Решение № 468 от 22.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1361/2012 г.

Решение № 468 от 22.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 1361/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Осъдената В. Г. чрез свой защитник е отправила до ВКС по реда за възобновяване на наказателните дела искане да бъде проверено по този ред осъждането и от районния и Градския съдилища в София, съответно като първа и втора (последна) инстанции. Първоинстанционната осъдителна присъда е от 24.VI.2011 г. по нохд № 8171/2010 г. и с нея Г. е наказана с 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим за продължаваната (чл. 26 НК) от 2.VI. до 21.VIII.2009 г. измама по чл. 209, ал. 1 НК, извършена пряко спрямо М. Н., но засягаща и съпруга и В. Н., и семейството В. и Ф. К., като им е причинила обща вреда 2 440 лева от за платена, но неполучена туристическа услуга в Република Турция. Освен това наказание е присъдено отделно изтърпяване при същия режим на други 6 месеца лишаване от свобода, наложени условно (чл. 66 НК) по нохд № 632/2008 г. на Свиленградския районен съд, тъй като подсъдимата извършила измамата в дадения по него изпитателен срок. Второинстанционното (въззивно) решение - 483 от 5.IV.2012 г. по внохд № 674/2012 г., е постановено след обжалване от страна на подсъдимата и с него присъдата е потвърдена. В отправеното искане по реда на възобновяването се съдържат доводи, поради които се твърди, че Г. е осъдена при съществено нарушаване на процесуалните правила по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с 348, ал. 1, т. 2 НПК; поискано е ново разглеждане на делото в предходна съдебна инстанция. Искането-допълнено с алтернативите за оправдаване или за смекчаване на наказанието, е поддържано и пред състава на ВКС, разгледал делото, а според участващия в съдебното заседание прокурор е неоснователно. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно, и то не само поради по-голямата част от изложеното в него или в негова подкрепа срещу процесуалната законосъобразност на доказателствените изводи за отговорността на подсъдимата и за възможността те да бъдат променени в нейна полза при ново разглеждане на делото. Макар изготвени пространно и с голямо старание, мотивите на СГС наистина разкриват слабости, несъвместими с оставянето в сила на въззивния съдебен акт. Прави впечатление трудно съвместимото със забраната за reformatio in peius увлечение на въззивния съд към допълнително обосноваване на обвинението, въпреки че е бил сезиран единствено с жалба от страна на подсъдимата. До постъпване на делото в СГС защитната и теза, схематично, е била, че тя не е извършила престъплението, за което е обвинена. Вместо обаче да се занимае основно с това несъгласие, съдът отделил значително място за отговор на жалбата в схемата: "Подсъдимата не само е извършила измамата, но я е извършила и в съучастие със свидетелката Д. - Л., а освен нея е извършила още едно, документно престъпление" (точните изрази, които илюстрират тази схема, вж. на с. 9 и 11/12 от мотивите). Ако, както е задължен един безпристрастен съд, СГС беше се съсредоточил върху конкретно поставените му възражения срещу обвинението, той не би оставил без отговори редица, поставени и сега доказателствени въпроси. При все, че искането за възобновяване на делото също не предизвиква еднозначно отношение с някои крайно несправедливи упреци към въззивното решение (като например обявяването на отделни съждения в него за non sens), трудно би могло да бъдат отхвърлени като неоснователни други, критични към осъждането на Г. твърдения. Между тях например са онези, които се отнасят до установяването (важно поначало за всяка престъпна измама) на нейните истински намерения към изпълнението на сключения договор за туристическа услуга; дали те са били намерения на измамница или на коректна страна по договора, е прието неубедително в зависимост от възможностите на Г. да превежда пари по банков път, и въобще в зависимост от наличието на някаква документация за отношенията и с други туристически фирми. Обстоятелствата в тази насока имат само косвено доказателствено значение и в никакъв случай не са достатъчни в подкрепа на обвинението, още повече, при неговата неяснота, наложила двукратното му изменяне по реда на чл. 287 НПК, и все пак оставило без каквото и да е внимание признанието на свидетелите Н. и К., че разходите за пътуването и застраховането им като туристи не са били за тяхна сметка. Доказателствените неудачи от посоченото естество съществено нарушават процесуалните изисквания, които гарантират забраната за основаване на наказателната отговорност върху предположения (чл. 303 НПК) и недопускането на едностранчивост при оценката на доказателствата (чл. 107, ал. 3 НПК). Наложително е ново разглеждане на делото при спазване на тези и на всички останали изисквания за правилното решаване на делото. Ръководен от изложеното и с оглед на всички приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение