Решение № 8399 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2020 г.

Решение № 8399 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Зора 2002" ЕАД моли да бъде отменено като неправилно решение № 157/23.10.2019 г. по адм. д. № 139/2019 г. на Административен съд – Търговище в частта, с която е отхвърлена жалбата против акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 7592-1/7.01.2019 г. на специалист в отдел "МДТ" при Община Търговище в частта за установено задължение за такса битови отпадъци за 2016, 2017 и 2018 г. с лихви. Поддържа, че са допуснати необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли актът да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началник отдел "МДТ" в Община Търговище по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 7592-1/7.01.2019 г. на специалист в отдел "МДТ" при Община Търговище в частта за установено задължение за такса битови отпадъци за 2016, 2017 и 2018 г. с лихви, включваща такса за сметосъбиране и сметоизвозване, и за обезвреждане в депо на битови отпадъци в размер 1864, 84 лв със съответните лихви, като е отменил акта в частта, с която са определени такса битови отпадъци с лихви за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията за цех 30 в акта за проверяваните периоди. За да отхвърли жалбата против акта в посочената част съдът е приел, че не е доказано наличие на основание по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ – услугата по сметосъбиране и обезвреждане в депо да не се предоставя от общината. Жалбоподателят е поддържал, че е отдал имота си под наем на "Тракия глас България" ЕАД, като наемателят е извозвал производствените си отпадъци. Видно от акта имота на жалбоподателя е с идентификатор 73626.504.555. 1, представляващ земя и сграда с площ на земята от 21 923 кв. м. В преписката има данни, че в имота на дружеството има административна сграда и два цеха 20 и 30, последният от които е отдаден под наем на "Тракия глас България" ЕАД. Вещото лице е дало заключение, че в акта са определени такси битови отпадъци за имота без цех 20, за който таксите са заплатени. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели, представените пътни листове и план-графици за сметоизвозване и заключението на вещото лице и обосновано е приел, че е предоставяна услугата сметосъбиране и сметоизвозване за имота на жалбоподателя, намиращ се в района на предприятията, където според свидетеля Стоянов е имало 4 контейнера извън предприятията, в които предприятията са изхвърляли отпадъците си и са извозвани от общината. Обосновано съдът е приел, че е предоставяна и услугата обезвреждане на отпадъци в депо, което се намира на 10 км от града. Партидата на имота на жалбоподателя включва земя и сгради, включително административна сграда, освен двата цеха, като в акта е посочено, че се определя такса битови отпадъци само за цех 20 и цех 30. Според заключението на вещото лице определените в акта такси битови отпадъци са само за цех 30. Съдът правилно е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че отпадъците от дейността на наемателя са извозвани от него. По делото не са представени доказателства за това твърдение. Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция от ДВ, бр. 101/2013 г. такса не се събира за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Според чл. 71, т. 3 от ЗМДТ в същата редакция не се събира такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депо за тях, когато няма депо. В случая услугата е предоставяна от общината, не е подадена декларация, че имотът няма да се ползва до края на предходната година и общината ползва депо на 10 км от града. Изводът на съдът за законосъобразно определяне на такса битови отпадъци за двете компоненти е правилен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,