Решение № 3529 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2010 г.

Решение № 3529 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР е образувано по жалба на Чавдар Стоянов Бурназки срещу заповед № К-9997/27.11.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с доводи че е издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, в нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена със законните последици. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, в писмени бележки поддържа, че по отношение на обжалвания акт не е налице което и да е от отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Разноски не се претендират. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и анализира събраните доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посочената заповед, за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 13.10.2009 г. е задържан от екип на СГП и ДАНС, като посредник при предаването на подкуп на съдия от Окръжен съд Кюстендил, което е станало обществено достояние, несъвместимо е с правилата по т. 7, 8, 12, 34 и 36 от Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР и с това е уронен престижът на службата, на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, на главен инспектор Чавдар Стоянов Бурназки, разузнавач V степен в ГПУ - Гюешево към РДГП - Кюстендил при ГД "Гранична полиция" - МВР, категория "В", е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена в изпълнение на чл. 228, т. 1 от ЗМВР от компетентен орган при спазване на законоустановената писмена форма и наличие на всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 246 и чл. 269 от ППЗМВР. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По повод постъпили данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение, на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е издадена заповед № К-8291/16.10.2009 г. на Министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство, с която служителят е запознат срещу подпис на 20.10.2009 г. Дисциплинарно разследващият орган е изпълнил задължението си да извърши всички процесуални действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Резултатът от проведеното дисциплинарно производство е обективиран в обобщена справка № 12787/30.10.2009 г., връчена лично на служителя за запознаване срещу подпис на 30.10.2009 г. в съответствие с нормата на чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР. В съответствие с разпоредбата на чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарно - разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище № 12941/03.11.2009 г. до Министъра на вътрешните работи, че е налице основание за налагане на дисциплинарно наказание. Въз основа на събраните доказателства, включително протоколите за изслушване на служителя и приетите обяснения, както и изготвеното на основание чл. 150в т. 6 от ППЗМВР становище № К-8903/18.11.2009 г. на ВНД Директор на САД "Човешки ресурси" при МВР, е издадена процесната заповед № К-9997/27.11.2009 г. При издаването й не е допуснато противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Конкретно установеното нарушение е правилно квалифицирано, като при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание е спазена разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. От изложеното е видно, че не са налице основанията за оспорване на административния акт, визирани в чл. 146 от АПК. По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,