Решение № 8448 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 941/2018 г.

Решение № 8448 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 941/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет – гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Р. Николова срещу решение № 2130 от 29 ноември 2017 г., постановено по адм. дело № 2871/2017 г., по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено негово решение № ДОИ17000139 ВН_003 ВН от 14 септември 2017 г. за оставяне без разглеждане на заявление вх. № ДОИ17000139 ВН от 09 август 2017 г. за предоставяне на обществена информация, подадено от Сдружение с нестопанска цел "Обединено гражданско сдружение-Варна", със седалище и адрес на управление гр. Варна и делото е върнато като преписка на председателя на Общински съвет Варна за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда за прилагането на закона. Със същия съдебен акт е осъдена Община Варна да заплати на СНЦ "Обединено гражданско сдружение – Варна" сумата т 360,00 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли се за отмяната му. Ответникът – Сдружение с нестопанска цел "Обединено гражданско сдружение-Варна", представлявано от К. Бонев, чрез пълномощника му адв. И. Иванов, в депозирания отговор по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 350,00 лв. (триста и петдесет лева) Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Варна е образувано въз основа на жалба от Сдружение с нестопанска цел "Обединено гражданско сдружение-Варна", представлявано от К. Бонев срещу решение № ДОИ17000139 ВН_003 ВН от 14 септември 2017 г. на председателя на Общински съвет Варна, с което на осн. чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е оставена без разглеждане заявление вх. № ДОИ17000139 ВН от 09 август 2017 г. за предоставяне на обществена информация, формулирана в две отделни точки. С първата е заявено желание да се получи достъп до обществена информация относно: "Kой, с какви мотиви и с какъв акт взе решението за обжалването пред ВАС на съдебно решение от 29 ноември 2016 г., по адм. дело № 1540 от 2016 г. на Административен съд – Варна, с което председателят на общински съвет – Варна повторно е осъден да придвижи преписката от 2013 г. за референдума за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна и участвали ли са общинските съветници в обсъждането на този въпрос?" В точка втора е поставен следният въпрос: "Кой и с какви мотиви възложи на адвокат Д. Стефанова да обжалва и второто съдебно решение по делото за референдума пред ВАС?". Съдът е посочил, че административният орган не е приложил правилно материалния закон, а е следвало да се произнесе с решение по същество на спора – да откаже или да предостави исканата обществена информация, поради което е отменил решението на председателя на Общински съвет Варна и му е върнал делото като административна преписка, за да се произнесе по същество, при съобразяване на задължителните указания, дадени от първостепенния съд относно прилагането, на закона. Решението е правилно. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че председателят на Общински съвет Варна е компетентен орган по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ да вземе решение за предоставяне, респективно да откаже предоставяне на достъп до поисканата обществена информация от Сдружение с нестопанска цел "Обединено гражданско сдружение-Варна". Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд споделя изцяло доводите на инстанцията по същество, а именно че поисканата информация от Общински съвет Варна е с уточнен предмет, като заявлението съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което за органа е било ясно каква е исканата информация, поради което не са били налице предпоставките на чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ и чл. 29, ал. 2 от същия закон за оставяне без разглеждането му по същество. Видно от заявлението, същото отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от т. 1 до т. 4 от ЗДОИ. В ал. 2 от цитираната норма законодателят е посочил, че ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1 на чл. 25 от ЗДОИ, изброени изчерпателно в четирите подточки на цитираната, то тогава същото се оставя без разглеждане. Другата хипотеза за оставяне без разглеждане на заявление, съдържащо искане за предоставяне на обществена информация, е обективирана в нормата на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, в случай, че заявителят не уточни предмета на исканата от него обществена информация до 30 дни. В случая, както правилно административният съд е приел, от съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация ясно е формулирано искането сведение, разграничено в две отделни точки, а също така подателят не е уведомен при условията на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ. Ето защо, никоя от двете хипотези на ЗДОИ, за оставяне без разглеждане на заявлението, не са налице, поради което председателят на Общински съвет Варна е следвало да се произнесе по същество като предостави или откаже достъп до исканата със заявлението обществена информация. С оглед на изложеното, атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което същото следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер на 350, 00 лв. (триста и петдесет лева), е основателна и доказана. Посочената сума следва да се възложи в тежест на Общински съвет Варна. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение