Решение № 8588 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11984/2011 г.

Решение № 8588 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11984/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава десета от Административопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на Стоил Тодоров Кичуков и Василка Здравчева Кичукова, двамата от гр. Пловдив, ул. "Прогрес" № 1, срещу Разрешение за строеж № РС-15/1.03.11 г. на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което на "Национална електрическа компания" ЕАД е разрешено в съответствие с одобрени работни проекти да извърши строеж "ВЛ 110кV" ТЕЦ - Пловдив север п/ст "Чернозем" участък от стълб № 45 - същ. /№ 35 - нов/ по п/ст "Чернозем", част от "ВЛ 400 кV Карлово - Пловдив". Оспорващите поддържат незаконосъобразност на административния акт като издаден в нарушение на чл. 64, ал. 4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, претендират отмяната му с присъждане на деловодни разноски. Ответникът, министър на регионалното развитие и благоустройството, представляван от юрк. Георгиева, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на жалбата с молба да бъде отхвърлена. Ответникът, "Национална електрическа компания" ЕАД, представляван от адв. Кисьова, надлежно упълномощена, с доводи за неоснователност оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена, претендира присъждане на деловодни разноски. По допустимостта на оспорването: Жалбата е подадена от лица, собственици на поземлени имоти № № 008003,008004 и 008021, м. "Колев кладенец", землище с. Стряма, находящи се съгласно одобрения парцеларен план в зона с ограничителен режим /л. 353 - 357 и л. 487/ в преклузивния срок по чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, предвид което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения: С Решение № 46/1.02.08 г. на Министерския съвет на Реп. България енергийните линейни обекти " ВЛ-400 кV Карлово - Пловдив", "ВЛ 110 кV Черноземен - Хисаря" и "ВЛ 110 кV ТЕЦ "Пловдив" - п/ст Черноземен" на основание § 5, т. 62 ДРЗУТ вр. с чл. 5, ал. 1 ЗЕ са обявени за обекти с национално значение, което обуславя компетентността на издалия Разрешение за строеж № РС-15/01.03.11 г. административен орган, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, действал в хипотезата на заместване в периода 1.03 - 2.03.11 г. по силата на Заповед № РД-0214-398 от 28.02.11 г. /л. 17/. Разрешението за строеж е издадено на "Национална електрическа компания" ЕАД в качеството й на възложител с право да строи в чужд имот по силата на специален закон, ЗЕ /чл. 161, ал. 1 предл. 1 ЗУТ/въз основа на надлежно одобрени инвестиционни проекти /З-д № РД-02-14-2126/3.12.10 г./, влязло в сила решение по оценка на въздействието върху околната среда и парцеларен план за линеен обект, одобрен на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ със Заповед ЗД-00-803/13.08.07 г. на Областен управител на област с административен център - Пловдив, влязла в сила на 12.09.07 г. От писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, възложена на в. л. Стефанов, неоспорено от страните, се установява, че съгласно одобрения парцеларен план трасето на линеен обект "ВЛ 110 кV ТЕЦ - "Пловдив" п/ст Черноземен" засяга имотите, собственост на оспорващите във връзка с което са учредени сервитутни права върху съответни площи от имот № 008003, имот № 008004 и имот № 008021 в зоната с ограничителен режим, определена в съответствие с изискванията на Наредба № 16 за сервитутите на енергийните обекти, както и, че инвестиционният проект е одобрен при спазване изискванията към конкретния вид строеж. Оплакването за незаконосъобразност на административния акт, обосновано с твърдение относно липсата на учреден сервитут по чл. 64, ал. 2 ЗЕ е неоснователно. Съгласно 64, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗЕ сервитутите по този закон възникват въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план за определяне местоположението на съответните имоти и изплатено от титуляра на сервитута еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитута, определено по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран изпълнител. Както бе посочено по-горе, за обекта е налице парцеларен план по чл. 110, ал. 1, т. 5 ЗУТ, одобрен с влязла в сила на 12.09.07 г. Заповед № ЗД-00-803/13.08.07 г. на областния управител на област с административен център Пловдив. Приложени на л. 513 - 516, л. 135 и л. 136 са протокол за оценка на комисията по чл. 210 ЗУТ при община Раковски, назначена с нарочна заповед на кмета на общината, съобщена на оспорващите по реда на чл. 61, ал. 2, предл. 1 АПК /удост. № 36/17.02.12 г. - л. 552/, Заповед № АБ-33/23.04.08 г. на кмета на община Раковски и вносна бележка от 7.05.08 за внесена по сметката на същата община сума за изплащане обезщетение на собствениците. Тези установявания налагат извода, че задълженията си във връзка с изискуемото по чл. 64, ал. 4 ЗЕ за възникване на сервитут върху процесните имоти компетентните административни органи и възложителя - титуляр на сервитута - са изпълнили. Ето защо, сервитутът е възникнал, независимо от обстоятелството, че оспорващите, собственици на процесните имоти не са се явили в общината за получаване на сумата, определена им като обезщетение. С оглед изложеното, оспорването срещу издаденото от компетентен оран при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон Разрешение за строеж № РС-15/1.03.11 г. като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този резултат претенцията на ответника по жалбата, "Национална електрическа компания" ЕАД, за присъждане на разноски, своевременно заявена се явява основателна до размера от 450 лв, тъй като адвокатска защитата страната е ползвала в хипотезата на чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения срещу индивидуален административен акт без оценяем интерес. Разноските до пълния доказан по делото размер /л. 554/, предмет на свободно договаряне, не подлежат на възстановяване от противната страна. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК и чл. 215, ал. 7 ЗУТ, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение,