Решение № 1493 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14881/2008 г.

Решение № 1493 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14881/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) против решение № 9752/26.09.2008 г., постановено по адм. д. № 7626/2008 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Мариан Върбанов Василев в писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящата инстанция съобрази следното: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отменил решение № 362/8.05.2008 г. по преписка № КЗК-107/2008 г. на КЗК, с което на Мариан Върбанов Василев, на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията ( ЗЗК отм.), е наложена глоба в размер на 2000лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с писма от 14.03.2008 г. и от 28.03.2008 г., по повод на образувано производство за установяване на нарушения на чл. 30, чл. 32, ал. 2, чл. 33, ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от ЗЗК (отм.), КЗК е изискала от Мариан Върбанов Василев становище и представяне на доказателства. Писмата били изпратени на адреса на управление на дружеството, като и двете са получени на 3.04.2008 г. На 14.04.2008 г. е изпратено напомнително писмо с обратна разписка, като същото се върнало с отбелязване "непотърсено". На 10.04.2008 г. в КЗК е постъпило писмено становище от Мариан Василев, към което са приложени писмени доказателства и са направени искания за събиране на такива. С оглед на така установената фактическа обстановка тричленният състав на ВАС е направил извод, че по отношение на Мариан Върбанов Василев не е бил осъществен фактическия състав на чл. 60, ал. 2 от ЗЗК (отм.), поради което оспореният административен акт е незаконосъобразен. Решението е правилно. По несъмнен начин по делото е установено, че от Мариан Върбанов Василев са получени три писма, изпратени от КЗК. Две от тях от 14.03.2008 г. и от 28.03.2008 г., с напълно идентично съдържание, са адресирани до Мариан Василев в качеството му на управител на дружеството и третото от 28.03.2008 г. е адресирано лично до Василев. Писмата са получени на 03.04.2008 г., а на 10.04.2008 г. Василев е депозирал становище лично и като представляващ и управляващ дружество, като е представил доказателства и е поискал събирането на такива. В писменото становище на Василев е даден обстоен отговор на поставените в писмата въпроси. Следователно изводът на тричленния състав на ВАС, че спрямо жалбоподателя не са били осъществени материалноправните предпоставки за налагане на глобата по чл. 60, ал. 2 от ЗЗК (отм.) е законосъобразен и е в съответствие със събраните по делото доказателства. Доводите в касационната жалба, че съдът не е взел предвид, че ответници в производството пред КЗК са "Марвик Екстрийм" ЕООД и Мариан Василев като физическо лице, а депозираното в КЗК писмено становище, заедно с представените доказателства се отнася и до двете страни, като не е направено разграничение кои доказателства за коя страна се отнасят, е неоснователен. От депозираното становище и представените доказателства, с оглед поставените в писмата въпроси, се установява в какво качество Василев е дал отговори и е представил доказателства. Що се отнася до обстоятелството, че изпратеното писмо от 14.04.2008 г. е върнато с отметка "непотърсено", то същото не води до извода, че Василев е създал пречки за събиране на доказателства и изясняване на фактите по образуваната преписка. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,