Решение № 451 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 240/2009 г.

Решение № 451 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 240/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Е. Ш. И., град Р., подадена от пълномощника и адвокат Х, за отмяна на влязло в сила решение № 975 от 04.11.2008 г. по гр. д. № 4052/2007 г. на Върховния касационен съд, I г. о., с което е оставено в сила решение № 251 от 09.05.2007 г. по гр. д. № 1224/2006 г. на Русенския окръжен съд. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът на Е. Ш. И. срещу Н. М. И. с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарение на апартамент, находящ се в град Р.. Ответникът Н. М. И., град Д., оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Молителката твърди, че в протокола от съдебното заседание, проведено на 13.10.2008 г., неправилно е отбелязано, че ответникът по касационната жалба се е явил и е представил писмени бележки. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК (отм.) и е била лишена от възможността да отговори на направените възражения в писмените бележки. Освен това неправилно ВКС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарението. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото. В случая молителката твърди, че са допуснати грешки в изготвения протокол за съдебното заседание, проведено на 13.10.2008 г., но констатирането на такива и отстраняването им е можело да стане единствено по реда на чл. 126, ал. 2 ГПК (отм.) Самата молителка заявява, че не е проведена процедурата за поправки на протокола. Ето защо следва да се приеме, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителката в производството. Останалите изложените в молбата доводи се отнасят до правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред вече е изчерпан. Те не могат да бъдат основания за отмяна. Сочените пороци на касационното решение са свързани единствено с твърдения за неправилност поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон, които обаче съставляват касационни основания за отмяна на едно невлязло в сила съдебно решение, но не и основания за отмяна по чл. 301, ал. 1 ГПК. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.