Решение № 3136 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 55/2018 г.

Решение № 3136 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 55/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците(ДАБ) при Министерския съвет против решение № 721/08.11.2017 г., постановено по адм. д. № 938/2017 г. от Административния съд – гр. Х.. С обжалваното решение е отменено решение № 12567/20.06.2017 г. на председателя на ДАБ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на Х. Парвана, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните си деца Х. Кайс, Х. Хуши и М. Хуршид – [гражданство], с която е поискано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, при съобразяване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Ответниците по касационната жалба - Х. Парвана, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетните си деца Х. Кайс, Х. Хуши и М. Хуршид чрез своя процесуален представител оспорват касационната жалба по съображения в писмен отговор, писмено становище и в пледоарията в хода по съществото на спора. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за частична основателност на касационното обжалване. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Подадена е от страна в съдебния спор и в срока за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е решение № 12567/20.06.2017 г. на председателя на ДАБ при МС. С оспореното решение е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут на Х. Парвана и на малолетните й деца Х. Кайс, Х. Хуши и М. Хуршид. Решението е оспорено от всички засегнати лица. Административният съд е приел за установено, че председателят на ДАБ е бил сезиран с молба от Х. Парвана в лично качество и като законен представител на малолетните й деца за предоставяне на международна закрила. Установено е, че с молителката е било проведено интервю по време на което, тя е съобщила, че имала проблеми на етническа или религиозна основа с талибаните, както и заради това, че е била фризьор, както и че е била лично заплашвана да не работи като фризьор. Установено е, че е влязла на територията на България нелегално на 20.09.2016 година, като преди това е преминала през Иран и Турция, както и че е обосновала молбата си за закрила в България с желанието й да даде образование и добро бъдеще на децата си. Съдът е констатирал, че административният орган е отказал предоставянето на бежански статут, приемайки, че липсвали твърдения от страна на чужденката, за преследване поради причинете, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Съдът е посочил приетото от административния орган, че в конкретния случай ставало въпрос за лице, търсещо по-добър стандарт на живот. Съдът е посочил и приетото от административния орган относно искането за предоставяне на хуманитарен статут, а именно искането е преценено като неоснователно, тъй като въз основа на информацията от кредитираната справка за ситуацията в държавата на произход на чужденеца, органът е приел, че за молителката не съществува реален риск от тежки посегателства. Съдът е стигнал до извода, че конкретното административно производство е проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че за производството относно молбите на малолетните деца са приложими и разпоредбите на Закона за закрила на детето и по-конкретно, в случая не била спазена разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗД за уведомяване на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на децата. Съдът е посочил също така, че решението на административния орган не съдържа и мотиви по молбите на малолетните деца, въпреки че с диспозитива му е отказан статут и на тях. Съдът е приел също така, че е допуснато нарушение и на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД. Посочил е, че на жалбоподателите не им е била разяснена възможността за получаване на правна помощ, а и липсвали доказателства, жалбоподателката да е запозната със съдържащия се в преписката списък на организациите, предоставящи правна помощ. Съдът е квалифицирал допуснатите административнопроизводствени нарушения като съществени. Позовал се е и на съдебна практика. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. На първо място липсват мотиви на административния орган, както правилно е посочил и съда, относно молбите за международна закрила на малолетните деца, а и на тяхната майка от гледна точка на принципа за съблюдаване на висшия интерес на детето, закрепен в чл. 6а ЗУБ и целостта на семейството. От друга страна, съдът правилно е посочил, че в случая, административният орган е следвало да спази реда, посочен в чл. 15, ал. 6 ЗЗД и уведоми за производството на малолетните деца, дирекция "Социално подпомагане" с цел да се определи представител на дирекцията, който да изрази становище по молбите им за закрила с оглед интересите на децата или да представи доклад по този въпрос. Н. на този специален ред е нарушение на административнопроизводствените правила, което правилно е преценено като съществено от съда. Ответникът е представил пред административния съд докладна записка с вх. № 858/30.08.17 г. в ДАБ, от чието съдържание е видно като отбелязано, че Х. Хуршид (съпруг на жалбоподателката), Х. Парвана (жалбоподателката), Х. Хурши (едно от децата) и Х. Кайс ( другото дете), както и М. Хуршид ( третото дете) са напуснали РПЦ-Харманли и са в неизвестност от 28.08.2017 година. Този документ и обстоятелството, установено с нето са останали необсъдени от административния съд. Нарушението не е съществено, тъй като този документ е неотносим към предмета на конкретния спор, с който е бил сезиран съда, но е от значение за по-нататъшното развитие на производството пред административния орган. Информацията в него е от значение за новото разглеждане на преписката и молбите за международна закрила от административния орган, тъй като отсъствието на чужденците-молители е пречка за разглеждане на молбите им по същество. В случай че молителите продължават да са в неизвестност, което препятства произнасянето на административния орган по съществото на молбите за закрила, респективно препятства и изпълнение на указанията на съда при произнасянето по тях, административният орган следва да приложи реда, посочен в чл. 14, т. 2 ЗУБ и евентуално този в чл. 15, ал. 1, т. 7 ЗУБ. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд