Решение № 4444 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2015 г.

Решение № 4444 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9256/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Созопол срещу решение № 1088 от 19 юни 2015 г., постановено по адм. д. № 1405/2014 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена заповед № 8-Z-785/16 май 2014 г. на кмета на община Созопол. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - Софийски университет "Св. Климент Охридски", чрез пълномощника му адв. Георги Кермедчиев, е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Същото становище се поддържа и в пледоарията по същество и в представената по делото писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Софийски университет " Св. Климент Охридски" срещу заповед № 8-Z-785/16 май 2014 г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "бунгало", находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.5.306, 81178.5.307 и 81178.501.564 гр. Черноморец. Съдът е приел, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като процесния строеж е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, което изключва премахването му. Решението е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразния извод, че нареденото за премахване бунгало представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изградено без необходимите за това строителни книжа. При констатиран незаконен строеж административният орган и съдът дължат произнасяне относно наличието на предпоставките за търпимост на строежа. В случая такава преценка е извършена от кмета на общината, която обаче е преценена от административния съд за неправилна. Този извод на съда е правилен. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че строителството на процесното бунгало е извършено преди 7 април 1987 г., както и това, че за изграждането му не са били издавани строителни книжа. Установено е също така, че строежът е осъществен върху предоставените на университета с решение № КЗ-9/08 август 1977 г. на Комисията по земята при Министерството на земеделието и хранителната промишленост 28 дка земеделски земи "за изграждане на морски научно-учебен комплекс на Софийския университет и Московския университет". В тази насока съдът е изследвал и подробно е обсъдил представените по делото документи, като е направил обоснования извод, че процедурата за промяна предназначението на имота, предоставен на университета, е финализирана с внасянето на дължимите съгласно чл. 15 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (ЗООЗП) (отм.) вноски за предоставената за неземеделски нужди обработваема земя по тарифа, утвърдена от Министерския съвет. Горното налага извода, че съдът правилно е установил наличието на две от кумулативно предвидените предпоставки на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за признаване търпимост на извършения строеж - изграден е преди 07 април 1987 г. без строителни книжа, но е бил допустим поради наличието на утвърдена строителна площадка и предоставено по надлежния ред право на изграждане, съгласно действащите към 1982 г. ЗООЗП (отм.) и Правилника за неговото приложение - ППЗООЗП (отм.), регламентиращи строителство в земеделска земя за неземеделски нужди. Съдът е приел, че е налице и третата предпоставка на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, но не е изложил конкретни мотиви за допустимост на строежа по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Този пропуск на съда, доколкото не се отразява на правилността на решението, не е от категорията на съществените и не води само по себе си до отмяна на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 - 3 от ППЗТСУ (отм.) (ред. ДВ, бр. 44/1980 г.), в сила към датата на извършване на строежа, извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство, въз основа на застроително решение, одобрено от председателя на ИК на ОНС. А съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.) такова строителство в неурегулирани части на населените места, се разрешава по искане, придружено със ситуационна скица. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по ТСУ (отм.) - ред. Д. в. бр. 70/1977 г. конкретно позволява извършването на строежи от вида на процесния в извънселищни територии, от страна на учреждения, каквото се явява СУ "Св. Климент Охридски". С тази наредба, в сила към датата на извършване на процесния строеж - 1982 г., не са уредени специални изисквания към този вид строежи, а единствено към месторазположението им в имота с оглед на вероятна бъдеща регулация, като е посочено да се избягва застрояването им в близост до чупки или ивици, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти - чл. 167 от Наредба № 5/1977 г. за ПНТСУ. В случая, видно от представеното копие на виза за проектиране на бунгалата, това изискване е спазено, като проектираните първоначално 8 бр. бунгала и допълнително още 4 бр., не попадат в близост до посочените от разпредбата ограничения - чупки, вдадени към пътища, към улици или съседни имоти. Предвид изложеното следва да се приеме, че строителството на процесното бунгало е отговаряло на правилата и нормативите, действали по време на извършването му, т.е. налице е и третата предпоставка на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим строеж. Поради това, като е приел, че е налице търпим строеж и че оспорената заповед, като противоречаща на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е незаконосъобразна, съдът е приложил правилно закона. Поради това постановеното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,