Решение № 7356 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2604/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи/СДВР/, чрез процесуалния представител юриск. Алипиева, срещу Решение 124 от 05.01.2024 г., постановено по адм. дело 7292/2023 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отменена негова заповед 513з-4996 от 06.06.2023 г. и СДВР е осъдена да заплати в полза на И. Г. П. разноските по делото, в размер на 760 лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на съдебно деловодните разноски, представляващи такива за юриск. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Депозирана е писмена молба на 08.05.2024 г. от процесуалния представител юриск. Иванова, с която по държа изложените в касационната жалба съображения. Претендира юриск. възнаграждение. Ответникът И. Г. П. в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище на 08.05.20924 г., с което оспорва касационната жалба. Няма доказателствени искания. Моли касационната инстанция да остави в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на И. Г. П. - в качеството му на инспектор старши разследващ полицай в 03 сектор Разследване на транспортни и други престъпления към отдел Разследване при СДВР, с доводи за незаконосъобразност на Заповед 513з-4996 от 06.06.2023 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи , като издадена в нарушение на материалния закон, изискванията за форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила С горецитираната заповед е наредено изплащането на допълнително месечно възнаграждение за пряко изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, в размер на 10 на сто от 50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България /ЗДБРБ/ за съответната година база, за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност по чл.177, ал.2 от ЗМВР на инспектор И. П., считано от 15.05.2023 г. Заповедта е издадена на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл.10, ал.2, т.9, б. а от Наредба 8121з-1060/26.09. 2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР, за пряко изпълнение на дейности за разследване на досъдебни производства от разследващи полицаи в МВР за СДВР по §1, т.26а от ДР на ЗМВР и предложение 513р-49809/15.05.2023 г. по описа на СДВР. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, но в нарушение на изискванията за форма, установена в чл.59, ал.2, т.4 от АПК за посочване на фактически основания за издаване на акт, изразяваща се в липса на фактически основания. Първоинстанционният съд е приел на следващо място, че процесната заповед е издадена и в нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се изготвяне на предложение на 12.05.2023 г., а посочените в него обстоятелства, представляващи дисциплинарни производства, по които са наложени определени наказания в периода 17.12.2021 г.- 10.02.2023 г. Според съда не може да се установи причината защо наложените дисциплинарни наказания в този период се приравняват на обстоятелство по чл.6,ал.1 от Наредбата, настъпило на дата 12.05.2023 г., като не може да се установи от кой момент е започнал да тече тридневният срок. Първоинстанционният съд е намерил, че оспореният административен акт е издаден и в нарушение на материалния закон, тъй като на практика с нея се цели наказване на жалбоподателя и постигане на целите по чл.4,ал.2 от Инструкция 8121з-877/06.06.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, поради което от тази гледна точка заповедта може да се определи и като издадена в нарушение на целта на закона-основание по чл.146, т.5 от АПК. Решението е неправилно. На първо място, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е издаден от материално компетентен орган. Съгласно приложимата към разглеждания случай правна норма на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности. Съгласно чл. 179а, ал. 2 от ЗМВР определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят със заповед на ръководителите на структури по чл. 37, както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" и на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на населението", а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от първата инстанция по същество, че директорът на СДВР като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР и орган по назначаването на младши изпълнителските длъжности в СДВР е компетентен да определи възнаграждението на служител както при назначаването му на такава длъжност, така и при последващо изменение, включително и чрез определяне на индивидуален размер на допълнителното възнаграждение за специфични служебни дейности в случая патрулно-постова дейност. С оспорената пред АССГ заповед от 06.06.2023 г. е определен индивидуален размер на допълнително месечно възнаграждение за пряко изпълнение на дейности за разследване на досъдебни производства от разследващи полицаи в МВР за СДВР по §1, т.26а от ДР на ЗМВР, т. е. за изпълнение на специфични служебни дейности на служител на младша изпълнителска длъжност. Като фактическо основание в заповедта е посочено, че същата се издава след мотивирано писмено Предложение 513р 49809/15.05.2023 г. по описа на СДВР. В това предложение са изброени образувани срещу П. дисциплинарни производства/проверки в периода от 2021 г. до 2023 г. Последните са извършени по повод констатирано неизпълнение на служебни задължения във връзка със заеманата от П. длъжност старши разследващ полицай в 03 сектор Разследване на транспортни и други престъпления към отдел Разследване при СДВР. В предложението е посочено, че И. П. не може да осигури своевременното законосъобразно и успешно извършване на разследването по множество от разпределените му за работа досъдебни производства в продължителен период от време. С процесната заповед е определен размер на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности именно във връзка със заеманата от П. длъжност като разследващ полицай. Допълнително възнаграждение се определя по чл. 6, ал. 1 от Наредбата на базата на съответната специфична служебна дейност по определението на т.1, §26а от ДР на ЗМВР, въз основа на предложение по чл. 6, ал. 2. Органът действа в рамките на оперативна самостоятелност при определяне на размера на допълнителното възнаграждение в определените с наредбата рамки, като това не може да е произволно, а следва да има точни, ясни и конкретни съображения за определения конкретен процент на допълнителното възнаграждение на съответния служител. В настоящата хипотеза става въпрос за служител, който системно не изпълнява специфичните си служебни задължения, във връзка с които същият получава допълнително възнаграждение. В предложението, посочено като фактическо основание за издаване на процесната заповед, се съдържат достатъчно конкретни и ясни съображения за обстоятелствата, водещи до изменение на допълнителното възнаграждение на П., което му се дължи за изпълнение на специфични служебни задължения като старши разследващ полицай. От административната преписка се установява, че предходната заповед, с която му е определен размер на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности е издадена на 05.02.2016 г., считано от 22.01.2016 г. Несъмнено с оглед изминалия продължителен период от време /повече от 7 години/ от издаването на предходната заповед, на П. следва да му бъде определен размер на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, като се отчете какво е изпълнението на последните към настоящия момент. В обобщение размерът на допълнителното възнаграждение следва да е съобразен с качеството на изпълнение на специфичните задължения на П. като старши разследващ полицай. Настоящата инстанция намира, че посочените в разпоредбата на чл.6, ал.2 срокове за изготвяне на предложение по ал.1 /три дневен срок/ и за издаване на заповед, с която се определя допълнително възнаграждение/до 5 работни дни от утвърждаване на предложението/ на първо място не са преклузивни, поради което неспазването им не погасява правомощията на административния орган да издаде заповед за определяне размер на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности от държавен служител в СДВР, а на следващо място- неспазването им дори да се приеме като нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, не е съществено такова, което да води до незаконосъобразност на последната само на това основание. По горните съображения касационният съд намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена в установената форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. С оглед изложеното, решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на П. срещу Заповед 513з-4996/06.06.2023 г., издадена от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, като неоснователна. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК ответната страна следва да заплати на касатора разноски за юриск. възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.1 - во, предложение 2-ро, Върховният административен съд, Пето отделение