Решение № 10059 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1243/2009 г.

Решение № 10059 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1243/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Григоров Иванов от гр. Варна, против решение № 1403/24.10.2008 г., постановено по адм. дело № 2018/2007 г. на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлено, като неоснователно, оспорването му срещу заповед № 2618/7.08.2007 г. на кмета на община-Варна, с отказ за попълване на кадастралния план на гр. Варна, местност "Старите лозя" (м. "Долна Трака"), с имот № 1508 по КП от 1956 г., включващ имот № 1535 по плана от 1937 г., тъй като е налице спор за материално право. Решението се счита неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми, претендира се отмяната му. Твърди се, че наследодателката на жалбоподателя Стефка Първанова е собственик на процесния имот, който никога не е бил отчуждаван, в Областната управа-Варна не е открит АДС за него, същият не фигурира в списъка на отчуждените имоти по ПМС 35/1949 г., а вещите лица са дали заключение, че границите на АДС № 3584/30.11.2001 г. са твърде обобщени и неточни, поради което неправилен е изводът, че процесният имот попада в границите му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните по делото страни - не изпращат представители. Лаконично възражение за неоснователност на касационната жалба, е депозирано от пълномощник на Областен управител - Варна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Сочените основания за отмяна се считат несъстоятелни, решението е правилно и се предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, което я прави процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед на кмета на община - Варна, с която е отказано попълването на кадастралния план на града с процесния имот, е законосъобразна. Изложените изводи съответстват на законовите изисквания и на установеното по делото, поради което се споделят изцяло от настоящата инстанция. Всъщност обобщените по-горе твърдения, с които е мотивирана касационната жалба, са направени и пред решаващия съд и те, при това много подробно и обосновано, при правилно и точно прилагане на материалния закон, са обсъдени. В МП № 35/1949 г. са изброени имотите отчуждени от държавата срещу обезщетение или замяна, (за изграждането на двореца "Евксиноград"), в който, след допълване, е включен и имотът, претендиран от касационния жалбоподател. Същевременно са налице и доказателства, че по повод претенцията му, в РС - Варна е било образувано гр. дело № 4278/2007 г. срещу ОбСЗГ - Варна, с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, което към момента на издаване на оспорваната заповед не е приключено. От друга страна, срещу искането за попълване на КП са постъпили възражения от Министерството на държавната администрация и от Областния управител - Варна, представен е АДС № 384/2001 г., в чиято площ е прието, че попада и имотът, претендиран от Иванов с акт за собственост от 1937 г. и т. н. При така установената детайлно и задълбочено фактическа обстановка, правилно съдът е заключил, че административният орган, съобразявайки изискванията и с оглед разпоредбите на § 4, ал. 1, т 2 от ПЗР на ЗКИР и чл. 53, ал. 2 ЗКИР, с основание е отказал попълването. При спор за материално право, който несъмнено е налице и който следва да бъде решен преди исканото попълване, заповедта правилно е преценена като законосъобразна - административното производство не разрешава спорове за собственост. Съгласно цитираната норма на чл. 53, ал. 2 и 3 ЗКИР, кадастърът може да се изменя само по съгласие на засегнатите собственици, документирано с подписите им върху акта за непълноти и грешки, или въз основа на съдебно решение, т. е. спорът за материално право е регламентиран като пречка за уважаване на искането за нанасяне в кадастъра, това правилно е преценено като основание за отказ. Освен това е налице правната възможност за депозиране на ново искане за нанасяне на имота, при позитивно решаване по спора за собственост. С оглед изложеното, решението е правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,