Решение № 7857 от 13.7.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез гл. юрисконсулт Анастасова като процесуален представител, против решение 443 от 27.01.2023 г., постановено по адм. дело 9426/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова заповед САГ22-РА53-126/05.09.2022 г., издадена на основание чл. 135, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за отказ изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) на УПИ VII- за озеленяване с режим Тго, кв. 67г, м. ж.к. Връбница- I с цел самостоятелно урегулиране на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.2820.1714, в нов УПИ IX-1714 за жилищно строителство с предвидено застрояване по внесеното мотивирано предложение и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението съгласно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта, ведно със законните последици. Ответниците - Т. Канев и А. Канева, чрез адв. Начев като процесуален представител, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: От данните по делото се установява, че административното производство започва по заявление на Т. Канев и А. Канева, с което е поискано да се разреши изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на УПИ VII - за озеленяване с режим на Тго, кв. 67г, ж.к. Връбница- 1, като се урегулира собствения им ПИ с идентификатор 68134.2820.1714 и площ 522 кв. м. по кадастрални граници в нов УПИ IX-1714 за Жс с цел изграждане на двуетажна жилищна сграда. С оспорената заповед главният архитект на Столична община отказва да издаде исканото разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, тъй като по действащия за територията ПУП от 2015 г. имотът попада в УПИ VII- за озеленяване с режим на Тго, за който е приложима т. 33 от приложението към чл. 3, ал. 2 от Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО) и по силата на чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 2 и т. 8 от него предназначението на такъв имот, попадащ в устройствена зона и самостоятелни терени на зелената система, може да се промени само в устройствена зона или самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2 ЗУЗСО, поради което исканото изменение е недопустимо. За да отмени оспорената заповед, съдът приема, че е издадена от компетентен орган в условията на заместване, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Като се позовава на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, обосновава извод, че предвид незапочналата процедура по отчуждаване на имота, изтеклия срок по чл. 208 ЗУТ, за което страните не спорят, отправеното надлежно искане от заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 1 ЗУТ във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ, административният орган е следвало единствено да прецени дали предлаганото изменение на ПУП ПРЗ е съпроводено от скица - предложение, съответствието му с предвижданията на общия устройствен план (ОУП) на Столична община от 2009 г. и дали са съобразени правилата и нормативите по устройство на територията. Приема, че в случая тези условия са изпълнени. Според съда административният акт не отговаря и на целта на закона, както и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като не е търсен и намерен баланс между обществения и личния интерес на собствениците на имота, а правните последици на постановения отказ ще засегнат заявителите в много по-голяма степен от най- необходимото, след като отчуждаване не може и не е реализирано седем години след одобряването на ПУП и след обявяването на ограничаващите собствеността и действията на собствениците на такива имоти разпоредби на ЗУТ и ЗУЗСО за противоконституционни. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон по следните съображения: Видно от представените по делото доказателства имотът на заявителите в административното производство по ОУП на Столична община от 2009 г. попада в устройствена зона Жк- жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. Съгласно действащия за жк Връбница 1 ПУП ПРЗ, одобрен с решение на Столичния общински съвет 167 от 26.03.2015 г., ПИ с идентификатор 68134.2820.1714, нанесен в одобрената кадастрална карта през 2011 г., е в обхвата на УПИ VII, кв. 67, който е с отреждане за озеленяване с режим Тго (терени за локални градини и озеленяване). Озеленяването за устройствена зона Жк е 20 %, а за терени в режим "Тго" - зелената система е 80 %. Не се спори, че процесният имот е с площ 522 кв. м, т. е. под 1 ха. По делото липсват доказателства и твърдения от страна на административния орган за започнало и проведено отчуждително производство по отношение на имота, предмет на искането, след влизане в сила на действащия ПУП от 2015 г. Основният спорен въпрос по делото е относно това дали е допустимо да се разреши изработването на изменение на ПУП ПРЗ за промяна предназначението на имот и предвиждането му за жилищно застрояване, който по действащия план, приет въз основа на ОУП на Столична община, попада в УПИ с режим на Тго - част от зелената система на гр. София. Издаването на разрешение по чл. 135, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗУТ се извършва в процедура, която е предварителен етап от производството по изработване на проект за изменение на ПУП. В тази процедура се постановява акт, който определя обхвата на разработката и условията за предстоящото изменение, като във всички случаи от административния орган следва да се извърши преценка за съответствието на мотивираното предложение за изменение на ПУП - ПРЗ с предвижданията на ОУП и отговаря ли на правилата и нормите по устройство на територията. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че направеното предложение за изменение на ПУП - ПРЗ отговаря на устройствените за зоната, в която попада по ОУП на Столична община, показатели. От вещото лице е установено, че одобреният през 2015 г. за територията на жк Връбница -1, съгласно обхвата по проекта ПУП - ПРЗ е съобразен с изискванията на чл. 22 ЗУТ, приложим при преструктуриране на жилищни комплекси и т. 2 от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Създаденият с този план УПИ VII- за озеленяване с режим Тго, в който попада и имотът на заявителите, е с площ под 5 ха, като според изискването на т. 33 от цитираното приложение тези паркове за ежедневен отдих са задължително публична собственост и в тях се допуска само застрояване, обслужващо основната паркова функция сгради. При тези данни имотът, предмет на искането до административния орган, задължително подлежи на отчуждаване. В случая обаче оспореният отказ не е основан на неизтекли срокове по чл. 208 във вр. с чл. 134, ал. 4 ЗУТ, каквато преценка е извършена от съда, а на недопустимост на преотреждането на процесния имот за жилищно строителство поради попадането му изцяло по действащия ПУП в терен за озеленяване с режим на Тго. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗУЗСО зелената система представлява съвкупност от терените, предвидени в общия устройствен план и/или в подробен устройствен план за озеленени площи за широко обществено ползване за трайно задоволяване на обществените потребности и реализираните в съответствие с подробен устройствен план озеленени площи в градския и околоградския район, както и териториите за природна защита, защитните гори и земи, рекреационните земи и гори и лесопарковете. В ал. 2 на цитираната разпоредба са изброени кои зони и самостоятелни терени попадат в обхвата на системата, като в т. 2 са включени самостоятелните терени за локални градини и озеленяване (Тго). Видно от т. 33 на приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, самостоятелните терени за локални градини и озеленяване представляват паркове за ежедневен отдих до 5 ха, като в самостоятелни терени под 1 ха не се допуска застрояване. Разпоредбите на ЗУЗСО са специални спрямо ЗУТ. ЗУЗСО не поставя изискване за принадлежността на терените към зелената система в зависимост от собствеността върху тях. Предназначението на процесния имот като включен в УПИ VII по действащия ПУП предопределя същият да се разглежда като част от зелената система на гр. София в хипотезата по чл. 10, ал. 2, т. 2 ЗУЗСО (самостоятелни терени за локални градини и озеленяване). Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО предназначението на зони и самостоятелни терени на зелената система по чл. 10, ал. 2 и 3, както и предназначението на поземлени имоти, попадащи в тях, може да се променя само в устройствена зона или в самостоятелен терен на зелената система от друг вид по чл. 10, ал. 2 ЗУЗСО. Незаконосъобразен е изводът на административния съд, че в оспорения отказ органът не изследва дали по отношение на направеното от заявителите предложение са спазени правилата и нормативите по устройство на територията. В случая действащият ПУП е приет в съответствие с ОУП на Столична община и независимо от обстоятелството, че процесният имот е в устройствена зона Жк по него, то отреждането му за озеленяване с режим на Тго е съобразено с правилата и нормативите за тази зона според т. 2 от приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. Липсата на проведена отчуждителна процедура за изпълнение на обекти - публична общинска собственост, в продължение на повече от пет години от влизане в сила на плана съгласно чл. 208, ал. 1 ЗУТ, е процесуална предпоставка за упражняване на правото по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за изменение на плана, каквото искане в случая не е заявено. Собствениците на имота претендират самостоятелното му урегулиране по кадастрални граници съобразно влязлата в сила за него кадастрална карта, а не поради изтичане на срока по чл. 208 ЗУТ, които са различни правни основания за изменение на плана по чл. 134, ал. 2 ЗУТ. Неправилно първоинстанционният съд се позовава на приложението на чл. 134, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 208, ал. 1 ЗУТ. Отказът не е мотивиран с неизтичане на сроковете по тази разпоредба. В случая административният орган при правилно съобразяване на обстоятелството, че процесният имот като включен в УПИ за озеленяване с режим на Тго по действащия план от 2015 г., приет при спазване на ОУП на Столична община съобразно чл. 103, ал. 4 ЗУТ, е част от зелената система на града, приема, че съгласно изискването на чл. 11, ал. 1 ЗУЗСО предназначението на терена не може да се измени освен в друг по вид такъв по чл. 10, ал. 2. Разпоредбата е специална, прилага се без значение дали собствеността на терените е частна или публична и независимо от изтеклия срок по чл. 208, ал. 1 ЗУТ, като поставя обща забрана за промяна в предназначението им, след като са част от зелената система, който факт безспорно е установен по делото. Отношенията във връзка с изключване на възможността имотът да се ползва и да се осъществи реализиране на инвестиционното намерение на заявителите за жилищно строителство са извън предмета на настоящото производство. Принципът за съразмерност по чл. 6 АПК не може да преодолее изричната законова забрана за промяна на предназначението му с оглед неговото отреждане в УПИ за озеленяване в режим на Тго. Като приема обратното, първоинстанционният съд постановява решението си при неправилно приложение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което оспорването срещу заповед САГ22-РА53-126/05.09.2022 г. на главния архитект на Столична община - се отхвърли като неоснователно. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на касатора, ответниците Т. Канев и А. Канева дължат направените по делото такива за двете инстанции общо в размер на 200 лева (по 100 лева за всяка от тях), представляващи юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят в полза на Столична община. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение