Решение № 210 от 10.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Областна дирекция на МВР - София против решение 673 от 28.06.2022г., постановено по адм.д. 88 по описа за 2022г. на Административен съд -София област. Релевира оплакване за неговата неправилност и мои за отмяната му на осн. чл. 209 , т.3 АПК и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Изложени са подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Ответникът по касационната жалба - С. Михалков чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен , поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София област е разгледала по същество и е уважила частично предявения от С. Михалков против Областна дирекция на МВР - София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1150 лева, изразяващи се в преживени лични негативни емоции, вследствие принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа въз основа на заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи 28633 от 28.07.2019г., отменена с влязло в сила решение 204/09.09.2019г. по адм. дело 253/2019г. по описа на Районен съд Костинброд. Съдът е осъдил ответника по иска да заплати на ищеца обезщетение в размер на 900 лв. за вреди, изразяващи се в преживени лични негативни емоции вследствие принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа въз основа на заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи 28633 от 28.07.2019г., отменена с влязло в сила решение 204 от 09.09.2019г. по адм. дело 253/2019г. по описа на Районен съд Костинброд, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 15.10.2019г. датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта, до 28.01.2022г. /посочена като дата на подаване на исковата молба/, в размер на 209, 25 лева, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба 31.01.2022г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от уважения размер 900 лева до предявения размер 1150 лева, като и иска за лихва за забава върху присъденото обезщетение за периода от 15.10.2019г. до 28.01.2022г. за разликата от уважения размер 209, 25 лева до предявения размер 267, 38 лева. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и направените разноски от 401 лева, от които 10 лева заплатена държавна такса изцяло и 391 лева заплатено адвокатско възнаграждение, определено съразмерно с уважената част на иска. За да постанови така оспореното решение административният съд е приел, че искът е основателен е доказан по основание и до размер на уважената част и по делото по безспорен начин са доказани елементите от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност. Размерът на обезщетението е определен от съда съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД и представените от ищеца доказателства. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано съдът е приел, че със заповед 28633 от 28.07.2019г., издадена от младши инспектор при РУ Костинброд, ОДМВР София, на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР на ищеца Михалков е наложена принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа. С решение 204 от 09.09.2019г. по адм. дело 253/2019г. на Районен съд-Костинброд заповед 28633 от 28.07.2019г. е отменена. Решението е влязло в сила на 15.10.2019г. По въпроса дали е налице отменен по съответния ред административен акт не е налице спор маежду страните. Основният спор пред пъпрвата съдебна инстанция между ищеца и ответната страна е свързан с въпроса за доказване на твърдените неимуществени вреди. Правилно и обосновано съдът е изложил в мотивите си съображения за допустимостта на гласни доказателства, събирани чрез разпит на свидетеля Д. Михалков - баща на ищеца. Следва да се посочи, че преценката за относимост на свидетелските показания спрямо спорните факти се извършва от съда, като се вземат предвид всички факти и обстоятелства по делото. Нормата на чл. 172 ГПК, приложима в исковото производство по чл.1 ЗОДОВ ясно сочи, че показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. От съдържанието на цитираната разпоредба следва, че кодексът не изключва априори възможността за разпит на свидетели, които са в родствена връзка със страните по делото, като верността на фактите, за коите те свидетелстват следва да се преценяват с оглед на всдички доказаталства по делото. В настоящия случай съдът правилно е изложил съображения, с които е преценил, че следва да даде вяра на показанията на свидетеля Михалков - баща на ищеца, който излага непосредствените си впечатления за психологическото състояние на ищеца, а именно - силен стрес от изненадващото и непредизвестено неоснователно задържане, уплаха от това какво го очаква, усилена от транспортиране на ищеца в друго полицейско управление РУ Сливница, безсилие от невъзможността на ищеца и неговите присъстващи близки да преустановят задържането при убедеността, че е без основание, усещането за упражняване върху него на полицейски произвол, унижение от факта на неоснователното задържане, асоцииращо действия към лице, извършило престъпно деяние, силно негативни преживявания вследствие поставяне за периода от 20, 00 часа на 29.07.2019г. до преди/около обяд на 30.07.2019г. в помещение с изключително лоша хигиена, затруднена възможност за посещение на тоалетна, без храна, вода и сън. Правилна е преценката на съда за размера на следващото се обезщетение, като съдът е извършил анализ на формиращите размера на обезщетението обстоятелства, които следва да се вземат предвид при прилагане на критерия на справедливост, установен в посочената законова разпоредба. Взети са предвид времетраенето на въздействието на незаконната заповед върху психофизическото състояние на ищеца, интензитета на въздействие и наличието или отсъствие на трайни и/или необратими последици за физическото или психическото здраве на същия. Съдът изложил подробни мотиви на съдебния си акт , в които са посочени съборажения за прилагането на материалния закон - чл.1ЗОДОВ ,които се споделят от настоящата инстнация.В тази влръзка и на осн. чл. 221 , ал.2, изр. второ АПК настоящата инстнация препраща към мотивите на съдебното решение на АССО. Общалваното решение като правилно и обосновано, постановено без наличие на твърдените касационни основания, следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд