Решение № 4480 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2032/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. А. Л. против решение 32 от 06.01.2025 г., постановено по адм.д. 832/2024 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът кметът на община Велико Търново, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Велико Търново отхвърля жалбата на И. А. Л. против заповед Рд-22-1587/23.07.2024 г. на кмета на община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж плътна ограда, ограждаща ПИ с идентификатор 10447.520.3897, ПИ с идентификатор 10447.520.693 и навлизаща в ПИ с идентификатор 10447.520.1347 и ПИ с идентификатор 10447.520.2695 по КК и КР на гр. Велико Търново, местност [местност]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приема за безспорно, че процесната ограда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и същата е построена в земеделска земя, доколкото процедурата по чл. 24 ЗОЗЗ не е приключила, както и че не е издадено разрешение за строеж. Прави извод, че в случая разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ е неприложима, тъй като оградата не е прозирна и е построена частично в чужди имоти. Констатира, че строежът е реализиран през 2004 г., поради което прави извод, че същият не е търпим. По тези съображения съдът стига до заключението за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа. Законосъобразен е изводът, че обжалваният административен акт е издаден в предписаната от закона форма, като същият съдържа, както фактически, така и правни основания за постановяването му. Правилно съдът приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство в земеделска земя, в чужди имоти, без учредно право на строеж и без разрешение за строеж. Изготвена е и окомерна скица. Констативният акт е връчен на жалбоподателя, който депозира възражение. Последното е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Следователно при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че строежът представлява плътна, масивна ограда с височина от 2 м. до 3 м., разположена в чужди имоти и земеделска земя, без променено предназначение. За строежа липсва учредено право на строеж за частта му, разположена в чуждите имоти, не е издадено и разрешение за строеж. Правилно съдът приема, че оградата е построена през 2004 г., поради което същата не е и търпима. Следователно изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта е правилен. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че от приложените по делото декларации се установява, че строежът е реализиран преди 2004 г. От една страна касаторът не сочи година на извършване на строежа, а от друга страна от декларациите на К. К. и Р. К. се установява единствено, че същите нямат претенции към изградената ограда, като декларациите са заверени на 04.12.2004 г. Доказателства за изграждане на строежа преди тази дата по делото не са ангажирани. Неоснователен е и доводът на касатора за приложимост на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, тъй като процесния строеж няма характеристиките на такъв, посочен в правната норма. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалнте правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди И. А. Л. да заплати на община Велико Търново сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,