Решение № 4992 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 225/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на проф. дсн Е. Е. Ч.- директор на Института по философия и социология, чрез процесуален представител, против решение 21145 от 24.10.2024г., постановено по адм. д. 6957/2024г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски.

Ответникът доц. дфн В. Д. П., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения за неоснователност излага в писмено становище. Не претендира разноски.

Ответникът Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмено становище. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалби е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на директора на Института по философия и социология, срещу Решение 180/11.06.2023г., постановено по преписка 52/2023г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация, с което:

1. Установява, на осн. чл.65, т.1 и т.2 ЗЗДискр., че проф. дсн Е. Ч.- директор на Института по философия и социология-БАН, в качеството на работодател е извършила нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.2 вр. чл.21 ЗЗДискр., като не е изпълнила законово задължение да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 КТ спрямо жалбоподателя доц. дфн В. Д. П., по признаци възраст и лично положение за процесния период-датата на издаване на Заповед РД-15-122/20.02.2023г.

1. Предписва на осн. чл.47, т.4 ЗЗДискр. на ответната страна проф. дсн Е. Ч.- директор на Института по философия и социология-БАН, занапред от постановяване на настоящото решение, да спазва стриктно нормите на Раздел I от Глава II на ЗЗДискр., да прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.10 по отношение служителите в ИФС-БАН, както и да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в Република България.

За да постанови този резултат първостепенният съд е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма, без да извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон.

АССГ е приел, че в административното и съдебното производство са доказани фактите, от които може да направи безспорен и категоричен извод, че директора на Института по философия и социология е третирал заинтересованата в производството пред АССГ страна П. по начин, по-неблагоприятен от останалите лица, с които са прекратени едностранно трудовите правоотношения на същото основание -чл.328, ал.1, т.10 КТ, но при които е изпълнено условие за придобито право на пенсия, съгласно българското законодателство.

Според съда по делото са установени факти за това, че П. е дискриминиран с акт на ИФС-БАН спрямо лица-пенсионирани хабилитирани научни работници от ИФС-БАН, представляван от проф. дсн Е. Ч. в качеството на директор, както и че е дискриминиран спрямо всички хабилитирани научни работници в БАН, пенсионирани при условията на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 КСО и произтичащото от него право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ

Съдът е приел, че прекратяването на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.10 КТ е право на работодателя, но за прилагането на това основание е необходимо по отношение на лицето, спрямо което е приложена, да са налице предпоставките за придобиване на пенсия, регламентирани в КСО- лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст според чл.68, ал.1 КСО.

АССГ е намерил за установено, че директорът на ИФС-БАН осъществявайки правото си на едностранно прекратяване на трудовия договор по см. на чл.328, ал.1, т.10 КТ е прекратил трудовото правоотношение с П. при нарушение разпоредбата на чл.21 ЗЗДискр., като е извършил спрямо него пряка дискриминация по см. на чл.4, ал.2 вр. §1, т.7 ДР ЗЗДискр., поставяйки го в по-неблагоприятно положение спрямо посочените от него лица за сравнение, по защитени признаци възраст и лично положение , които защитени признаци съдът е приел, че са налични предвид оплакванията на П..

Решението на Административен съд София-град е валидно, допустимо, и правилно като краен резултат.

При правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до верен извод относно осъществяването на фактическия състав на чл.21 ЗЗДискр. от сочения за дискриминатор.

При пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр неравното третиране следва да е на основата на защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, който да отличава неравно третираното лице от другите лица в сравними сходни обстоятелства.

Съгласно чл.21 от ЗЗДискр, работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл.329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл.106, ал.1, т.2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл.4, ал.1.

Тази норма изисква за да се обоснове извод за наличие на дискриминация, да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че спрямо него е осъществена дискриминация се третира, било е третирано или би било третирано, и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства.

Предвид установените по делото факти обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното съдебно решение, че в случая спрямо доц. дфн В. П. - лице навършило [възраст] възраст, е осъществена пряка дискриминация от страна на директора на Института по философия и социология-БАН, в качеството на работодател, тъй като правоотношението с П. е прекратено по начин по-неблагоприятен в сравнение с други хабилитирани научни работници в ИФС-БАН, и в БАН, пенсионирани при условията на навършена възраст от [възраст], но с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 КСО, на които е предложено прекратяване на правоотношението, след заплащане на обезщетение.

В настоящия казус основанието за по-неблагоприятното третиране не е защитеният признак "възраст", както неправилно е приела КЗД и първостепенния съд, защото този признак е общ за дискриминираното лице и посочените за сравнение лица - всички са навършили [възраст] възраст, и това не е основание за различното им третиране.

Но доколкото от събраните по делото и неоспорени от страните доказателства ( вкл. докладна записка от доц. Б.Г., протокол 1/11.01.2023г. от заседание на секция Философия на науката и решение по протокол 1/17.01.2023г. на заседание на научния съвет на ИФС по §11 ПЗР ЗВО), се установява, че правоотношенията на тези лица са прекратени по различен начин, и не по ясни критерии, се налага извод, че начина на прекратяване на правоотношенията на бившите служители е обусловено единствено от личното им положение - т.е. решенията спрямо тях са вземани персонално ( Проф. дфн Н. Т., доц. дфн Е. М., чл. кор. Проф. дфн А. С. и др. визирани от първостепенния съд) без ясни критерии в кои случаи въпреки навършването на [възраст] възраст ще се прекрати правоотношението и в кои не, а това обуславя извод за неравно третиране.

При това без съмнение е налице нарушение на разпоредбата на чл.21 от Закона за защита от дискриминация, която задължава работодателя при осъществяване на правомощията му по чл.328, ал.1, т.2 КТ да прилага еднакви критерии без оглед на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.. Неблагоприятното третиране на доц. дфн В. П., изразяващо се в нееднакви критерии при осъществяване на правото на работодателя при едностранно прекратяване на трудовия договор, е в пряка причинна връзка със защитения признак лично положение , като значима за личността характеристика към момента на дискриминационния акт, макар придобита по силата на правна норма, а именно лице без осигурителен стаж по чл.68, ал.1 КСО. Актът на прекратяване на правоотношението поради навършена възраст в този случай е с тежка лична и обществено значима последица невъзможност въпреки навършената [възраст] възраст лицето да се ползва от финансовото обезщетение чрез предоставяне пенсия за осигурителен стаж и възраст, за разлика от посочените за сравнение лица.

Ето защо като е достигнал до извод, че в случая от проф. дсн Е. Ч.- директор на Института по философия и социология-БАН, в качеството й на работодател при осъществяване на правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.10 КТ, с неприлагането на еднакви критерии без оглед на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. спрямо дискриминираното лице, нарушава разпоредбата на чл.21 от ЗЗДискр., АССГ е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Аргументите изложени от касатора за липса на неблагоприятно третиране и осъществена дискриминация са несъответни на приложимите материалноправни норми на ЗЗДискр. и фактите по делото. В хода на производството пред КЗД и в проведеното съдебно производство ответната страна не е доказала, че дискриминираното лице не се намира в сходна ситуация с посочените от него лица- сравнители, и за различното третиране (безспорно установено по делото) е налице законова причина извън заявения от лицето признак по чл.4 ЗЗДискр.

Противно на тезата на касатора в случая е неприложимо разрешението, възприето Съда на Европейския съюз в Решение от 18 ноември 2010 година, по съединени дела C-250/09 и C-268/09, ECLI:EU:C:2009:549, с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 234 ЕО от Районен съд Пловдив (България) с определения от 23 юни 2009 г., постъпили в Съда съответно на 6 и 10 юли 2009 г., в рамките на производства по дела В. И. Г. срещу Технически университет -София, филиал Пловдив, защото същото касае проява на дискриминация при прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.328, ал.1, т.10 КТ, но при различна фактическа обстановка само по защитен признак възраст , без да е изключена възможността за неравно третиране по други защитени признаци други защитени признаци (в този смисъл вж. и чл.6, т.2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите).

В процесния случай е налице обективно неоправдан фактор- липса на необходимия осигурителен стаж по чл.68, ал.1 КСО, който не може да обоснове различието в третирането на сравнимата група лица.

На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не е налице посоченото от касатора отменително основание по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила.

Разноски в настоящото производство не са претендирани и не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение