Решение № 16631 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2013 г.

Решение № 16631 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Добрич против решение № 81/06.06.2013 г. по адм. дело № 138/2013 г. на Административен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна - Алие Али Али, от гр. Добрич, чрез адвокат Кондова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 81/06.06.2013 г. по адм. дело № 138/2013 г. Административен съд - Добрич е отменил заповед № ЗД ПГ 01/0001 от 03.01.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, с която е разпоредено заличаване от Регистъра на утвърдените приемни семейства на лицето Алие Али Али, от гр. Добрич. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Въпреки непрецизния петитум на жалбата, с която е сезиран, административният съд законосъобразно е конституирал като страни: жалбоподател - Алие Али Али, от гр. Добрич и ответник по жалбата - директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Добрич. Правилно е приел, че предмет на оспорване съгласно чл. 145 АПК е заповед № ЗД ПГ 01/0001 от 03.01.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Добрич, а не посоченото в жалбата решение № РД 04 - 21/06.02.2013 г. на изп. директор на Агенция "Социално подпомагане" при Министерството на труда и социалната политика. Съдът е допуснал обаче процесуално представителство на ответника в разрез с утвърдените процесуални правила. Съгласно приложено на стр. 51 по делото пълномощно е видно, че "подписаният Красимир Тодоров Колев-Масурски - директор на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Добрич е упълномощил Николинка Стефанова Атанасова - старши юрисконсулт в РДСП да представлява РДСП гр. Добрич и Дирекции "Социално подпомагане" на територията на област Добрич пред всички съдилища като извършва съдопроизводствени действия, включително да подписва и подава жалби, и при необходимост да оттегля исковете по ЗЗДет., с изключение на отказ от иска, признаване на исканията на другата страна и сключване на спогодба". Приемайки за надлежно учредено процесуалното представителство, съдът е реализирал съдопроизводствени действия с участие на упълномощеното лице при условията на съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Страна - ответник по жалбата е директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане", а не обслужващата го администрация в чиято полза са учредени процесуалните права. Разграничението между административен орган и обслужваща го администрация е ясно проведено от Закона за администрацията и следва да се съблюдава при учредяване на представителната власт по отношение на административните органи. Ненадлежното представителство на пасивнолегитимирана в процеса страна, обуславя като порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила за разлика от случаите на същото нарушение при упражняване правото на съдебно оспорване, което детерминира като резултат недопустимо решение. Ако жалбата е предявена без представителна власт, делото трябва да бъде прекратено. Съдът няма право да разглежда и да решава делото, тъй като то няма да породи целените с него последици. Когато липсата на представителна власт засяга не предявяването на иска, а следващите процесуални действия, тогава делото не се прекратява, а действията, извършени без представителна власт, се третират като неизвършени и съдът не може да ги вземе предвид. За да се постигне целения с тях ефект, те трябва да бъдат повторно извършени спрямо представлявания, респ. спрямо овластен негов представител или да бъдат надлежно потвърдени. Потвърждаването заздравява с обратна сила потвърдените действия, като им придава ефект спрямо представлявания. Но то няма значението на упълномощаване за следващи действия. При постановяване на съдебното решение са допуснати и други съществени нарушения на съдопроизводствени правила. В нарушение на процесуалните правила директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Добрич освен като ответник по делото е участвал и като свидетел. Подобно смесване на процесуални качества е процесуално незаконосъобразно. В мотивите на съдебното решение съдът коментира по следния начин този въпрос: "Посочените от Комисията по приемна грижа мотиви, на които се позовава административният орган, разпитан като свидетел по делото, не се приемат от административния съд като обосноваващи законосъобразността на оспорената заповед". Резултатът да не бъдат ценени свидетелски показания, които всъщност са обяснения на страна е процесуално оправдан, доколкото подобни доказателствени средства са неналични. Съдът не е изложил конкретни мотиви по съществен за спора въпрос. Макар и да е цитирал разпоредбата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето не е видно каква е оценката на реализираните от органа критерии, съдържащи се в Протокол № 7/06.12.2012 г. на Комисията по приемна грижа при РДСП, имащ значение на допълнителни мотиви към издадения индивидуален административен акт по смисъла на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Този съществен анализ съдът е започнал, отказвайки да цени част от обстоятелствата, които органът е възприел като основание за издаване на атакуваната заповед, но не ги е изчерпал в тяхната пълнота. По отношение на причините за това детето да учи в с. Стефаново и за това, че не владее добре български език съдът се е задоволил да отбележи, че същите са установени, но какви са точно по своята същност не е ясно от мотивите на решението. Необходимостта от сериозен анализ, както на аргументите на административния орган, така и на обстоятелствата, подкрепящи тезата за незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт (взаимоотношения на позитивна привързаност и близост между приемен родител и дете; добра хигиена и битови условия за отглеждането му; емоционална връзка между него и другото живеещо при приемния родител дете; последици от излизането от приемното семейство) явно изисква и налага необходимост от експертиза, която да подпомогне съда за изясняване на "най-добрия интерес на детето" по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗЗД. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Добрич. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение