Решение № 16 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1196/2011 г.

Решение № 16 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1196/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 250 от ГПК. Гражданско дело № 1196 от 2011 г. на ВКС, Първо г. о. е било образувано по касационна жалба на М. К. Г. и А. В. П. срещу решение № 1334 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 755 от 2010 г. на Софийския апелативен съд. По тази касационна жалба настоящият състав на Върховния касационен съд се е произнесъл с две решения: решение № 235 от 31.05.2012 г., с което е отменено решението на Софийския апелативен съд по гр. д. № 755 от 2010 г. и е даден ход на делото по същество пред ВКС и решение № 302 от 29.09.2012 г., с което Д... е осъдена да заплати на М. К. Г. на основание чл. 72 от ЗС сумата 5 310 лв. и разноски по делото в размер на 787,20 лв., а е отхвърлен иска на М. К. Г. срещу Д... за разликата над 5 310 лв. до пълния предявен размер от 12 721,20 лв., както и изцяло иска на А. В. П. срещу Д.. С молба вх. № 10432 от 29.10.2012 г. М. Г. е поискала да бъде допълнено решението на ВКС от 29.09.2012 г., като се осъди Д... да й заплати и законната лихва върху присъдената сума от 5 310 лв., считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане. В дадения от съда срок ответникът не е взел становище по тази молба. Молбата е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 от ГПК /решението на ВКС е влязло в сила на 29.09.2012 г., а молбата е подадена на 29.10.2012 г./. По същество, молбата е основателна и следва да се уважи поради следното: Още в исковата молба М. К. Г. е поискала Д.. да бъде осъдена да й заплати на основание чл. 72 от ЗС обезщетение за направените от нея подобрения в апартамент № 14, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] заедно със законната лихва върху сумата и разноските по делото. В решението от 29.09.2012 г. настоящият състав на ВКС не е се произнесъл по цялото й искане- присъдил е претендираното обезщетение по чл. 72 от ЗС и разноските по делото, но не и законна лихва върху обезщетението. Поради това решението следва да бъде допълнено, чрез осъждане на Д.. да заплати на ищцата М. Г. и на законната лихва върху присъдената й като обезщетение по чл. 72 от ЗС сума от 5 310 лв. Воден от горното и на основание чл. 250 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение