Решение № 5352 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2016 г.

Решение № 5352 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, ст. юрк. Р. В., срещу решение № 520 от 19.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1041/2015 г. от Административен съд - С. област. С него е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/7484 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не обсъдил факта, че заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която бил одобрен окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" не била обжалвана от кандидата за подпомагане. Специализираният слой, приет с тази заповед, която била общ административен акт, бил задължителен за ДФЗ, като последният нямал нито законовата възможност, нито оперативната самостоятелност да прави промени в него и да го актуализира. Констатациите на административния орган изцяло се потвърждавали от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Не можел да се приеме изводът, направен от съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се и разноски за двете инстанции. Прави се и възражение за прекомерност на исканите от ответната страна разноски. Ответникът - Л. В. Л. от гр. С., действащ чрез упълномощения си представител, адв. Атанасова, в представен по делото писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е и основателна. Производството пред Административен съд - С. област е било образувано по жалба на Л. В. Л. срещу Уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/7484 от 29.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по подадено от него заявление по СЕПП, СПП и НР1 и са му наложени санкции за бъдещ период. С обжалваното решение съдът е отменил процесното уведомително писмо и е върнал преписката на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат е приел, че уведомителното писмо е валиден административен акт, издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ в качеството му на административен орган, комуто със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор на фонда, издадена на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схеми и мерки за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Актът бил постановен в писмена форма и съдържал фактическите и правни основания за издаването му, поради което бил надлежно мотивиран. Приел е, че при издаването на уведомителното писмо не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Писмото обаче било издадено в нарушение на материалния закон. За да обоснове този си извод, съдът се е позовал на назначената по делото СТЕ, според заключението от която неправилно площта от 0,37 ха в парцел 62486-98-8-1 била приета за недопустима, доколкото недопустимостта била определена по "визуален" метод, какъвто според вещото лице не съществувал. Съдът е кредитирал заключението на експерта в тази му част. В същото време обаче не е възприел извода на експертизата, че тази площ е следвало да бъде определена като допустима, тъй като този извод бил немотивиран. Оспореното писмо било незаконосъобразно предвид неправилно определения размер на недопустимата площ, поради което следвало да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което по някой от методите за измерване правилно да се определят допустимите и недопустимите за подпомагане площи от този парцел, както и размерът на оторизираните суми съобразно новите фактически установявания. Решението е неправилно. Видно от доказателствата по делото, със заявление с УИН 23/180614/71225 Л. Л. е заявил за подпомагане по СЕПП, СПП, СНДП и НР1 общо 7 земеделски парцела с обща площ от 3,68 ха в землището на с. А. и с. Р.. За декларираните данни в заявлението на кандидата са извършени административни проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи. В тази връзка с писмо с изх. № 02-230-6500/6915 от 23.08.2014 г. жалбоподателят е бил уведомен за установено наличие на площи, заявени от повече от един кандидат и му е указано, че следва да представи доказателства за правното основание за ползване на застъпената площ. След изпълнение на предвидената в чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. процедура бенефициентът е представил изискуемите документи и установените застъпвания са били разрешени в негова полза. При извършените административни проверки, е установено също, че част от 0,83 ха от общо декларираната площ попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Недопустимите площи са установени за три от заявените парцели, всички находящи се в землището на с. Р. По отношение на заявените от жалбоподателя площи са били извършени теренни проверки от ОСЗ - Самоков, видно от представения по делото протокол № SFO-19_MV-11238/06.10.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 12.09.2014 г. в землището на с. Р., община Самоков. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 5.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г." като част от СИЗП на земеделските парцели. Срещу тази заповед, видно от данните по делото е било подадено възражение от Л. Л.. Отговор на това възражение не е представен, но от съдържанието на уведомителното писмо се установява, че същото не е било уважено. Със заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. Жалбоподателят не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното в нея. С касационната жалба се твърди, че заповедта на министъра, с която се одобрява специализираният слой е общ административен акт. Във връзка с това следва да се отбележи, че с т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗПЗП. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в сила от 11.03.2014 г., данните в СИЗП за физическите блокове и специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане или чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и на допустимата за подпомагане площ в тях. В случая по отношение на заявените от Л. Л. площи са били извършени теренни проверки. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 5.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Както вече беше отбелязано срещу тази заповед е било подадено възражение срещу обхвата на обновения слой в частта му, касаеща парцелите, заявени от земеделския стопанин, което не е било уважено. Със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 6.03.2015 г. е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Видно от данните по делото, причината за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане, е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Л. Л. не се е възползвал от възможността да обжалва тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. Затова и последната е придобила стабилитет спрямо заявените от него парцели. При влязла в сила заповед за одобряване на окончателния слой административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Същият не може да нанася промени и е длъжен да се съобрази с него. Поради тази причина не следва да се приемат и констатациите на вещото лице. Заключението на експертизата по отношение на парцел 62486-98-8-1 относно метода на определяне на площта му като недопустима има отношение именно към производството по одобряване на окончателния слой. Влязлата в сила заповед на министъра не може да бъде коригирана въз основа на заключение по експертиза при последващ съдебен контрол. Като правни основания за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. по СЕПП, както и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., според който кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г. за парцелите заявени за подпомагане по НР1. По отношение на СПП административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, съгласно която преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите до 30 ха, за които земеделският стопанин е получил подпомагане по СЕПП. Според ал. 1 на същия текст право на подпомагане по схемата за преразпределително плащане имат земеделски стопани, които имат право на плащане по схемата за единно плащане на площ. След като не е установил право на плащане по СЕПП правилно на заявителя за подпомагане е отказано плащане и по тази мярка. Неразделна част от оспореното писмо са таблиците за формиране на общата сума на финансово подпомагане. Последните, заедно с обстоятелствената част от уведомителното писмо, съдържат информация за конкретната площ, за която се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа с факта, че земята не е включена в специализирания слой. В случая е установено, че част от заявените площи попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., поради което не подлежат на подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП - основание изрично посочено в словесната част на уведомителното писмо. Съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ над 20%, но под 50% санкционираната площ е равна на установената и се отказва финансиране. В процесния случай наддекларираната площ съставлява 29,12% и попада в този обхват, поради което за цялата заявена за подпомагане площ е отказано оторизиране на заявената сума. По НР1 също не е отпусната поисканата сума за подпомагане, тъй като е установена разликата над 20%, но под 50% от установената площ, с което е изпълнено изискването на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията. В заключение следва да се приеме, че правилно е била определена като недопустима за подпомагане площ от 0,83 ха от общо заявените за подпомагане 3,68 ха. Правилно е определено и процентното съотношение между наддекларираната към установената площ в размер на 29,12% по СЕПП и НР1. От това следва, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Административният орган на база на законосъобразна процедура е установил недопустими площи по заявлението за подпомагане на Л. Л. Същият не се е възползвал от възможността да оспори окончателния специализиран слой. Поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, по изложените вече мотиви. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК Л. В. Л. следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото, както следва: за първата инстанции 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, а за касационната инстанция - 100 лв. определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Нормата е процесуална и се прилага от деня на влизането й в сила. Пред първата инстанция касаторът е направил разноски в размер на 250 лв. за вещо лице. Общият размер на разноските е 550 лв. Искането на Л. Л. за заплащане на направените от него разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,