Решение № 10344 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2010 г.
ВАСI отделение03.08.2010 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
Оставя в сила решение № 370 от 04.12.2009 г. по адм. дело № 359 по описа за 2009 г. на административния съд - Хасково. Осъжда митница Свиленград да заплати на "К. С. СПЕД" ЕООД със седалище в гр. Харманли и адрес на управление - ул. "Ал. Стамболийски" № 144, съдебни разноски в размер на 200.00 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10344 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Свиленград, подадена чрез процесуалния му представител Донка Зафирова, срещу решение № 370 от 04.12.2009 г. по адм. дело № 359 по описа за 2009 г. на административния съд - Хасково, с което е отменено решение № 8000-0563 от 12.05.2009 г. на началника на митница Свиленград, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Пловдив с решение № 1-8600-0011 от 08.06.2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "К. С. СПЕД" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. Станислав Колев оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по чл. 210 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е било решение № 8000-0563 от 12.05.2009 г. на началника на митница Свиленград, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Пловдив с решение № 1-8600-0011 от 08.06.2009 г., с което е определено задължение на "К. С. СПЕД" ЕООД за заплащане на ДДС в размер на 4 667.37 лв., ведно с лихва, считано от 30.07.2007 г. във връзка с въведени от дружеството стоки по ЕАД № 07BG003100Н0023410 от 30.07.2007 г., които следва да бъдат оформени на режим внос по правилата на част III от ЗДДС. В мотивите на съдебното решение е установена фактическата обстановка по спора, а именно, че на 30.07.2007 г. Никола Господинов Вълев, в качеството му на управител и представляващ "К. С. СПЕД ЕООД и като декларатор подава документи за поставяне на стоки под режим "Едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на ДДС-освободена доставка за друга държава-членка на ЕС", като подаденият ЕАД е регистриран с № 07BG003100Н0023410 от 30.07.2007 г. В изпълнение на заповед за проверка № ЗАМ-118 от 25.02.2009 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., е извършена последваща проверка на декларацията, при която е било установено, че в международната товарителница като изпращач е посочено дружеството "К. С. СПЕД" ЕООД, като получател - "MARSON FABRICS" LONDON LTD, ENGLAND, а в графа "Notifi" е вписана румънската фирма "CLOTHING DIRECT" SRL. Графа "Стоки приети" на тази товарителница е заверена с печат на "MARSON FABRICS" LONDON LTD, ENGLAND и подпис, вместо от румънската фирма. Митническите органи са приели, че не е изпълнено изискването на чл. 45, т. 2, б"а" от ППЗДДС, поради което не е доказано транспортирането на стоките от територията на Р. България до територията на друга държава-членка на ЕС. От събраните доказателства фактура № 707179 от 27.07.2007 г., издадена от "MAYTEKS", Турция като продавач и с купувач "К. С. СПЕД" ЕООД, както и Сертификат за движение на стоките форма А. ТR № Н 0764413 е установено, че стоката е с произход от Р. Турция. Според търговска фактура № 0000000077 от 30.07.2007 г. купувач на стоката е "MARSON FABRICS" LONDON LTD. За превоза на стоките от Р. Турция до Р. България и от Р. България до Румъния са оформени международни товарителници СМR № К 10568 К 02838 с посочен изпращач "MAYTEKS", Турция и получател "К. С. СПЕД" ЕООД и СМR № К 10568 К 02838 с изпращач "К. С. СПЕД" ЕООД и получател "MARSON FABRICS" LONDON LTD, като в графата "местоназначение на стоките" е записано - Букурещ, Румъния, а в графата "за уведомяване" - "CLOTHING DIRECT" SRL. Графата "Стоките получени, място и дата" е заверена с печат на английското дружество. От страна на жалбоподателя е представено писмо от 10.09.2007 г., от което е видно, че английското дружество е уведомило българското дружество, че стоките по фактура № 77 от 30.07.2007 г. и СМR № К 10568 К 02838 са получени в техния склад в Румъния. Получаването на стоките по процесната доставка се установява и от представения отговор по запитване до приходната администрация на Великобритания (формуляр за обмен на информация "SСАС 2004"), от който е видно, че всички получени доставки от "К. С. СПЕД" ЕООД са осчетоводени и декларирани от "MARSON FABRICS" HOLDINGS LTD, в чиято ДДС-регистрация се е вляло "MARSON FABRICS" LTD, считано от 01.05.2007 г. С оглед на така установените факти, съдът е приел, че митническите органи притежават правомощия във връзка с администрирането на ДДС при оформяне на режим внос, съгласно правилата на част III от ЗДДС, какъвто с обжалвания акт е прието, че е следвало да бъде оформен по ЕАД № 07BG003100Н0023410 от 30.07.2007 г. Съгласно чл. 56 от ЗДДС, компетентни за начисляването на ДДС при внос са митническите органи. Неправилно обаче, последните са приели, че получател на процесната стока е румънското дружество, а не английското дружество и че първото от тях е следвало да завери товарителницата в графа "стоката получена". Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е правен и е свързан с наличие на предпоставките, предвидени в чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба освобождаване от данък при внос е налице за стоки, когато са налице едновременно следните условия: а) вносителят е регистрирано по този закон лице; б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка и в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. Първите две предпоставки не са били спорни в хода на повторната проверка. Спорен е бил въпросът дали вносителят "К. С. СПЕД" ЕООД е осъществил със стоките последваща вътреобщностна доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, на която се позовава касаторът, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава-членка в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на пулучателя, но е осъществен от трето лице. Установено, че превозвач на стоката е турското дружество KOCATAS TRANS. От анализа на представените доказателства, както и от отговора на приходната администрация на Великобритания по реда на чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г., правилно съдът е приел, че получател е "MARSON FABRICS" LTD, както и че всички получени доставки от "К. С. СПЕД" ЕООД са осчетоводени и декларирани от "MARSON FABRICS" HOLDINGS LTD, в чиято ДДС-регистрация се е вляло "MARSON FABRICS" LTD, считано от 01.05.2007 г. Не се оспорва получаването на стоките в Румъния. Представено е и писмено потвърждение от получателя на стоката, че същата е получена в неговия склад в Румъния, т. е. налице е писмено потвърждение, каквото се изисква в чл. 45, т. 2, б."а" от ППЗДДС за доказване на ВОД. Освен това, в констатациите, съдържащи се в РА № 260800765 от 26.01.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Хасково, е посочено, че за периода 01.06.2007 г. - 31.10.2007 г. "К. С. СПЕД" ЕООД е издало фактури с нулева ставка за доставка на стоки (плат) в ЕС за фирма "MARSON FABRICS" LTD. За всяка издадена фактура дружеството разполага с СМR и писмено потвърждение от получателя на стоката. С оглед на изложеното, правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че по отношение на "К. С. СПЕД" ЕООД са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, поради което и незаконосъбразно на основание чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 83, ал. 1 и чл. 2, т. 5 от ЗДДС е начислен ДДС . Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, на основание чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК на ответната страна по касационната жалба следва да се присъди възнаграждение за един адвокат, което според представения договор за правна помощ е в размер на 200.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение.