Решение № 7264 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9659/2011 г.

Решение № 7264 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9659/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Огнян Стефанов Димитров, от гр. София, против решение № 1991 от 28.04.2011 г., постановено по адм. д. № 6462/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Огнян Стефанов Димитров, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1. По несъмнен начин по делото е установено, че с влязло в сила решение на 08.04.2010 г. е отменено предходно прекратяване на служебното правоотношение на Огнян Димитров. На 04.05.2010 г. последният е подал молба до директора на Агенция "Митници" за възстановяване на заеманата от същия длъжност "старши експерт" в ЦМУ, Дирекция "Митническо разузнаване и разследване", отдел "Митнически мобилни групи", с местонахождение гр. Пловдив. При така установената фактическа обстановка Административен съд София-град е направил извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 103, ал. 1, т. 2 вр. чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че материалноправните предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. спрямо жалбоподателя не са били осъществени е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. При отмяна на незаконното уволнение на държавен служител с влязло в сила съдебно решение, същият следва да се яви на работа, за да продължи да изпълнява задълженията по предишната си длъжност. При явяването му на работа органът по назначаване е длъжен да го възстанови на държавна служба или да направи отказ за възстановяване, ако има причина за това. Искането следва да се отправи именно към административния орган, който има правомощието да се произнесе по него. С разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител се предвижда прекратяването на служебното правоотношение, когато уволнението на държавния служител бъде признато за незаконно от органа по назначаването или от съда и той не се яви да я заеме в срока по чл. 122, ал. 1. От тези разпоредби на Закона за държавния служител се извличат предпоставките, при наличието на които административният орган е длъжен да възстанови незаконно уволнения държавен служител. Първата от тях е отмяната на незаконосъобразния административен акт за прекратяване на служебното правоотношение, а втората - явяването на служителя на работа в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, считано от влизане в сила на съдебното решение. Следователно, за да настъпи възстановяването на заеманата преди освобождаването длъжност не е достатъчно само и единствено отмяната на акта, а е необходимо и действие на служителя, с което да демонстрира желанието си за заемане на длъжността. По делото не е спорно, че служителят е сезирал органа по назначаването с молба, подадена след изтичане на 14-дневния срок от влизане на съдебното решение в сила, поради което и оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Димитров поради неявяването му да заеме предишната длъжност в законоустановения срок е постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗДСл. Ето защо и изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е законосъобразен. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неизпълнение на влязлото в сила решение, с което е отменено предходното прекратяване на служебното правоотношение на касатора, са неоснователни. Както бе посочено по-горе органът по назначаването има задължение да възстанови държавния служител на заеманата от него длъжност само ако последния се яви да я заеме в законоустановения срок, което в случая не е сторено. Твърденията относно характера на длъжността, на която е следвало да бъде възстановен жалбоподателя, са неотносими към законосъобразността на оспорения акт, тъй като същият е пропуснал срока за възстановяване. Неоснователни са доводите, че жалбоподателят е предприел действия по възстановяването му на длъжност с факта на снабдяването му с копия от съдебните решения. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. е императивна и изисква осъществяване на действие, изразяващо се в явяване в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение, което в случая не е сторено. Противно на твърдяното в касационната жалба за административния орган не е налице задължение да указва на служителя правата му, дадени от закона. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административния акт. Установил е, че същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните предпоставки на чл. 122, ал. 1 вр. чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатирал е, че Огнян Димитров не се е явил в съответната администрация в законоустановения срок да заеме длъжността и е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Следователно доводите на касатора за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,