Решение № 9675 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 286/2017 г.

Решение № 9675 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 286/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Г. К. и Т. В. Р., от гр. К., чрез пълномощника им - адв. С. П.-К., против решение № 2071 от 07 ноември 2016 г. постановено по адм. дело № 1450/2016 г. по описа на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - началникът на РДНСК - ЮЦР, гр. П., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът по делото - главният архитект на община - Карлово, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - Е. В. К., чрез пълномощника й - адв. Е. Ф., оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът по делото - Х. В. П., чрез пълномощника му - адв. А. О., също оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на М. Г. К. и Т. В. Р., против заповед № ДК-10-ЮЦР-30 от 31 май 2016 г. на началника на РДНСК - ЮЦР като неоснователна. Със заповедта, по жалба на Е. В. К., на основание чл. 216, ал. 6, вр. с ал. 2 ЗУТ, е отменено разрешение за строеж /РС/ № 11 от 21 януари 2016 г. на главния архитект на община Карлово за обект "Преустройство на втори етаж на жилищна сграда с идентификатор 36498.502.870.1, с обособяване на баня и тоалетна", находящ се в УПИ VI-870, кв. 43 по плана на гр. К. За да постанови този правен резултат, е прието от съда, че оспорената заповед, с която органът се е произнесъл по същество на допустимата от Е. В. К. жалба, е постановена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и целта му. Обсъдени са събраните по делото доказателства, вкл. и заключение на СТЕ, въз основа на които е установено, че органът законосъобразно се е позовал на нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ, както и на чл. 185, ал. 2 ЗУТ при издаване на оспореното РС. По делото са събрани доказателства за предходно издадена и влязла в сила заповед № ДК-02-ЮЦР-01 от 06 януари 2015 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, в частта й, с която е наредено премахването на незаконен строеж - канализационна тръба в стълбищна клетка на жилищната сграда в УПИ VI-870, кв. 43 по плана на гр. К., извършен от М. Г. К. и Т. В. Р. по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установено е от съда, че този незаконен строеж не е премахнат изцяло и съществува, което възпрепятства издаването на процесното РС, в същия имот. Освен това, според съда, липсва изричното писмено съгласие на всички етажни собственици на сградата, тъй като преустройството засяга стълбищната клетка, която е обща част на сградата. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че обекта за който е издадено процесното РС № 11/21 януари 2016 г., засяга обща част на съществуваща ЕС, каквато е стълбищната клетка на жилищната сграда в УПИ VI, кв. 43 на гр. К., поради това, че по одобрения проект - част "В и К" се предвижда канализационния клон РVC Ф110 да премине в стълбищната клетка, окачен по стената на стълбите, да се включи с коляно вертикално и така да достигне съществуващата хоризонтална канализация на сградата, която отвежда отпадните води на сградата до улицата. Или преустройството на кухнята на втори етаж, чрез обособяване на баня и тоалетна, включва изграждане на инсталация за отвеждане на битово-фекални отпадни води, през обща част на ЕС. Установено е още, че тази инсталация е била изградена от касаторите преди издаване на процесното РС, представлява незаконен строеж за който има издадена Заповед № ДК-02-ЮЦР-01 от 06 януари 2015 г. на началника на РДНСК - ЮЦР за премахването й, влязла в сила по отношение на нея на 03 юни 2015 г. (виж решение по адм. дело № 234/2015 г. по описа на Административен съд - П., стр. 51 - 64 от делото). Към момента този незаконен строеж не е премахнат изцяло и съществува. При наличие на влязла в сила заповед за премахване на изградената канализационна тръба в стълбищната клетка, като част от преустройството на кухнята на втория етаж на жилищната сграда, процесното РС не може да бъде издадено на никакво правно основание. РС се издава за бъдещ строеж, който предстои да бъде изграден, каквато хипотеза в случая не е налице. С издаването му, както и с одобрените проекти за строежа, съществено се заобикаля закона, който не допуска одобряване и издаване на строителни книжа спрямо строежи, които са незаконни. За последните закона предвижда друг ред - възможност за узаконяване, на основание § 127, ал. 2 и сл. ПЗР на ЗИДЗУТ, чрез издаване на акт за узаконяване, но не и възможност за одобряване на проекти и за издаване на РС, на основание чл. 142 и чл. 148 ЗУТ. От изложеното следва, че издаденото РС и одобрените проекти, представляващи неразделна част от него, се явяват нищожни, която нищожност неправилно не е установена от органа и съда при извършената от последния служебна проверка по чл. 168, ал. 2, вр. с ал. 1 АПК. Като нищожни тези актове е следвало да бъдат обявени за такива, а не отменени като незаконосъобразни. Нарушението на закона, допуснато от съда е съществено и води до неправилност на обжалваното решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, по същество, с което бъде отменена оспорената заповед на началника на РДНСК - ЮЦР, като незаконосъобразна и бъде обявена нищожността на оспореното РС № 11 от 21 януари 2016 г. на главния архитект на община Карлово, ведно с одобрените към него проекти, като неразделна част, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК. При този резултат, съдът не намира за нужно да обсъжда оплакванията на касаторите като относими към законосъобразността на оспореното РС, а не към нищожността му. Единствено следва да се произнесе по оплакването за недопустимо участие на ответника Х. В. П. в съдебното производство като заинтересована страна. Това оплакване е неоснователно, тъй като тази страна е обосновала качеството си на заинтересована, предвид на това, че е съсобственик с Е. В. К. върху първия етаж от жилищната сграда в УПИ VI, съгласно нот. акт № 165/1997 г. (стр. 66 от делото на Административен съд - П.). При този изход по спора и направеното искане от ответника Х. В. П. за разноски пред първата и касационна инстанции, на същия следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на 1 000 лева, от които 600 лева за първата инстанция и 400 лв. за касационната, съгласно представените договори за правна помощ и списък на разноските. Тези разноски следва да се възложат в тежест на О. К., тъй като актовете, издадени от главния архитект от тази администрация, са нищожни. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение