Решение № 4496 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11112/2020 г.

Решение № 4496 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11112/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на Национална агенция за приходите, чрез юрк. А., срещу решение № 1288 от 08.09.2020 г., постановено по адм. д. № 3191 по описа за 2019 г. на Административен съд – Варна. С атакуваното решение, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 463-ФК/18.11.2019 г., издадена от Началник отдел "ОД" - Варна в ГД "ФК" при ЦУ на НАП, с която на "Б. -л. 80" ЕООД е наложена ПАМ – "Запечатване на търговски обект", представляващ магазин за строителни материали, находящ се в [населено място], местност Харамията, и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че изводът на съда, че наложената ПАМ не отговаря на нито една от целите на принудителните административни мерки, е неправилен. Не са съгласни с изводите на съда, че посочените в заповедта мотиви са бланкетни. Изложени са конкретни мотиви относно продължителността на срока на мярката. Въз основа на горното се иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата и предходната съдебна инстанция и заплатени разноски за държавна такса. Ответникът по касационната жалба "Б.-л. 80" ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото. С оглед на установената по делото фактическа обстановка, характера на извършеното нарушение и неговата тежест, намирам, че срока за налагане на ПАМ не надхвърля необходимото за осъществяване на целта на закона. Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и като такова предлага да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 16.11.2019 г. при извършена проверка в търговски обект – магазин за строителни материали, находящ се в [населено място], община Аврен, област Варна, местност "Харамията", стопанисван от "Б. -л. 80" ЕООД, е установено извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/за краткост по-долу наричана Наредбата/ вр. чл. 118 от ЗДДС. При осъществена контролна покупка на 2 броя торби с пясък на единична цена 1. 50 лв. не е издаден ФКБ от монтираното в обекта фискално устройство (ФУ) или касова бележка от кочан преди легитимация на органите по приходите. Контролната покупка е на стойност 3 лв., които са платени в брой и приети от управителя на дружеството. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, като при издаването й не се установява допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да е препятствало участието на дружеството в производството. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отменил заповедта с мотивите, че е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на принципа за съразмерност и в несъответствие с целта на закона с оглед определения срок от 14 дни. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд, е описал в мотивите си приложимите разпоредби както от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Въз основа на тях, при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено. Извършена е покупка, като плащането е прието от продавача в търговския обект, а фискален бон не е издаден. Правилни са изводите на съда, че дори в хипотезата на липса електричество в обекта и невъзможност да се работи с ФУ, в чл. 36, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е разписано, че продажбите /сторно операциите се документират с касови бележки от кочан при спиране на захранващото напрежение. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 25 от Наредбата е установено. За констатирането му от органите по приходите е съставен протокол за извършена проверка, по установения ред и в предвидената форма, в кръга на правомощията им, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите на наложи ПАМ. Неправилно е прието в обжалваното решение, че заповедта не е съобразена с целта на закона. Предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения. Съответствието на акта с целта на закона трябва да бъде разграничавано от съответствието му с принципа на съразмерност. Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността, установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са по-благоприятни за гражданите. В случая с издаването на посочената заповед не се накърняват правата на ответника в степен по-голяма от необходимото. Преценката на административния орган относно срока, за който следва да се наложи ПАМ, а именно 14 дни от допустимите съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС 30 дни е в съответствие с тежестта на нарушението и целите, с които тя се прилага, т. е. в съответствие с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. В заповедта са посочени конкретни мотиви относно размера на наложения срок на ПАМ от 14 дни. Взети са предвид неиздаването на фискален бон за покупка на стойност 3 лв., установената разлика на парите в размер на 18. 60 лв. между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава. Неоснователно АС-Варна е приел, че размерът на касовата разлика е под 20 лв., стойността на покупката е минимална и това не съразмерно на срока определен с ПАМ. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски е основателно. Общият размер на разноските е 270 лв., от които юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за двете инстанции в размер на 200 лева, на възстановяване подлежи и заплатена от административния орган държавна такса за касационно обжалване в размер на 70 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение