Решение № 7498 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 763/2017 г.

Решение № 7498 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 763/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. С. Г., гр. Т., против решение № 100/23.11.2016 г., постановено по адм. д. № 155/2016 г. по описа на Административен съд Т.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. С. Г. против заповед № З-01-696/19.09.2016 г. на кмета на О. Т., с която е разпоредено да бъде премахнат собствения на Г. гараж като незаконен, находящ се в УПИ Х-1358, кв. 56 по ПУП на гр. Т.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, не е допуснал събиране на гласни такива, като по този начин не е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело да неправилни правни изводи. В хода на проведения съдебен контрол е установено, че процесният "гараж" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ и е изграден без строителни книжа и разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. За извършеното незаконното строителство е съставен необходимия констативен акт от компетентните органи (л. 8-9), който е неразделна част от заповедта за премахване на незаконните строежи и мотиви на заповедта. Заповедта за премахване на незаконния строеж е издадена от компетентния орган - кмета на О. Т. предвид характеристиките на строежа, сочещи на такъв от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ. Първоинстанционният съд не е изследвал търпимостта на строежа. Необосновано е преценил, че не е налице режим на търпимост по смисъла § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като изграждането му е извършено в нарушение на § 187, т. 1 и § 178 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (отм.) преди 45 г. (видно от декларацията на касаторката на л. 10). Съдът не е изследвал търпимостта на строежа с оглед основанията предвидени в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ с оглед индицията, че строежът е изпълнен преди 7.04.1987 г. Касаторката е декларирала, че процесният гараж е изграден преди повече от 45 години. В съдебно заседание е поискала допускането на свидетели, с оглед това обстоятелство и досежно търпимостта, което, в нарушение на съдопроизводствените правила, й е отказано от решаващия съд. Изложените мотиви за отказа са неотносими и неправилни. Гласни доказателства относно момента на построяване на гаража са допустими и основателни. След безспорно установяване на периода на построяване съдът сам, или с помощта на съдебно-техническа експертиза, трябва да установи дали строежът е бил допустим на основанията, визирани в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и едва тогава може да достигне до извода търпим или не е гаражът, предмет на оспорената заповед. При това положение първоинстанционния съд неправилно е приел, че процесният строеж - гараж е незаконен и подлежи на премахване съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в какъвто смисъл е оспорената заповед. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав съобразно мотивите на този съдебен акт. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав