ТБО се определя пропорционално върху данъчната оценка. Следователно считано от 1.01.2011 г. размерът на ТБО се е определял пропорционално върху данъчната оценка на имотите по чл. 21 от ЗМДТ, което е съобразено от съда при решаване на делото.

Приложени са всички редакции на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Е. П. в периода от 2008-2013 г., като първоначално размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия е определен процентно върху отчетна стойност на активите, а впоследствие от 2011 г. пропорционално върху данъчна оценка. Оспореният пред съда индивидуален административен акт констатира вече възникнали публични задължения, а съгласно чл. 68 от ЗМДТ не се допускат изменения в приетите начини за определяне размера на такса битови отпадъци в течение на годината. При липсата и на данни за момента на влизане в сила на решение по адм. д. № 800/2012 г. по описа на АССО (няма данни кога е публикувано), следва да се приеме на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, че оспореният административен акт № 003/5.04.2013 г. е съобразен с подзаконовата нормативна уредба действала към момента на издаването му. (виж в същия смисъл и Решение № 9301/28.07.2016 г. по адм. № 7878/2015 г. и Решение № 8629/11.07.2016 г. по адм. д. № 13624/2015 г. по описа на ВАС, VII отделение).

Предвид изложеното касационната жалба е частично основателна и решението следва да бъде отменено само в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Нико" ООД против АУПВТБО № 003/5.04.2013 г. на старши експерт местни данъци и такси в отдел "МДТ" община Е. П., потвърден от директора на дирекция" МДТ" община Е. П., относно начислена ТБО по компонента почистване на улици и поддържане на зелени площи за периода от 2008- 2010 г. общо в размер на 4009, 29 лв., ведно с лихвите. В останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение