Решение № 13340 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 963/2016 г.

Решение № 13340 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 963/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез юрисконсулт С. П. срещу решение № 7059 от 17.11.2015 г., постановено по адм. дело № 5282/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменен мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по възражение (жалба) вх. № Е-12-00-733/29.04.2013 г. на ЕТ "М.-2-54-Г. Х." и е върната преписката на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените в мотивите на решението указания, в едномесечен срок от влизането му в сила. В касационната жалба се изразява становище за недопустимост и неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Сочи, че в случая изобщо не е налице формиран мълчалив отказ на КЕВР. Моли, да бъде отменено обжалваното решение, а жалбата на ЕТ да бъде оставена без разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Ответникът ЕТ "М.-2-54-Г. Х.", гр. С., чрез процесуалния си представител адвокат Н. И. с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че оспореното решение на АССГ е правилно, с оглед обективно и пълно установените факти по делото и точно приложен материален закон. Смята, че липсата на изразено изрично писмено произнасяне на КЕВР по оплакването в жалбата е квалифицирано правилно като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК., тъй като в компетентността на Комисията е разглеждането на жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на разпределителни мрежи и доставчици на ел. енергия, които са свързани с изпълнението на задълженията им по Закона за енергетиката (ЗЕ). Смята, че процесният мълчалив отказ правилно е отменен и делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 7059 от 17.11.2015 г. по адм. дело № 5282/2015 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 49 състав, е отменен мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по възражение (жалба) вх. № Е-12-00-733/29.04.2013 г. на ЕТ "М.-2-54-Г. Х." и преписката е върната на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените в мотивите на решението указания, в едномесечен срок от влизането му в сила, като е осъдена КЕВР да заплати разноски по делото в размер на 375 лв. Във връзка с релевираните от касатора оплаквания, следва да се отбележи, че в случая въпросът относно допустимостта на жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд и наличието на годен за обжалване мълчалив отказ на КЕВР по жалба вх. № Е-12-00-733/29.04.2013 г., е вече разрешен с влязло в сила определение № 7316/30.05.2014 г. постановено по адм. дело № 6212/2014 г. на петчленен състав на първа колегия на Върховния административен съд, с което е отменено прекратително определение № 3730 от 18.03.2014 г. по адм. дело № 9893/2013 г. на ВАС, тричленен състав на четвърто отделение и са дадени задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение № 6226/28.05.2015 г., постановено по адм. д. № 9893/2013 г., с оглед изменението на чл. 13 от ЗЕ /§ 8 от ПЗР на ЗИДЗЕ/, е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност до АССГ, като по същата е образувано адм. дело № 5282/2015 г. Предвид това, съдът е разгледал жалбата по същество, при което приел, че според чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, КЕВР е следвало да се произнесе по постъпилата жалба с изричен акт, като възможност да не се произнесе по нея не е предвидена. Тъй като в правомощията на КЕВР е да се произнесе с изричен акт по подадена до нея жалба, но тя не е направила това, формираният в случая мълчалив отказ е приет за незаконосъобразен само на това основание, както и по мотиви, че противно на приложимите в случая правила, не са събирани никакви относими към спора доказателства, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и няма съставен доклад, в който да са отразени становищата на страните, събраните доказателства, и правните и фактически констатации по жалбата. Настоящият съдебен състав Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано Материята по подадената пред първоинстанционния съд жалба се урежда от нормите на чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 НЛДЕ. Безспорно, в правомощията на КЕВР е да разглежда подадени до нея жалби от лицензианти и срещу лицензианти - чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ, включително да осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии - чл. 75, ал. 2 ЗЕ и съответствието на извършените лицензионни дейности с условията им - чл. 76. Това й правомощие съвпада с правомощието й по чл. 142, ал. 1, т. 3 НЛДЕ. Редът за подаване на жалбите е предвиден в НЛДЕ, в чл. 143, ал. 3 от която сочи, че жалбата до КЕВР се подава чрез съответното енергийно предприятие. Предвид приложимата уредба, неоснователно е оплакването на касатора, че мълчалив отказ се формира само по искане за издаване на индивидуален административен акт, а такова искане с жалбата не е правено. Доколкото КЕВР следва да разреши възникналия спор и дължи произнасяне по него с изричен акт, а решенията й, респективно - мълчаливите й откази подлежат на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 13, ал. 9 ЗЕ, чл. 148, ал. 1 НЛДЕ, то непроизнасянето в срок е формирало в случая мълчалив отказ по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК, който влиза в противоречие с нормативноустановеното правило, изискващо произнасяне с изричен акт, до който правилен извод е достигнал и административния съд. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение