Решение № 9933 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2017 г.

Решение № 9933 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2017 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Й. Б., гр. В., чрез пълномощник и нейна дъщеря С. Д. П., против решение № 45/20.02.2017 г., постановено по адм. дело № 673/2016 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство се е развило след отмяна на решение с предмет - частична нищожност на заповед № 1286/04.10.1994 г. на кмета на О. В., за обезщетяване на С. Б. и Д. Б., с апартамент в гр. В.. Делото е върнато за ново разглеждане от Върховния административен съд, с указания по прилагането на материалния закон. Решаващият съд, при второто разглеждане на делото, е отхвърлил жалбата на С. Й. Б., с която е искала прогласяването на нищожност на заповед № 1286/04.10.1994 г. на кмета на О. В., в частта, в която е вписан Д. Д. Б., внук на С. Й. Б. и син на Д. Д. Б., като същото бъде заличено и като единствен титуляр да остане С. Й. Б.. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за спора факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Административен съд В. правилно е посочил, че жалбата, с искане за обявяване на частична нищожност, е неоснователна. Заповедта не е била обжалвана в срок, не е отменена като незаконосъобразна и е влязла в законна сила. Същата представлява стабилен административен акт, като е издадена от компетентен орган - кмета на О. В., в съответствие с установените изисквания за форма и съдържание. Не се установяват основания от такъв характер, че да опорочат издадената заповед до степен на нищожност. Следва да бъде направена съществената разлика между основанията за законосъобразност на административния акт и тези за неговата нищожност. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове, са нормативно определени и са: компетентност на автора на административния акт; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административно производствените правила; спазване на материално правните разпоредби, приложими за съответния административен акт; съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен административен акт. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" - нищожност на административен акт има, когато: е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; когато актът е изцяло лишен от законово основание; или когато акт със същото съдържание, не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много съществен порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява, като порокът трябва да е с такъв интензитет, че да приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице, естествено, има интерес да отстрани. В обжалваното съдебно решение АС - В. е изследвал основанията за законосъобразност, при преклудирано право да бъде поискано това, но е достигнал до правилни изводи за липса на нищожност, поради което настоящият съд, отчитайки това обстоятелство, намира, че решението е правилно като краен резултат. Не е без значение и обстоятелството, че записаното в заповедта лице Д. Д. Б., не е индивидуализирано с единен граждански номер и няма основание да се приеме, че като правоимащ е бил включен внукът на жалбоподателката, който носи същите имена като дядо си, а не нейният съпруг, който е бил починал към датата на издаване на заповедта. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че не са налице основания за частично прогласяване на нищожност на Заповед № 1286 от 04.10.1994 г. на кмета на О. В., поради липсата на основни и съществени недостатъци на същата. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209 АПК, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,