Решение № 8514 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Павлова, чрез адв. М. Добринкова, против решение 6179/09.11.2020 г., постановено по адм. дело 13840/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Главна дирекция Гранична полиция (ГДГП), чрез процесуален представител, в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез процесуален представител, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователнаи моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че решението е правилно и не са налице касационните оменителни основания по чл. 209 АПК. Првилно е установено, че от страна на ГДГП няма установено твърдяно незаконосъобразно действие, а искът против МВР е неоснователен, защото този ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение 6179/09.11.2020 г., постановено по адм. дело 13840/2019 г. по описа на Административен съд София-град, съдът е отхвърлил исковете, предявени от Т. Павлова да бъдат осъдени солирадно Главна дирекция Гранична полиция и Министерство на вътрешните работи да ѝ заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. и имуществени вреди в размер на 1 385 лв., ведно със законната лихва от 10.12.2019 г., причинени й вследствие незаконосъобразни действия на служител на Граничен контрол паспортна проверка - ГКПП- МВР на летище София, където при извършена проверка Паспортен контрол на 10.08.2019 г. не й било разрешено да напусне границата на Република България поради това, че личната й карта била обявена за невалидна. От фактическа страна по делото е установено, че на 10.08.2019 г. Т. Павлова, заедно с М. Петков (лице, с което ищцата живее на семейни начала) и дъщеря им е трябвало да заминат на екскурзия до Лондон, Англия, но личната карта на Павлова е била иззета като обявена за невалидна от СДВР, поради което ищцата не успяла да замине, но Петков и дъщеря ѝ заминали. От приложена по делото справка 513р-42521/22.05.2020 г. от СДВР е установено, че личната карта на Т. Павлова е обявена за невалидна на 11.07.2019 г. на основание регистрирана декларация с рег. 1475/11.07.2019г. по описа на 05 РУ СДВР, но при извършена справка в архив на БДС е установено, че посочената декларация се отнася до друга лична карта т.е. липсвало е основание личната карта на ищцата да бъде обявена за невалидна, защото при обработване на информацията по горепосочената декларация служителка в 05 РУ СДВР е допуснала техническа грешка при изписване номера на личната карта, посочена в декларацията, поради което неправилно е сменен статусът на личната карта на ищцата. За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е събрал писмени и гласни доказателства, както и е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размера на претендиранте имуществени вреди, изразяващ се във финансови разходи за неосъщественото пътуване за самолетен билет, резервация в хотел, автобусни билети, туристическа такса, медицинска застраховка. В заключението е посочено, че общата стойност на разхода за процесния период за трима човека (двама възрастни и едно дете) е 3463,33 лева, а за един възрастен и едно дете е 2396,70 лева. За да отхвърли исковата молба, съдът приел, че по делото действително е доказано, че личната карта на ищцата е била обявена за невалидна не по нейно искане, а поради допусната техническа грешка от страна на служител към 05 РУ СДВР, но въпреки това исковете ѝ са неоснователни. По отношение на ответника Главна дирекция Гранична полиция съдът приел, че не е доказано извършването на твърдяното от Т. Павлова незаконосъобразно действие, поради което и исковата претенция е неоснователна, защото органите на ГДГП имат определена компетентност и това, че в системата на службата при проверката на личната карта на ищцата излиза, че този докумен е невалиден, има обвързващо действие за органите към ГДГП и те не могат и не е в компетентността им да проверят дали така отразената валидност или не на даден документ е незаконосъобразна. Съдът приел, че в процесния случай е било невъзможно да бъде извършена идентификация на Т. Павлова с невалиден документ за самоличност, поради което недопускайки я да напусне страната, органът е действал съобразно с правомощията си за извършване на проверка. По отношение на исковата претенция, насочена против МВР, съдът приел, че същата е неоснователна, защото е насочена против ненадлежен ответник поради това, че не е установено служители на юридическото лице МВР да са причинили незаконосъобразните действия, с които личната карта на ищцата е обявена за невалидна и от които са настъпили вредите. В процесния случай е установено извършването на незаконосъобразно действие, но от страна на служител от администрацията на СДВР, а не от администрацията на ответника МВР. Въпреки горното, за пълнта на решението съдът посочил, че разходите за пътуването, които са заявени от Т. Павлова като имуществена вреда, са заплатени от М. Петков, а не от ищцата, поради което не може да се приеме, че тя реално е понесла имуществена вреда. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи; вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Както правилно е установил административният съд, от събраните по делото доказателства не се установява наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно по делото е установено, че личната карта на Т. Павлова е била обявена за невалидна, поради техническа грешка на служитека към 05 РУ СДВР, поради и което ищцата не е успяла да напусне границата на страната и да замине със самолет за Лондон, Англия. Но в процесния случай МВР се явява ненадлежен ответник, защото не негови служители, а такива към СДВР са извършили незаконосъобразно действия, оявявайки документа за невалиден по погрешка. Правилно административнят съд е посочил, че съгласно чл. 9, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на МВР, Областната дирекция на МВР в София-град се нарича Столична дирекция на вътрешните работи, която съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР е юридическо лице, за разлика от Дирекция Български документи за самоличност, която е структура в специализираната администрация на МВР и няма статут на юридическо лице. В структурите на СДВР е включено 05 РУ, чийто служител към отдел БДС СДВР, е допуснал техническата грешка при отразяване на декларация за друга лична карта. Субективно право на ищеца е да предяви исковете за обезщетение спрямо лицето, от което се претендират вредите и от чиито органи или длъжностни лица счита, че са причинени. Съгласно чл. 205, ал. 1 АПК ответник по иска за обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съответно ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В ал. 2 на чл. 205 АПК е посочено, че когато посоченият в исковата молба ответник не отговаря на изискванията по чл. 1, съдът указва на ищеца срещу кого следва да насочи иска си. Това е сторено с разпореждане от 17.01.2020 г., където изрично е посочено, че от страна на МВР е постъпило становище съгласно което министерството не е надлежна страна по иска. На ищцата е указано да посочи дали поддържа исковата си молба против МВР, в следствие на което тя е потвърдила това с уточняваща молба, поради и което правилно съдът е отхвърлил исковата претенция против Министерство на вътрешните работи като неоснователна, а не я е оставил без разглеждане като недопустима. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на същия иск, поради което когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, тази претенция се явява неоснователна. В случая ответникът Министерство на вътрешните работи е ненадлежна страна по спора и спрямо него искът е неоснователен. Достигайки до този извод по отношение на иска на Т. Павлова против Министерство на вътрешните работи, първостепенният съд е постановил правилно съдебно решение. Настоящият състав споделя изводът на съда за неоснователност на исковата претенция на Т. Павлова, насочена против Главна дирекция Гранична полиция, защото по отношение на този ответник не е доказано извършването на твърдяното незаконосъобразно действие. Както правилно административният съд е посочил, в чл. 45, ал. 2, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи е посочено, че Главна дирекция "Гранична полиция" е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 5 - 7 ЗМВР, като за изпълнение на дейностите по ал. 1 ГДГП извършва дейности по гранични проверки на преминаващите през границата лица и вещите в тяхно владение и транспортни средства, включително в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3 ЗМВР. Следователно, всяко едно лице, преминаващо през гранична проверка следва да представи документ за самоличност, чрез който да се легитимира. Когато служителите към ГДГП установят, че в системата е отразено, че дадена личната карта е била обявена за невалидна, то съгласно изискванията на закона за тях настъпва задължението да изземат невалидния документ. Служителите към ГДГП нямат правомощия да преценяват дали правилно даден документ е обявен за невалиден или не, защото както съдът е посочил, отразеното в системата има обвързващо действие за служителите на ГДГП относно валидността на документа. В процесния случай е била налице невъзможност да бъде извършена идентификация на Т. Павлова с невалиден документ за нейната самоличност, поради което недопускайки я да напусне страната, органът е действал съобразно с правомощията си за извършване на проверка, още повече, че ищцата не е представила при проверката паспорт (чл. 33, ал. 1 ЗБЛД), поради което правилно и законосъобразно не е била допусната да напусне страната без редовен документ за самоличност. С огледа изхода на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалните представители на ответниците Главна дирекция Гранична полиция и Министерство на вътрешните работи за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение