Решение № 366 от 15.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1396/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по подадена от Л. П. К. молба с вх. № 12188 от 19.12.2025 г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 240 от 07.10.2025 г. по в. гр. д. № 407/2025 г. на Габровски окръжен съд, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че молителката К. дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД сумата 191. 40 лв., представляваща цената на предоставената й медицинска помощ и услуги по време на болничния й престой, продължил от 19.04.2023 г. до 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2024 г. Молителката твърди, че въззивният съд се е позовал в атакуваното решение на относимия към процесния период Национален рамков договор (НРД) за медицинска дейност (МД), но не е отчел обстоятелството, че съгласно чл. 2 ПЗР НРД за МД за 2020 г. – 2022 г., същият влиза в сила от 01.01.2020 г. и има тригодишен период на действие, т.е. до 31.12.2022 г. и не намира приложение към факти и обстоятелства, настъпили след изтичане срока на действие, а именно – 19.04. и 20.04.2023 г. Счита, че влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, е основано на НРД с изтекъл срок на действие, т.е. отменен по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и поради това неприложим към казуса. Моли то да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна - УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема същата за неоснователна. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК (според т. 13 ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС) се отнася до случаите, в които решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт, като с отмяната им се установява различно правно положение от това, от което е обусловено решението. Под „постановление на друго държавно учреждение“ законът няма предвид нормативните актове, издадени от органите на държавна власт в изпълнение на нормотворческа компетентност, а административни актове, чието действие отпада с обратна сила. Когато се касае за административен акт, на който е основано решението, този акт трябва да е индивидуален, а не нормативен. В този смисъл са както мотивите по т. 13 ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, така и константната практика на ВКС по прилагане на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК (решение № 518/2009 г. по гр. д. № 5018/2008 г., 2-ро г. о., решение № 916/2020 г. по гр. д. № 818/2010 г. на 1-во г. о., решение № 207/2010 г. по гр. д. № 301/2010 г. на 2-ро г. о., решение № 290/2025 г. по гр. д. № 361/2025 г. на 3-то г. о., решение № 229/2026 г. по гр.д. № 2714/2025 г. на 3-то г.о. и др.). Предвиденият ред за защита не може да се разширява по тълкувателен път. Молителката сочи като основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК НРД, действащ за период от време, несъвпадащ с процесния период по делото. Съгласно чл. 4а от Закона за здравното осигуряване, НРД е нормативен административен акт, действащ на територията на цялата страна за определен срок. Както беше посочено по-горе нормативният административен акт не съставлява отменително основание според чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Такова основание е индивидуалният административен акт, на какъвто молителката не се е позовала. Горепосоченото обстоятелство е достатъчно основание, за да не бъде уважена молбата за отмяна, без да е необходимо да се изследва дали НРД действително е отменен, прекратил е своето действие или е продължил да действа и през процесния период, през който молителката е осъществила болнично лечение. Всички останали наведени доводи в молбата за отмяна съставляват оплаквания за неправилност на влезлия в сила съдебен акт, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото извънредно, отменително производство. На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение