Решение № 1686 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив чрез процесуален представител Н. Гавраилова срещу решение 5280 от 12.06.2024 г. по адм. дело 140/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, в която по жалба на ЕТ Г. М. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане АУПДВ 95 от 23.11.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/ гр. Пловдив относно установените задължения за такса за правото на водовземане от подземни води по разрешително 31590627 от 13.09.2012 г., издадено от директора на БДИБР за периода от 01.01.2018 г. 13.09.2022 г. и в частта, в която преписката е върната на административния орган за издаване на нов АУПДВ. В останалата част относно отмяната на процесния АУПДВ за установените задължения за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. решението не се обжалва и е влязло в сила. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част по посочените в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. При подробно изложение на установената в хода на делото фактическа обстановка, касаторът поддържа, че установение с акта задължения за периода от 2018 г. до 2022 г. са доказани по основание и размер, не са погасени по давност и в този смисъл необосновано от страна на първоинстанционния съд е прието наличието на основание за отмяната им и връщането на преписката за ново произнасяне. Искането е за отмяна на решението. Ответната страна ЕТ Г. М. , гр. Пловдив, в писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на касационния жалбоподател и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е АУПДВ 95 от 23.11.2023 г., издаден от директора на БДИБР гр. Пловдив, с който спрямо ЕТ Г. М. е установено публично държавно вземане такса за правото на водовземане от подземни води по разрешително 31590627 от 13.09.2012 г., издадено от директора на БДИБР за периода от 01.01.2014 г. до 13.09.2022 г. в размер на главница 8 758,28 лева, ведно със законна лихва в размер на 3 698,16 лева. Съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. За да отмени акта, предвид направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност на установените с него задължения, първоинстанционният съд е приел, че е изтекла 5-годишна погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК за установените публични вземания за такса водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. б от Закона за водите /ЗВ/ за периода 2014 г. 2017 г. За останалата част от задълженията, за периода 2018 г. 2022 г., е приел, че преписката следва да се изпрати на директора на БДИБР за издаването на нов АУЗД. Решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуални правила. Предмет на касационен контрол в настоящото производство е решението на административния съд в частта, в която процесният АУПДВ относно установените задължения за периода 2018 г. 2022 г., ведно със съответните лихви, е отменен и преписката в тази част е върната на административния орган за ново произнасяне и издаване на нов акт. В останалата част решението е влязло в сила. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е възпроизвел установената в хода на административното производство фактическа обстановка за процесните периоди, но не е направил фактически установявания и не е формирал изводи по приложението на материалния закон досежно установеното с акта публично държавно вземане за такса за водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. б ЗВ и механизмът, по който същото е определено съгласно Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с Постановление 383 на МС от 29.12.2016 г., в сила от 01.01.2017 г. и приложима за процесните периоди. Не е извършена преценка от страна на първоинстанционния съд спазени ли са и регламентираните административнопроизводствени правила по АПК и по специалния закон. Съдът не е разгледал и представените по делото доказателства. За пълнота следва да се отбележи, че в обжалваното решение бланкетно е посочено, че дължимите суми за посочените периоди, установени с акта, са законосъобразно определени, като същевременно необосновано и при пълна липса на мотиви е постановен крайният резултат относно установените задължения за периода 2018 г. 13.09.2022 г. Липсата на мотиви е пречка настоящата съдебна инстанция да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания АУПДВ, доколкото спорът би бил решен само от една инстанция. Решението на Административен съд Пловдив не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с акта публични задължения по ЗВ за процесните периоди 01.01.2018 г. 13.09.2022 г.. Предвид изложеното, решението в обжалваната му част като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на анализ на доказателствата и липса на обосновани изводи за законосъобразност или не на АУПДВ в горепосочената част, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора, съдът е длъжен да направи собствени фактически установявания, като извърши преценка на съответните доказателства и формира собствени изводи досежно спорните въпроси в производството пред него. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е основателна, а решението в частта, в която е отменен АУПДВ 95 от 23.11.2023 г., издаден от директора на директора на БДИБР гр. Пловдив, с който спрямо ЕТ Г. М. е установено публично държавно вземане такса за правото на водовземане от подземни води по разрешително 31590627 от 13.09.2012 г., издадено от директора на БДИБР за периода от 01.01.2018 г. до 13.09.2022 г. в размер на главница 5 982,23 лева и лихви в размер на 1 786,26 лева и преписката е върната за издаване на нов АУПДВ, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като неправилно следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав в посочената част, който съгласно изложените по-горе мотиви да постанови решение по същество, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и въз основа на анализ да извърши обоснована преценка дали АУПДВ, с който са установени задължения за такса за водовземане от подземни води за процесните периоди, е материалнозаконосъобразен. Относно разноските: Решението следва да се отмени за присъдените в полза на ЕТ Г. М. разноски за горницата над 600 лева до присъдения размер от 1568 лева. На основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение