Решение № 122 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 229/2011 г.

ВАСV отделение05.01.2012 г.докладчик Илиана Славовска

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1482 от 8.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2136/2010 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 122 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 229/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Галинка Иванова Кирова срещу решение № 1482 от 8.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2136/2010 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 37/14.09.2010 г. на Кмета на Община Пловдив. По наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон моли за отмяната му. Ответникът счита касационната жалба за неоснователна, като излага подробни доводи в писмено отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Кирова против заповед № 37 от 14.09.2010 г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение за заеманата от нея длъжност "главен експерт" с ранг I младши, в дирекция "Търговски дружества и ОП", отдел "Стопански дейности", считано от 17.09.2010 г. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. За да достигне до извод, че заеманата от касатора длъжност действително е съкратена първоинстанционният съд е извършил необходимата съпоставка между длъжностните разписания в сила преди и след издаване на заповедта, като в тази насока правилно е приел, че общата численост на дейност 122 - общинска администрация - делегирана от държавната дейност е намалена от 412 на 387 щатни бройки. Правилен е изводът му, че длъжността, заемана от Кирова не фигурира по щатното разписание от 17.09.2010 г., като е заменена с длъжност "младши юрисконсулт", макар като цяло броят на щатните длъжности в дирекция "Стопански дейности, търговски дружества и общински предприятия" да е еднакъв с тези в дирекция "Търговски дружества и Общински предприятия". Правилен е изводът в тази насока на съда, че с решение № 303 по протокол № 22 от 3.08.2010 г. ОбС Пловдив е приел нова структура на дейност 122 "Общинска администрация, по приложение № 1, като от последното се установява, че дирекцията, в която е заемала длъжност Кирова щатните бройки са 8 по служебно правоотношение. Наведеният довод в касационната жалба, че по делото не е представена длъжностна характеристика на новосъздадената длъжност - младши юрисконсулт, която също била експертна, при което не можело да се установи дали е налице реално съкращение, доколкото не може чрез съпоставка да се установи дали има запазване във функциите на длъжността е неоснователен. Правилно в тази насока съдът е приел, че в случая длъжността не съществува като нормативно определена позиция, а по същество във функциите на двете длъжности не може да има съвпадение, доколкото длъжността на юрисконсулта е свързана със специфични задачи от правно естество. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2