Решение № 15764 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8814/2013 г.

Решение № 15764 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8814/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалба на кмета на Столична община и областния управител на област София срещу решение № 2230 от 4.04.2013 г. по адм. дело № 4715/2011 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е разрешение на областния управител на област София по чл. 29 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, обективирано с писмо № 07/162 от 16.05.2011 г. Направени са оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на приложимия материален закон, съставляващо касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. В касационната жалба на областния управител на област София се поддържа искане за обезсилване на съдебния акт. Претендират се разноски. Ответникът - "Чепино Автотранспорт" ЕООД, гр. Велинград, взима становище за неоснователност на касационните жалби. Ответникът - "Елина 3.1" ЕООД, не ангажира становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение приема, че жалбите са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими, а след служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, преди да пристъпи към проверка на неговата правилност във връзка с посоченото по-горе касационно основание и доказателствата по делото констатира, че решението е недопустимо, като постановено в производство, образувано въз основа на недопустима жалба. С писмо, изх. № 2600-5562/12 от 29.04.2011 г., кметът на Столична община поискал от областния управител на област София да разреши, на основание чл. 21, т. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2011 г.), наричана по-надолу само Наредба № 2/2002 г., временно възлагане на превозите, до провеждане на конкурс, по автобусна линия София - Велинград, маршрутни разписания № 2210, № 22102, № 22103, № 22104 и № 22201 с начален час от София съответно 8. 50, 11.20, 13.50, 14.30 и 17.50. В писмото е посочено, че линията е от утвърдената републиканска транспортна схема и за нея няма подадени заявления за обслужване от други превозвачи освен на "Елина 3.1." ЕООД. С писмо, изх. № към 07/16210 областният управител разрешил, на основание чл. 29, т. 1 Наредба № 2, да бъде възложено на "Елина 3.1." ЕООД извършването на обществен превоз на пътници по автобусна линия София - Велинград с посоченото маршрутно разписание. Решаващият съд е приел, че жалбата на "Чепино Автотранспорт" ЕООД, гр. Велинград, срещу разрешение на областния управител на област София по чл. 29 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., обективирано с писмо № 07/162 от 16.05.2011 г. е процесуално допустима, предвид Определение № 11066 от 21.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2012 г., VII о., с което делото е върнато за продължаване на съдебното производство със задължителни указания на ВАС. Настоящият съдебен състав приема, че е налице изрично изразено волеизявление на административен орган - областен управител, овластен да се произнесе по силата на разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., с което пряко се създават права за кмета на Столична община да сключи договор за изпълнение на транспортна линия от републиканската транспортна схема без провеждане на конкурс със срок на договора до шест месеца. Следователно оспорения акт има характер на индивидуален административен акт, тъй като съгласно легалното дефиниране на чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В случая обаче не е налице друга абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата - не е налице правен интерес у жалбоподателя "Чепино Автотранспорт" ЕООД, гр. Велинград, да оспори административния акт. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. "Засягането" е условие за възникване на процесуалният правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Т. е. "засегнати" са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. В случая частният жалбоподател не е установил наличието на пряк и непосредствен личен правен интерес от обжалване на административния акт като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. Това е така, тъй като с оспорения административен акт се създават права единствено за кмета на общината. В такъв смисъл е и практиката на ВАС (Определение № 1327 от 17.02.2004 г. на ВАС по адм. д. № 9344/2003 г., IV о. Определение № 5072 от 22.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 8750/2006 г., III о. Определение № 662 от 18.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12734/2007 г., IV о. и др.). Активната си процесуална легитимация "Чепино Автотранспорт" ЕООД, гр. Велинград, черпи от обстоятелството, че след провеждане от община Велинград на конкурс за възлагане на превози на пътници по утвърдени транспортни схеми бил сключен договор № 23 от 15.01.2007 г. между "Чепино автотранспорт" ЕООД и община Велинград за извършване на обществен превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми. Една от схемите е Велинград - София, а изпълнението на тази транспортна схема се извършва по утвърдени от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията маршрутни разписания № 13101, № 13201, № 13202, № 13102, № 13203 и № 13204 с начален час от София съответно 9.30, 13. 00, 15.00, 16.30, 18.30 и 19.00. Това обстоятелство, както и наличието на договор между жалбоподателя и община Велинград за превоз на пътници от квотата на община Велинград, него определят като адресат на оспорвания административен акт, издаден от областния управител на област София. Съществуването на отделни и различни квоти е обусловено от разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., като в случая градовете София и Велинград попадат в две различни области и процесната автобусна линия е част от Републиканската транспортна схема. Последната включва всички автобусни линии (чл. 12, ал. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г.), свързващи пунктовете на територията на две и повече области (междуобластни линии). По отношения на нея намира приложение чл. 14, ал. 1 от от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., изискваща при разработването на републиканската транспортна схема да се спазват принципите на реципрочност и равнопоставеност на курсовете от двата крайни пункта, освен ако едната от насрещните общини не се е отказала от това право (в случая Столична община не е правила такъв отказ). С утвърждаването на републиканската транспортна схема за всяка община се определят линиите и курсовете, които тя може да възлага на превозвачите. Поради това сключеният договор № 23 от 15.01.2007 г. между "Чепино автотранспорт" ЕООД и община Велинград се отнася за превозите от квотата на тази община, но не поражда права за превозвача да изпълнява маршрутни разписания от квотата на насрещната община (Столична община). Доколкото оспорваният административен акт засяга превози от тази квота, очевидно не засяга законово защитени права и интереси на "Чепино автотранспорт" ЕООД, тъй като последният не установява наличие на право на превозвач да реализира превозите от квотата на Столична община към момента на издаване на разрешението. Изложеното дава основание да се приеме, че писмо № 07/162 от 16.05.2011 г. на областния управител на област София, с което по чл. 29 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. е разрешено да бъде възложено на "Елина 3.1." ЕООД извършването на обществен превоз на пътници по автобусна линия София - Велинград, не е създало права или задължения или е засегнало законни интереси на "Чепино автотранспорт" ЕООД, извършващо превози на пътници от квотата на друга община. Липсва правен интерес като задължително процесуална предпоставка за упражняване на право на жалба за "Чепино автотранспорт" ЕООД. Като е разгледал жалбата по същество, след като същата е била процесуално недопустима, АССГ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а образуваното производство подлежи на прекратяване. При този изход на делото "Чепино автотранспорт" ЕООД следва да заплати направените по делото разноски от кмета на Столична и областния управител на област София. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,