Решение № 4481 от 11.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "RAHANJAM INTERNATIONAL TRANSPORT COMPANY LTD, дружество надлежно учредено и съществуващо съгласно законите на Ислямска Република Иран, подадена чрез адв. Й. Лаловаалова, със съд. адрес гр. София-град, [населено място], [улица], против Решение 2031/29.03.2021 г., постановено по адм. дело 2278/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение P3M-5800-1369/32.369884 от 19.12.2019 г. на Директор на Териториална Дирекция Югозападна (сега с променено наименование на Териториална дирекция Митница София , бел. моя). Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за това, че съдът не е изяснил в цялост фактическата обстановка по казуса, което е довело до необосноваността на изводите му относно отклонение на стоките от митническия режим, съответно до неправилно приложение на материалния закон. Отделно излага съображения и че неправилно е прието, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила като нарушени сочи чл. 14, чл. 26, чл. 34 и чл. 35 от АПК, вкл. и това за мотивираност на индивидуалните административни актове чл. 59 ал. 2 от АПК, за неспазване на срока по чл. 19б ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), които счита че са основание за отмяната му като незаконосъобразен. Настоява и за постановяване на Решението на административния орган в нарушение на принципите, залегнали в чл. 8 и чл. 6 от АПК. Релевира и неяснота по въпроса за начина на определяне на митническата облагаема стойност на процесните стоки, съответно относно изчисляване размера на вменените му публични задължения за мито и ДДС. Заявено е искане за отмяна на съдебния акт като неправилен с разрешаване на спора по същество с отмяна на атакуваното Решение на Директора на Териториална Дирекция Югозападна /тогава/ при Агенция Митници, както и претенция за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Директор на Териториална Дирекция Митница София , не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди наведените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "RAHANJAM INTERNATIONAL TRANSPORT COMPANY LTD, дружество надлежно учредено и съществуващо съгласно законите на Република Иран, подадена чрез адв. Й. Лалова, със съд. адрес гр. София-град, [населено място], [улица], против Решение 2031/29.03.2021 г., постановено по адм. дело 2278/2020 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение P3M-5800-1369/32.369884 от 19.12.2019 г. на Директор на Териториална Дирекция Югозападна (тогава), което е издадено на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09 Октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на съюза (наричан по-долу само Регламент 952/2013 или само МКС), чл. 19 ал. 7 от ЗМ и чл. 59 ал. 1 от АПК, с което: 1. На основание чл. 70 от Регламент 952/2013 е определена митническа стойност на липсваща стока химически продукти от позиция 4 по транзитна операция, осъществена с карнет ТИР UX81109570 с основен референтен номер (MRN) 19BG00580720121870, в размер на 88 711,56 лева, 2. За стоките е определен ТАРИК код по КН на ЕС 38249996 на основание чл. 57 от Регламент 952/2013; 3. Определен е размерът на възникналите съответно на основание чл. 79, § 1, буква а) от Регламент 952/2013 и чл. 54 ал. 1 от ЗДДС задължения за мито в размер на 5 766,25 лева и за ДДС в размер на 18 895,56 лева; т. 4 Определен е на основание чл. 79 § 3 б. а от Регламент 952/2013 и чл. 83 ал. 1 от ЗДДС като длъжника за заплащане на публичните вземания "RAHANJAM INTERNATIONAL TRANSPORT COMPANY LTD, в качеството му на титуляр на карнета ТИР ТИР UX81109570; т. 5 На основание чл. 114, § 2 вр. § 1, от Регламент 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС е посочено, че се дължат и лихви за забава. С решението е определен срок за вземането под отчет на публичните вземания, определен е и срок за доброволно плащане, дадени са указания и за бюджетните сметки, по които следва да бъдат внесени сумите, вкл. е посочено че решението следва да се счита и като уведомление до длъжника по смисъла на чл. 102 от МКС. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството. За да постанови този резултат е установил следните факти, аналогични на тези, възприети от митническия орган: На 25.04.2019 г. в отправно митническо учреждение (ОПУ) Митническо бюро (МБ) София-Запад, [рег. номер], разположено на територията на Република България, е оформена транзитна операция под покритието на карнет ТИР UX81109570, с основен референтен номер на операцията ТИР MRN 19BG00580720121870 на пет вида стоки, описани в общо пет позиции с общо тегло 8 379 кг., разпределени в общо 20 колета. Титуляр на режима външен транзит, осъществен под покритието на посочения карнет ТИР, е "RAHANJAM INTERNATIONAL TRANSPORT COMPANY LTD, Иран, което дружество е и превозвачът на стоките. Декларираната по позиция 4 стока с код по ТАРИК 38249996, съставлява химически продукти с общо тегло 352 кг., един палет. Срокът за представяне на стоките в декларираното получаващо митническо учреждение е 02.05.2019 г. В клетка 21 от Карнет ТИР е посочено, че предвиденото митническо учреждение за транзит (по смисъла на легалното определение на това понятие дадено с чл. 1 б. м от Конвенция ТИР, съответно митническото учреждение на напускане съобразно терминологията на Регламент 952/2013 и регламентите по неговото прилагане), т.е. е Митнически пункт (МП) Капитан Андреево, идентифицирано чрез неговия код [рег. номер] . В ОПУ при осъществения контрол на стоките е поставена пломба АВ3929137. За процесните стоки данните от приложените две фактури 219029 и 219030 от 01.02.2019 г. и международна товарителница /ЧМР/ 186553 от 25.04.2019 г., също сочат че: 1) изпращач е PINO ALIPRANDINI SA , Швейцария; получател TUFEKCI FURACILIK ORG.UNUS. LTD, Турция; превозвач "RAHANJAM INTERNATIONAL TRANSPORT COMPANY LTD, Иран, с товарен автомобил с рег. [номер] на влекача и с рег. [номер] на ремаркето, с водач М. Махмоудзадех; 2) натоварени са на 25.04.2019 г. в гр. София (предходният превоз е по ЧМР на л. 78, бел. моя) и е следвало да бъдат представени в SHAHRYAR CUSTOMS , Иран, съгласно кл. 13 инструкции на продавача от международната товарителница. Общата фактурна стойност на тези стоките е в размер на 45 357 евро, с левова равностойност 88 711,56 лева. На 26.04.2019 г. на МП Капитан Андреево въпросното превозно средство е селектирано за рентгенов контрол, в хода на която проверка, осъществена и в присъствието на водача на МПС, е установено, че декларираната под 4 стока липсва от товарното помещение, а останалите стоки съответстват на данните от процесния Карнет ТИР и придружаващите документи. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол 1052/26.04.2019 г. При тези факти ответникът е приел, че транзитната операция, осъществена под покритието на Карнет ТИР UX81109570, с основен референтен номер на транзитната декларация MRN 19BG00580720121870 е завършена в резерви в МБ Капитан Андреево, като не е спазена разпоредбата на чл. 21 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, съставена в Женева на 14 ноември 1975 г. (ратифицирана с Указ ДВ бр. 61/1977 г., ДВ бр. 7 от 2004 г.)(Конвенция ТИР, 1975 г.). Възприето е отклонение от митнически надзор на несъюизни стоки (тези под 4), поставени под режим вънжен транцит, осъществен под покритието на Карнет ТИР, което е довело до възникване на вносно митническо задължение на основание чл. 79 § 1 б. а от Регмент 952/2013, на дата 26.04.2019 г. (чл. 79 § 2 б. а от същия регламент), съответно до възникване на задължение за заплащане на ДДС на основание чл. 56 от ЗДДС, с длъжник титулярът на Карнета ТИР (чл. 79 § 3 б. а от МКС). Размерът на публичните задължения е изчислен при определена по правилото на чл. 70 от МКС митническа облагаема стойност /МОС/. Последвало е изпращане на писмо изх. 32-246411/24.08.2019 г. до титуляра на карнет ТИР на основание изискванията на чл. 29 във вр. с чл. 22 § 6 ал. 1 от Регламент 952/2013, с постъпил отговор, съгласно който дружеството предприема мерки за изясняване на случая. Кореспонденцията е водена на английски език. Задължението е платено от гарантиращата асоциация АЕБТРИ, за което са представени три броя платежни нареждания. Съдът е установил и че на водача на МПС е съставен АУАН 677/26.04.2019 г., съответно е ангажирана административно наказателната му отговорност за нарушение на чл. 234а ал. 1 от ЗМ с Наказателно постановление 2632/2019 г. от 11.10.2019 г., отменено от съда поради издаването му от некомпетентен орган. За да отхвърли жалбата на касатора съдът е приел, че в оспорения митнически акт са изложени в достатъчна степен фактически и правни основания за издаването му. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Възприетата фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства. По възраженията в жалбата е прието, че: 1) по делото фигурира четливо копие на процесния индивидуален административен акт, от което се установява датата на издаването му и това е 19.12.2019 г., т.е. спазено е изискването на чл. 59 ал. 2 т. 8 от АПК; 2) макар и срокът за издаване на актовете, дефиниран в чл. 19б ал. 1 от ЗМ (чл. 22 § 2 от Регламент 952/2013 е приет за неприложим за решения, които се вземат без предварително заявление) да е 30 дневен, то в случая същественото е, че е спазен давностният срок по чл. 103 § 1 от Регламент 952/2013; 3) липсват нарушения на чл. 8 и чл. 14 от АПК, вкл. и в аспекта на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент 952/2013 участието на адресата в развилото се административно производство е било осигурено, вкл. е разменена дължимата кореспонденция, провеждането й на английски език не е нарушение на чл. 14 ал. 2 от АПК; и 4) липсата на реквизита по чл. 59, ал. 2, т.7 от АПК е санирана с приложението на императивната разпоредба на чл. 140 от АПК. Най-сетне и възприел, че описаната по-горе и безспорна между страните фактическа обстановка, административния орган правилно е приложил и материалния закон. По останалите оплаквания е приел, че липсва твърдяната обвързаност между развилото се административно-наказателно производство по правилата на ЗАНН във връзка с ангажиране на административно-наказателната отговорност на водача на МПС, и процесното административно производство по издаването на оспореното Решение на Директора на Териториална Дирекция Митна София при Агенция Митници; заплащането на задълженията от гарантиращата организация не рефлектира върху казуса така Определение 647/19.01.2021 г., постановено по адм. дело 157/2021 г. В обобщение съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимите материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил подадената срещу него жалба. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което при липса на съществени процесуални нарушения са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи, към които касационната инстанция, споделяйки ги изцяло, препраща на основание чл. 221 ал. 2 изр. последно от АПК. По възраженията в касационната жалба. Неоснователно се поддържа, че съдът не е изследвал в цялост събраните по делото доказателства, които се твърди да сочат, че процесната стока е била декларирана с преходен Карнет ТИР и доставена до получателя с в Ислямска Република Иран . Всъщност по делото оспорващият не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази връзка, вкл. и цитирания карнет ТИР, поради което и това възражение е неоснователно. Нещо повече такова възражение не е било релевирано в жалбата, сложила началото на съдебното производство по оспорване на Решението на Директора на Териториална Дирекция Югозападна /тогава/. Съдът от своя страна е разпределил коректно и в съответствие с нормите на чл. 154 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 170 ал.1 от АПК доказателствената тежест с Определението от 21.05.2020 г., поради което и процесуалният представител именно на жалбоподателя е следвало да ангажира доказателства във връзка с установяването на тези факти от обективната действителност. Доказателствата се събират по искане на страните, като единствено вещо лице, оглед или освидетелстване могат да бъдат назначавани служебно от съда (виж чл. 171 ал. 1 от АПК). В този смисъл и касационната инстанция не е средство за отстраняване процесуалните пропуски в поведението на страните в процеса. Отделно от това, след като по делото е безспорно, че в ОПУ МП София-Запад са осъществени формалностите по смисъла на чл. 19 от Конвенция ТИР от 1975 г, вкл. и е поставена митническа пломба, това изключва вероятността стоките да не са се намирали в товарния отсек на МПС към 25.04.2019 г. Съдът е обсъдил всички възражения в жалбата относно твърденията за допуснати процесуални нарушения при издаване на акта и по-конкретно на изискването на чл. 14 ал. 2 от АПК вкл. и в аспект на изпълнение задължението по чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и спазване принципите, дефинирани в чл. 8 и чл. 6 от АПК; доводите за липса на реквизита по чл. 59 ал. 2 т. 8 от АПК, вкл. и във връзка с неспазване на срока по чл. 19б ал. 1 от ЗМ; аргументите във връзка с проведеното административно-наказателно производство спрямо физическото лице, осъществило транспорта на стоките; относно начина на определяне на митническата облагаема стойност и изчисляването на спорните вземания. В тази последователност правилно е прието (и това не противоречи на цитираната в касационната жалба съдебна практика), че "RAHANJAM INTERNATIONAL TRANSPORT COMPANY LTD в съответствие с правилото и на чл. 26 ал. 1 от АПК, а и на това на чл. 22 § 6 ал. 1 от Регламент 952/2013 е уведомено за началото на административното производство и за фактите, въз основа на които предстои вземане на неблагоприятно за него решение от страна на митническите органи. Това уведомяване е сторено при спазване изискването на чл. 14 ал. 2 от АПК, точното съдържание на която правна норма е следното : лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език , но видно от доказателствата по делото на никой етап от развилото се производство дружеството не е посочило, че желае връчване му на преведени на официален за Ислямска Република Иран език. Кореспонденцията е проведена изцяло на английски език, вкл. и по този начин се осъществява и кореспонденцията с процесуалния му представител адв. Лалова, поради което и очевидно голословно се твърди, че и това е неразбираем за него език (в този смисъл например Решение 4125 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. 757/2022 г., IV о.; вкл. и цитираните в касационната жалба Решение 5885 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. 4993/2018 г., III о. и Решение 15015 от 05.12.2018г., по адм. дело 2588/2018г. на ВАС, I отделение). Неоснователни се явяват и доводите за неправилна преценка на съда относно допуснати нарушенията основни принципи в административното производство и на правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК тези противно на твърдяното от касатора, съдът е обсъдил всички относими към тази част от изложените възражения доказателства и е аргументирал своите правни изводи, основани на фактите от значение за спорното право, които настоящият касационен състав споделя напълно и не следва отново на повтаря. Трайна е съдебната практика, че сроковете за издаване на административните актове са инструктивни, поради което и вкл. постановяването им след изтичането на последното не рефлектира върху тяхната законосъобразност, стига разбира се както е посочил и първостепенния съд да са спазени предвидените в съответното секторно законодателство давностни срокове /тук следва да се посочи, че давността като институт на материалното право не се прилага служебно, а само по възражение на страната/, респ. ако такива са предвидени преклузивните срокове за образуване на съответното административно производство /за спазването им безспорно съдът следи и служебно/, какъвто срок не е уредени нито в националното, нито в приложимото общностно и/или международно право. За пълнота следва да се посочи, че предвид задължението за уведомяване по чл. 22, §, 6 ал. 1 във вр. с чл. 29 от Регламент 952/2013 (а то е императивно), при съобразяване предвидения в член 8 от Делегиран регламент 2015/2446 30-дневен срок, очевидно е че актът не може да бъде издаден в срока по чл. 19б ал. 1 от ЗМ. Що се касае до възраженията за липса на реквизитите по чл. 59 ал. 2 т. 8 и т. 7 от АПК, последният във вр. и с чл. 22 § 7 предл. последно във вр. с чл. 44 от Регламент 952/2013, то както правилно е посочил и първостепенният съд датата на Решението на Директора на Териториална Дирекция Югозападна е ясно четима от приложеното по делото заверено копие, а липсата на реквизита по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 7 от АПК, аналогично по чл. 22 § 7 предл. последно във вр. с чл. 44 от Регламент 952/2013, не може да се приеме като съществено процесуална нарушение предвид установеното в чл. 140 от АПК правило за тези случаи. В този смисъл не може да се приеме, че по някакъв начин е ограничено правото на защита на лицето, респ. че са на кърнени негови права, вкл. и правото му да оспори пред съд неблагоприятния за него индивидуален административен акт (то е и упражнено) и ефективно да осъществи същото, в който смисъл са изложените в касационната жалба възражения. Неоснователно касаторът обвързва административното производство с изхода от проведеното административно-наказателно такова. Първо както е посочил и Административния съд касае се до две отделни и самостоятелни производства, които не са обвързани едно спрямо друго. Предвиденото с чл. 42, § 1 от МКС задължение за всяка държава членка да предвиди ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за неспазване на митническото законодателство, е отделно и независимото от задълженията й във връзка с установяването и събирането на самото митническо задължение. Това разграничение ясно личи например от Решение на Съда (втори състав) от 7 април 2022 година по дело C-489/20, т. 35-36. В този аспект не може да се говори и за нарушаване на принципа non bis in idem . Некоректно се твърди, че липсва каквато и да било обосновка на извършеното изчисление на митническото задължение, който порок съдът не е констатирал . Всъщност както в съдебния акт е ясно посочено, митническата облагаема стойност на стоките е определена по правилото на чл. 70 от Регламент 952/2013 и това е тяхната обща фактурна стойност от 45 357 евро. Що се касае до размера на публичните вземания, то очевидно е че иранското дружество в качеството си на икономически оператор, който извършва международен транспорт на стоки в рамките на операциите ТИР, съгласно Конвенция ТИР, 1975 г., и то в качеството си на титуляр на режима, е запознат с начина на тяхното определяне, при положение че са нормативно определени в приложимата разпоредба от Част II Таблица със ставките на митата от Комбинираната номенклатура на ЕС, съставляваща Приложение 1 към Регламент (ЕИО) 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, и чл. 66 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС). Всъщност оспорващия не твърди, а и не ангажира доказателства за неправилното им изчисление. Цитираната от касатора съдебна практика на съставите на ВАС е несъотносима към казуса, доколкото касае случаи в които митническите органи са отхвърлили възможността за определяне на митническата облагаема стойност по общия ред, дефиниран в чл. 70 от Регламент 952/2013, и са пристъпили към определянето й по дефинираните за това вторични методи, какъвто не е казусът по настоящото дело. Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на дружеството за разноски, а от страна на ответника по касация такава претенция не е заявено, поради което и такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,