Решение № 5391 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2017 г.

Решение № 5391 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1837/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано по касационна жалба на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър - гр. В. срещу решение № 2636 от 28.12.2016 г. на Административен съд - гр. В. по адм. д. № 1966/2016 г., с което е отменена Заповед № 18 - 3636 от 10.05.2016 г. на Началника на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) - гр. В., с която е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. В. относно поземлени имоти (ПИ) идентификатори № 10135.2504.33 и № 10135.2564.1185 по заявление на Т. Д. М. и преписката е върната на административния орган за процедиране съобразно указанията, дадени в решението. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е незаконосъобразен извода на съда за това, че не е било необходимо представянето на доказателства към преписката, изхождащи от община В. относно установяване на вида на територията, в която се намират имотите, за които е заявено изменение. Твърди, че оспореният отказ е законосъобразен и постановен на база на представените от Т. М. със заявлението документи. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се оставя в сила оспорената пред АС - гр. В. заповед. Претендира разноски. О. Т. Д. Митев с представен отговор на касационната жалба, писмени бележки и чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна - адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение по жалба на Т. Д. М. е отменена като незаконосъобразна Заповед № 18 - 3636 от 10.05.2016 г. на Началника на СГКК - гр. В., с която на основание чл. 59, ал. 1 от АПК е отказано одобряване на заявеното от Митев изменение в КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед № РД - 18 - 92 от 14.10.2008 г. на изпълнителни директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) в частта относно поземлени имоти с идентификатори № 10135.2504.33 и № 10135.2564.1185 за промяна на отразяването относно вида на територията от "горска" на "урбанизирана" и промяна на начина на трайно ползване на имотите от "за друг вид дървопроизводителна гора" в "за друг вид застрояване". Заповедта е постановена с мотив, че от получено от община В. становище е заявено, че целите два имота на Митев са горска територия. Със заявлението за изменение на КК е поискано изменение относно вида на територията на начина на трайно ползване за три имота № 10135.2504.33, № 2504.27 и № 10135.2564.1185. За да постанови оспореното решение АС - гр. В. е приел, че от събраните по делото доказателства и в частност приетата по делото съдебно техническа експертиза (СТЕ) се установява, че още с първоначалната заповед № 18 - 92 от 14.10.2008 г. за одобряване на КК и КР на гр. В. имотите на Т. М. в кадастралния регистър са отразени в вид на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - "за друг вид застрояване". Приел е, че след одобряване на КК и КР с първоначалната заповед и вписване на имотите на Митев като урбанизирана територия и за застрояване, не е последвала друга заповед, от която да се приеме, че същите са с променено предназначение горски територии. Приел и е че е налице противоречие между записването в КК и КР, поради което е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за процедиране. Решението е правилно. Видно от събраните по делото доказателства на първо място се установява, че със заповедта за одобряване на КК и КР на гр. В. № 18 - 92 от 14.10.2008 г. и трите имота на Т. М. в КР са записани с начин на трайно ползване (НТП) - "за друг вид застрояване" и вид на територията - "урбанизирана". От приетата по делото СТЕ се установява, че към 24.11.2016 г. тези имоти са записани с вид на територията - горска и НТП - "друг вид дървопроизводителна гора" и за имот № 2504.27 НТП - "мочурище". Няма представено основание за тази промяна, не е налице заповед за одобряване на такава промяна. В тази връзка е законосъобразен и извода на АС - гр. В., че предвид липсата на основание, акт за промяната и то такъв, който да е влезнал в сила, с който имотите на Митев да са определени като горска територия, но тъй като е налице такова вписване, са налице основанията за изменение на КК и КР. Поради и това е законосъобразен извода за незаконосъобразност на оспорената заповед. На второ място становището на община В., с което е заявено, че имотите на Митев са горска територия е само едно от доказателствата относно статута на имота и същото е следвало да бъде ценено ведно с другите събрани доказателства, което не е сторено от административния орган - НСКК - тр. В.. Недопустимо е позоваването само на това становище при наличието на законово изискване в АПК за служебно събиране на доказателства - чл. 36 и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая - чл. 35 от АПК, което не е било сторено от НСКК - гр. В., поради което и заповедта е била издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. На трето място от събраните по делото доказателства и в частност СТЕ се установява, че имотите на Митев - част от ПИ № 27 и целите ПИ № 33 и № 1185 по регулационния план на гр. В. от 1961 г. по плана на вилна зона "В." са включени в рамките на урбанизираната територия. Действително установява се, че с план от 1954 г. същите са включени и в програма за залесяване, която е изпълнена. Но това не променя факта, че преди 1.06.1973 г. имотите на Т. М. са били включени в рамките на границите на урбанизираните територии, поради и което е следвало да се приложи § 6 от ДР на Закона за горите. Като не е сторено това и като в оспорената заповед липсва произнасяне относно заявения имот № 2504.27, оспорената заповед и по изложените по - горе съображения е била постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както законосъобразно е приел и АС - гр. В., тъй като са били налице основания за изменението на КК и КР. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника Т. Д. М. в тази връзка е основателно и следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,