Решение № 12534 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2021 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев от гр. Свищов чрез адв. С. Стефанов против решение 313 / 03.11.2020 г. по адм. дело 51 / 2020 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. По изложените в касационната жалба съображения, моли съда да отмени изцяло обжалваното решение. С допълнение към подадената жалба, в условията на алтернативност, моли съда да отмени обжалваното решение и върне делото за ново произнасяне. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ гр. Велико Търново чрез юрк. Н. Маринова изразя становище неоснователност на същата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е извел законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 313 / 03.11.2020 г. по адм. дело 51 / 2020 г., Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на Г. Георгиев срещу решение 1012-04-119#1/09.12.2019г. на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане 2112-04-617#1/09.12.2019г. на ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП на НОИ Велико Търново. Изложени са мотиви, че по делото са налице достатъчно доказателства, които удостоверяват редовността на връчването на разпореждане РВ-3-04-00431935/29.06.2018 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Велико Търново с което на основание чл.114, ал.1 и ал.2 КСО на жалбоподателя е разпоредено да възстанови сума в размер на 15 896.08 лв., недобросъвестно получено парично обещетение поради общо заболяване. Съдът е приел, че установеното вземане на ДОО в посоченото разпореждане е публично вземане по смисъла чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК и съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО след като не е погасено доброволно в срока по ал. 3, подлежи на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по ДОПК или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Административен съд Велико Търново е приел, че забраната за принудително изпълнение върху пенсия по чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК не намира приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Изложено е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане РВ-3-04-00431935/29.06.2018г. от ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Велико Търново на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е разпоредено Г. Георгиев да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 21.01.2015 г. до 14.12.2015 г. общо в размер на 15 896,08 лв., от които 12 313,01 лв. главница и 3 583,07 лихва за периода от датата на неправомерното им получаване до датата на издаване на разпореждането. Разпореждането е връчено на 18.07.2018 г. по реда на чл.110, ал.4 от КСО чрез съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ. Изготвени са протокол 4018-04-488#1/11.07.2018г., с който е удостоверено поставянето на съобщение на таблото в ТП на НОИ за изготвеното разпореждане, а с протокол 4018-04-488#2/18.07.2018г. е удостоверено снемането на съобщението от таблото. С разпореждане [ЕГН]/04.10.2019 г. на молителя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 КСО, считано от 04.09.2019 г. Поради липсата на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването на разпореждането за недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване, е издадено разпореждане 2112-04-617#9/24.10.2019 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново, с което на основание чл.114, ал.5 от КСО е разпредено да се извърши прихващане в размер на 26,65 лв. чрез месечни удръжки от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която от 04.09.2019г. е в размер на 186,52 лв. В мотивите е посочено, че дългът на лицето произтича от влязлото в сила разпореждане РВ-3-04-00431935/29.06.2018г. като към 24.10.2019 г. задължението е в размер на 17 554,42 лв., от които главница в размер на 12 313,01 лв. и лихва в размер на 5 141,41 лв.С решение 1012-04-119#1/09.12.2019г. на директора на ТП на НОИ В. Търново е отхвърлил жалбата на Г. Георгиев срещу разпореждането, поради което решение 1012-04-119#1/09.12.2019г. е обжалваното пред Административен съд В. Търново. С определение 57 от 12.02.2020г. на основание чл.158, ал. 3 от АПК жалбата е оставена без разглеждане и образуваното дело е прекратено. С определение 6529 от 02.06.2020г. по ч.адм.дело 4510/2020г. по описа на ВАС е отменено определение 57 от 12.02.2020г. на Административен съд В. Търново и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С решение 313/03.11.2020 г. по адм. дело 51/2020 г., Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на Г. Георгиев срещу решение 1012-04-119#1/09.12.2019г. на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане 2112-04-617#1/09.12.2019г. на ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване в ТП на НОИ Велико Търново . Съгласно чл. 110, ал. 4 от КСО в приложимата му редакция, разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, интернет страницата на НОИ или в общината или кметството.В този случай разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.От доказателствата по делото - известие за доставяне се установява, че писмото с приложено разпореждане РВ-3-04-00431935/29.06.2018г., е изпратено от административния орган по пощата на 04.07.2018г. с обратна разписка на постоянния адрес на жалбоподателя - гр. Свищов, [улица], ап.[номер]. Видно от отбелязването върху плика, адресатът не е намерен поради преместен адрес, поради което разпореждането е връчено по реда на чл.110, ал.4 КСО чрез съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ. Не се споделят изложените в жалбата твърдения, че в административната преписка присъства и друг адрес на жалбоподателя. По делото няма спор, че постоянният адрес на жалбоподателя е гр. Свищов, [улица], ап.[номер] и че няма данни лицето да е уведомило НОИ относно промяната на адреса си. Съдът намира, че за органа не съществува задължение служебно да издирва и връчва разпореждането на адрес, различен от постоянния адрес и посочения в пенсионната преписка. Действително Г. Георгиев е заявил друг адрес за кореспонденция с НОИ, но едва с подаване на жалба срещу разпореждане 2112-04-617#9/24.10.2019 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Велико Търново. Изложеното обосновава извод за надлежно връчване на разпореждане РВ-3-04-00431935/29.06.2018г., с което на жалбоподателя е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума на основание чл.114, ал.1 и ал.3 КСО. Посоченото разпореждане не е обжалвано или спряно на основание чл.117а, ал.2 КСО, поради което е влязло в сила. В съдебна практика прихващането на основание чл. 114, ал. 5 от КСО по правното си основание се възприема като способ за принудително изпълнение, тъй като само осигурителният орган има право с едностранно волеизявление да удовлетвори вземането си. Длъжникът не може да компенсира с едностранно волеизявление свое публично задължение към ДОО с насрещното си частно вземане от ДОО. Специалната разпоредба на чл. 114а, ал. 1 от КСО допуска налагането на запори по реда на ГПК и ДОПК и извършването на други удръжки (в случая за прихващане) върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, когато се изпълняват задължения към ДОО и задължения за издръжка. В този случай е неприложима общата забрана по чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК за принудително изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, включително безработица, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по реда на ДОПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение