Решение № 7704 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4024/2009 г.
ВАСI отделение10.06.2009 г.докладчик Теодора Николова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 01.12.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. дело № 3432 по описа за 2005 г. Осъжда "Елам 94" ООД, гр. София, "М. Буботинов" № 22, чрез управителя Димитър Жилев, да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София, при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7704 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4024/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс (отм.) вр. § 5 ал. 4 от ПЗР на ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Елам 94" ООД, гр. София, "М. Буботинов" № 22, чрез управителя Димитър Жилев против решение от 01.12.2008 г., постановено по адм. дело № 3432 по описа за 2005 г. на Софийския градски съд, АО, III-ж състав, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ДРА № 1509 от 01.12.2004 г. на ръководител екип при ТДД-гр. София, мълчаливо потвърден от РДД - гр. София, в частта на ДРА, с която не е признато право на данъчен кредит по доставки на "Ади -Ком 21" ЕООД ("Мона Лиза 2001" ЕООД), "МД" ЕООД, "Изот-Бед" ЕООД, "Регина 2001" ЕООД, ЕТ "Олкер"-Цветан Карамфилов - Георги Карамфилов, "Прима ойл 2000" ЕООД, "Тератур" ЕООД, "Гранд-2000" ЕООД, ЕТ "Дани", "Металкорект-Ком" ЕООД общо в размер на 70 570,38лв. за данъчни периоди м. 06, 08,10 и 11.2002 г. и м.02, 03, 04, 07, 09, 11 и 12.2003 г. В касационната жалба са развити конкретни доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, и неговата необоснованост, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което атакуваният ДРА бъде отменен в тази част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мутева, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е бил цитираният ДРА в посочената му по-горе част. Данъчният орган е констатирал не намерени на адресите преки доставчици, същите са били регистрирани по ЗДДС лица и са издали процесните фактури, но не е установено начисляването на данъка съгласно разпоредбите на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и реалността на доставките. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата обстановка по спора и са изложени съответните правни изводи, които се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, решаващият съд е приел, че обжалваният пред него ДРА е законосъобразен, понеже не са доказани кумулативните изисквания за признаване на право на данъчен кредит по доставките от посочените по-горе преки доставчици. Така постановеното решение е правилно. Съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, което да е довело до необосновани фактически изводи и неправилно приложението на материалния закон. Всички възражения в касационната жалба се свеждат до твърдения за незаконосъобразност на протоколите за насрещни проверки или за съставянето им извън рамките на ревизионното производство. Пред първоинстанционния съд по същество жалбоподателят е следвало да докаже предпоставките по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за данъчен кредит. Пръвоинстанционният съд правилно е приел, че в качеството си на съд по същество, следва да отговори на въпроса - задължения в какъв размер има ревизираното лице за процесните данъчни периоди. Независимо от допуснатите при документирането на ДРА процесуални нарушения, тежест на ревизираното лице е да докаже кумулативните предпоставки за признаване на данъчен кредит по доставките на процесните преки доставчици, по които то е получател. Основните спорни въпроси са били относно реалното (физическото) изпълнение на доставките и отразяването на ДДС в счетоводствата на преките доставчици като задължение към бюджета. Доказателства относно реалността на доставките изобщо не са представяни. Приетите по делото заключения на вещи лица не променят по никакъв начин изводите в ДРА за липса на начисляване на ДДС, тъй като и вещите лица не са извършвали проверки в счетоводствата на доставчиците. За да се направи преценка относно начисляване на ДДС в счетоводството на доставчиците е следвало да бъде извършена проверка относно движението по всички счетоводни сметки, които в конкретния случай имат значение за отразяване на осъществените стопански операции. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ДПК (отм.) вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени при ревизията. Поради това, за да се установи редовното и правилно водене на счетоводна сметка 4532 - Начислен ДДС върху продажбите, същата следва да се провери и изследва във връзка с кореспондиращите счетоводни сметки, например: отразяване по дебита на сметка 411 - на общия размер на доставката, съответно - по кредита на сметка 4532 - относно размера на данъка и по кредита на сметка от група 70 - на размера на данъчната основа на сделката, както и кореспонденциите на сметка 4532 със сметки 4538 и 4539 (данък за възстановяване и данък за внасяне), а от друга страна - кореспонденциите на сметка 411 със сметка от група 50 и т. н. Единствено по фактурите на ЕТ "Олкер-Цветан Карамфилов- Г. Карамфилов" е установено начисляване на ДДС от страна на прекия доставчик, но посоченият като предходен доставчик и подизпълнител на фактурираните СМР не е открит на адреса и не е представил доказателства за физическото изпълнение на работата. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо, АПК Върховният административен съд, първо отделение,