Решение № 13210 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7722/2011 г.

Решение № 13210 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7722/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1688 от 11.04.2011 г., постановено по адм. д. № 7375/10 г. Административен съд - София-град, второ отделение, 24-ти състав, е обявил за нищожно по жалба на Димитър Николов Кисьов от гр. Смолян решението по т. 4.4 от протокол № 70 от 25.06.2010 г. на Управителния съвет на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. С решението съдът е оставил без разглеждане жалбата на Димитър Николов Кисьов от гр. Смолян против решението по т. 4.4 от протокол № 70 от 25.06.2010 г. на Управителния съвет на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, с която се иска отмяна на акта и е прекратил производството по делото в тази му част. С решението съдът е осъдил Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране да заплати на Димитър Николов Кисьов разноски по делото в размер на 10 лв. Срещу така постановеното решение в частта му, в която е прогласена нищожността на решението по т. 4.4 от протокол № 70 от 25.06.2010 г. на Управителния съвет на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, е подадена касационна жалба от Управителния съвет на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране чрез пълномощника му адв. Росица Даскалова. В същата се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата за прогласяване на нищожност на решението. Ответникът по касационната жалба Димитър Николов Кисьов от гр. Смолян не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна. С една част от решението си Административен съд - София град е оставил без разглеждане жалбата на Димитър Николов Кисьов от гр. Смолян против решението по т. 4.4 от протокол № 70 от 25.06.2010 г. на Управителния съвет на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, с която се иска отмяна на акта и е прекратил производството по делото в тази му част. В тази част, имаща по естеството си характер на определение, като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С друга част от решението същият съд е обявил за нищожно по жалба на Димитър Николов Кисьов от гр. Смолян решението по т. 4.4 от протокол № 70 от 25.06.2010 г. на Управителния съвет на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. След като е описал подробно фактическата обстановка по издаване на обжалваното решение, първоинстанцинният съд е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. За да постанови този резултат е съдът е приел, че обжалваното решение, имащо характер на индивидуален административен акт, страда от съществени пороци, които са от такова естество, че не позволяват акт да породи правни последици. На първо място е прието, че процесният акт няма адресат, което съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК Изложени са мотиви, че с решението по т. 4 се отписват от регистрите за проектантска правоспособност на КИИП всички инженери, които са вписани до 4.12.2009 г. и притежават удостоверения за "Пожарна безопасност" и следователно адресатите на акта не са изрично и изчерпателно посочени, а са определени по общи признаци, а конкретния адресат може да се установи само слез справка в електорнната страницата на камарата. В тази връзка е прието, че представеният по делото списък не може да се приеме като неразделна част от решението, тъй като не е посочен като неразделна част от самото решение, а единственото обективно обстоятелство, което свързва оспореното решение с жалбоподателя /сега ответник по касация/ е уведомителното писмо № КИПП 146 от 14.07.2010 г. Като друг порок на обжалваното решение е посочена липсата на мотиви, което съставлява нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която изисква излагането на мотиви като задължителен реквизит на административния акт. Съдът е приел, че посочените мотиви в акта не съответстват на посоченото правно основание за издаването му - чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗКАИИП и не се подкрепят от конкретните факти, а за посоченото основание - чл. 1, ал. 1 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите следва да се има предвид, че изменението на един подзаконов нормативен акт не е основание за отмяна на вече придобити въз основа на закон права. Като допълнение е отбелязано, че в решението не са изложени мотиви относно образованието и квалификацията на жалбоподателя, както и че не е съобразено, че той притежава правоспособност 04965/2004 г. по части "Технология на машиностроенето и уредостроенето" и "Технология на предприятия за леката промишленост" и е регистриран като чл. на КИИП секция "Технологии". На база на изложеното е направен краен извод за нищожност на обжалвания акт и уважаване на жалбата в тази й част. Решението на Административен съд - София град е не правилно като постановено в нарушение на закона. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че при наличните факти по делото необосновано е прието, че решението няма адресат, респективно че същото не е мотивирано. Прави се позоваване и на конкретна съдебна практика в подкрепа на доводите в жалбата. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Спорният въпрос се свежда до това дали решението на УС на КИИП в качеството си на административен акт страда от такива пороци, които са обуславят неговата нищожност. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че са налице нарушения на изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 3 и 4 от АПК относно съдържанието и формата на акта, които дават основание същият да бъде прогласен за нищожен. Този извод на първоинстанционният съд не се споделя от настоящата инстанция, тъй като е изграден при неправилно тълкуване на закона и е необоснован на фактите, установено по делото. На първо място не могат да бъдат споделени изводите, че актът се явява нищожен, тъй като не са посочени адресати на същия - нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. От данните по делото е видно, че името на Димитър Николов Кисьов действително не фигурира в т. 4 на обжалваното решение, в който смисъл издателят на акта действително е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК. Но от представените доказателства по преписката за издаване на акта може да бъде установено по несъмнен и категоричен начин, че Димитър Николов Кисьов се явява адресат на решението, което се установява както от списъка на лицата, намиращ се на интернет страницата на КИИП и приложен на хартиен носител по делото, така и от уведомителното писмо до него и от самия факт на подаване на жалба срещу решението. В този смисъл допуснатото нарушение от издателя на акта не може да се квалифицира като толкова съществено, че да обуславя неговата отмяна единствено и само на това основание. В този смисъл в съдебната практика са не само цитираните решения на ВАС в касационната жалба по адм. д. № 431/08 г. и № 5287/07 г., но и някои решения от по-новата съдебна практика, като например решение № 12697 от 7.10.2011 г. на ВАС, седмо отделение, постановено по адм. д. № 14080/2010 г. Необосновани и при неправилно тълкуване на закона и при несъобразяване с установената съдебна практика са и констатациите на първоинстанционния съд за нищожност поради допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неизлагането на мотиви в самото решение не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото фактическите основания за издаването му могат да бъдат изведени от приложените към решението доказателства, в това число подробен протокол от заседанието на управителния съвет на камарата, проведено на 25.06.2010 г. от въпросните доказателства може да бъде изведена волята на издателя на акта относно упражненото субективно право, както и позволяват въз основа на тях да бъде извършена проверка на материалната законосъобразност на акта. В този смисъл настоящият състав възприема и аргументацията, изложена подробно в мотивите на решение № 4708 от 8.04.2009 г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 9240/08 г., цитирано в касационната жалба, където де факто е възпроизведена тезата на правната доктрина като какъв порок следва се схваща липсата на мотиви на административния акт. Като е приел друго и е прогласил обжалваното решение за нищожно, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което следва да бъде отхвърлена жалбата на Димитър Николов Кисьов от гр. Смолян, с която се иска прогласяване на нищожността на решението по т. 4.4 от протокол № 70 от 25.06.2010 г. на Управителния съвет на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,