Решение № 2533 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12821/2014 г.

Решение № 2533 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12821/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1843 от 07.08.2014 г., постановено от Административен съд - Пловдив по адм. дело № 914 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отменен по жалбата на "Рила 1" АД, Ревизионен акт /РА/ № 16251300290 от 04.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, поправен с РА № 1400411/19.02.2014 г. и потвърден с Решение № 194 от 24.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 04, м. 09, м. 11, м. 12.2009 г., м. 01 - м. 12.2010 г., е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 1 559 406,85 лв. и са начислени лихви в размер на 533 495,98 лв. по фактури издадени от "Пет Ко Трейд" ЕООД, "Мега-Б" ЕООД, "Овербрет Консулт" ЕООД, "Алкомал Композит" ЕООД, "Макс Ривърс" ЕООД, "Филипов Ойл" ЕООД, "Джи Ел Трейд" ЕООД, "Ес Джи Партнерс" ЕООД, "Общотърговско Индустриално Сдружение" ЕООД, "Надин Интернешънъл" ЕООД, "Страбекс Ойл 2000", ЕООД и "Фърст" ЕООД. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила ревизионния акт и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Рила 1" АД оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил по жалбата на "Рила 1" АД Ревизионен акт /РА/ № 16251300290 от 04.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 194 от 24.02.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно -осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 04, м. 09, м. 11, м. 12.2009 г., м. 01 - м. 12.2010 г., е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 1 559 406,85 лв. и са начислени лихви в размер на 533 495,98 лв. За да постанови този резултат, Административен съд - Пловдив е приел, че в хода на ревизията реалността на извършените доставки е доказана от ревизираното лице. Първоинстанционният съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка и при преценката на обосноваността и материална законосъобразност на ревизионния акт е преценил, че изводите на органа по приходите са необосновани. Установил е, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит по доставки на стоки - строителни материали, по фактури издадени от "Пет Ко Трейд" ЕООД, "Мега-Б" ЕООД, "Овербрет Консулт" ЕООД, "Алкомал Композит" ЕООД, "Макс Ривърс" ЕООД, "Филипов Ойл" ЕООД, "Джи Ел Трейд" ЕООД, "Ес Джи Партнерс" ЕООД, "Общотърговско Индустриално Сдружение" ЕООД, "Надин Интернешънъл" ЕООД, "Страбекс Ойл 2000", ЕООД и "Фърст" ЕООД. За да уважи жалбата на "Рила 1" АД, съдът е посочил, че фактурите и представените съпътстващи документи представляват такива, които отразяват реално извършени доставки на стоки от изброените по-горе доставчици по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, предвид което е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Административен съд - Пловдив е изложил, че сочените от ревизиращия екип обстоятелства свързани с извършени нарушения от преките доставчици нямат нищо общо с правото на данъчен кредит, но същите са дали основание на данъчната администрация да откаже признаването на данъчен кредит. Решаващият съд посочва, че от приходната администрация, а в последствие и от вещото лице по назначената ССЕ, е установено по безспорен начин, че предмет на дейност на "Рила 1" АД е търговия на едро и дребно със строителни материали, промишлени стоки, санитария, мебели, ВиК части, електроматериали, електрически уреди, осветителни тела, домашни потреби и др. Освен това съдът е констатирал, че от приложените по преписката доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил последващи доставки на строителни материали. Предвид факта, че първоинстанционният съд не споделя изводите и доводите на ревизиращия екип, е изложил, че последният не е оценил обективно събраните доказателства и е изготвил незаконосъобразен ревизионен акт. АС Пловдив е посочил, че не е налице липса на реалност на процесните доставки, поради което е отменил издадения на "Рила 1" АД ревизионен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа, на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно тълкуване на доказателствата. Твърди се, че нито във хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова, от страна на ДЗЛ не са представени необходимите документи за доказване реалното изпълнение на процесните доставки. Настоящата съдебна инстанция намира тези доводи за неоснователни. Касационната инстанция споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. При условията на пълно доказване е установено, че при документалното отчитане на фактурираните дейности не са допуснати нарушения, спазени са счетоводните изисквания и условия за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит при РЛ. От страна на ревизиращия екип е нарушен принципът на обективност, тъй като е следвало да бъдат установени безпристрастно фактите и обстоятелствата касаещи реалността на сделките и доставките. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадровата обезпеченост за изпълнение на доставката или плащане по сключени договор за наем от страна на прекия доставчик, както и декларирането му от предходния, не следва в случая да ограничава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата. Предвид което, добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. АС Пловдив правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховният административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Това в пълна сила важи за настоящия случай, тъй като жалбоподателят сам в касационната си жалба излага, че в случая не е отказано право на данъчен кредит заради твърдението за наличие на данъчна измама нагоре или надолу по веригата от доставки. В конкретния случай няма събрани обективни данни, от които да следва извода за липса на реално извършени доставки. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. В хода на производството е установено извършено фактическо получаване на процесните строителни материали и тяхното използване за последващи продажби. Описанието на стоковите операции във фактурите налага извода, че в случая става въпрос за покупко-продажба на стоки, определени по своя род. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. В конкретния случай, както съдът правилно е посочил, че са събрани безпротиворечиви доказателства, че строителните материали са отделени от своя род, а именно чрез складовите разписки и експедиционни бележки, а при някои от доставчиците и чрез приемо-предавателни протоколи, от всички тях е видно, че стоките са излезли от складовете на доставчиците. В хода на съдебното производство приходните органи не са оспорили така представените доказателства, поради което същите обосновават извода, че след като родово определените вещи са индивидуализирани, то собствеността върху тези вещи е прехвърлена, с което е изпълнено условието да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В подкрепа на този извод е и фактът, че получените строителни материали са вложени от ревизираното лице в търговския му оборот и са осъществени облагаеми доставки към трети лица, които не е оспорени от приходната администрация. От последната единствено е изложен довода, че не е установено по безспорен начин, че точно процесните строителни материали са предмет на последващи доставки осъществени от "Рила 1" АД. Този довод на органа по приходите правилно е обсъден от съда като неоснователен и необоснован. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Предвид материалния интерес на спора, направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в размер на 50 769 лв., правната и фактическа сложност на спора, възнаграждението следва да се присъди съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 във връзка с § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сума в размер на 31 617,42 лв. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение