Решение № 3999 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2020 г.

Решение № 3999 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13534/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 244 от 30.10.2020 г. на Административен съд (АС) – Кюстендил постановено по адм. дело № 152/2020 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2014 г. с изх. № 01-6500/7491/05.10.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че Уведомително писмо изх. № 01-6500/7491/05.10.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че констатациите на съда за нарушение от страна на административния орган на чл. 26 АПК са погрешни. Излага подробни съображения за надлежното уведомяване на земеделския производител, че следва да представи документ за преминато агроекологично обучение и последиците от непредставянето му. Моли обжалваното решение да се отмени и спорът да се реши по същество, като подадената жалба се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за производството пред касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Г.. Ответникът по касация – Г. Е. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя Списък на разноските и писмени бележки. Ответникът по касация се представлява от адв. Т.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: Г. Е. е регистриран с УРН 439396 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 07.05.2012 г. е подал Заявление за подпомагане с УИН 10.23.0512/42775 и Приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2012 г. Заявил е финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., във връзка с което е поел 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. С Уведомително писмо с изх. № 01-6500/10104/21.09.2012 г. заявителят е уведомен, че по цитираното заявление за подпомагане по мярка 214 са одобрени за участие 23, 09 ха от заявените парцели. На 06.06.2014 г. Е. е представил декларация, че във връзка с подадено от него заявление за подпомагане за директни плащания 2014 г. и заявено участие в агроекология, към 06.06.2014 г. няма преминато агроекологично обучение и не притежава съответното удостоверение. На 19.11.2014 г. е представил Удостоверение № 384/05.10.2014 г., издадено от сдружение "Балкански форум за развитие" за участие в информационна дейност – семинар, на тема: "Мярка 214 Агроекологични плащания – Обща агроекология – 18 учебни часа", в периода от 04.10.2014 г. до 05.10.2014 г. С обжалваното уведомително писмо заместник изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че заявителят не е удостоверил преминаването на агроекологично обучение или информационни дейности по агроекология в сроковете по чл. 20 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/06.04.2009 г.), поради което на основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. във вр. с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 1698/2005 е отказал финансова помощ и е прекратил агроекологичния ангажимент. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, и в предвидената от закона писмена форма. Приел е, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, позовавайки се на чл. 168, ал. 4 АПК. Изложил е съображения, че жалбоподателят (сега ответник по касация) не е бил уведомен за започналото производство по издаване на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2014 г. с изх. № 01-6500/7491/05.10.2015 г., което е нарушение на чл. 26 АПК, чието приложение не е изключено от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и от Наредба № 11/06.04.2009 г. Посочил е, че по делото липсват доказателства, че уведомително писмо с изх. № 01-6500/7491/22.07.2013 г., е връчено на Г. Е. В съдебното заседание на 30.09.2020 г. процесуалният представител по пълномощие на ответника изрично е заявил, че органът не разполага с доказателства за датата и начина на връчване на писмото и не може да представи такива. Извел е извод, че административният орган е допуснал нарушение на чл. 35 АПК. Решението е неправилно. Изводът на съда, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е неправилен. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 АПК, отмени към настоящия момент, но действали към датата на постановяване на решението му. Съгласно чл. 168, ал. 4 АПК (отм.); съществено нарушение на административнопроизводствените правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 168, ал. 5 АПК (отм.); когато съдът установи наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5. Съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, органът би стигнал до различни изводи и би постановил административен акт с различно съдържание от постановения. В случая, както правилно е приел съдът, по делото липсват доказателства, че писмо изх. № 01-6500/7491/22.07.2013 г. не е получено от Е. Невръчването на това писмо действително е нарушение на административнопроизводствените правила, предвид чл. 59 от Наредба № 11/2009 г., но в случая то не е съществено, защото дори и да бъде отстранено, т. е. писмото надлежно да се връчи на земеделския производител, същият не би могъл да ангажира пред административния орган доказателства, различни от вече представените – декларация, че във връзка с подадено от него заявление за подпомагане за директни плащания 2014 г. и заявено участие в агроекология към 06.06.2014 г. няма преминато агроекологично обучение и не притежава съответното удостоверение и Удостоверение № 384/05.10.2014 г., издадено от сдружение "Балкански форум за развитие" за участие в информационна дейност – семинар, на тема: "Мярка 214 Агроекологични плащания – Обща агроекология – 18 учебни часа", в периода от 04.10.2014 г. до 05.10.2014 г. Други доказателства, че е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1 от Наредбата, по делото не са представени от Е. При наличието на тези доказателства, съдът е следвало да изложи съображения и относно материалната законосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо, извършвайки преценка коя е датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане, предвид чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 11/2009 г., съгласно които агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години. Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане"; дали обучението е преминато в срока посочен в чл. 20 от Наредба № 11/2009 г., съгласно който подпомаганите лица преминават агроекологично обучение или информационни дейности по агроекология до 31 декември на втората година считано от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане или доказват наличие на опит в извършването на дейностите, които са избрали да прилагат; дали документите са представени в срока по чл. 57, ал. 2 от същата наредба, съгласно който копие на документите по ал. 1 се прилага най-късно при подаването на заявленията по чл. 7, ал. 2 на третата година от поетото агроекологично задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото съдът не е събрал цялата административна преписка – липсва подаденото за кампания 2014 г. заявление за подпомагане с УИН 10.1.2614/53405, във връзка с което е издадено процесното уведомително писмо. Липсата на административната преписка в цялост е пречка да се прецени какви документи са приложени към заявлението за подпомагане, съгласно чл. 66 от Наредба № 11/2009 г. и за какво е бил уведомяван земеделският производител. Излагането на съображения за първи път от касационната инстанция относно съответствието на административния акт с материалния закон би лишило страните от една инстанция по фактите и приложимото право. Поради това след отмяна на обжалваното съдебно решение, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за настоящото производство ще следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение