Решение № 6701 от 21.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Санина, гражданка на Руската федерация, подадена чрез адвокат Д. Любенова, против решение 131 от 10.02.2023 г., постановено по адм. дело 1987/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл.209, т. 3 от АПК. Твърди се, че жалбоподателката може да бъде обект на преследвания от страна на държавата заради сексуалната си ориентация. Счита, че както административният орган, така и съдът не са отчели настоящата ситуация в Руската федерация и законите, чрез които се налагат репресии върху лицата, които говорят или се противопоставят на политиката на президента. Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Георгиева, в проведеното съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, както и всички приложени по делото писмени и гласни доказателства, и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че спрямо Е. Санина не са налице материалноправните предпоставки по чл.8 и 9 от ЗУБ. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на Е. Санина против решение 15508 от 24.10.2022 г. на заместник - председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че анализът на фактите, изложени от чуждата гражданка в хода на проведеното с нея интервю, както и на събраните доказателства в хода на административното и съдебното производства сочи на извода, че по отношение на нея не е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, което да се основава на някоя от причините, посочени в чл. 8, ал.1 от ЗУБ. Съдът е изложил, че в разказаната бежанска история не е налице нито едно обосновано твърдение за проявено спрямо нея действие или съвкупност от действия на преследване по смисъла на закона от страна на официалните власти в Русия или партии или организации, които контролират държавата, която се явява за нея страна по произход. Съобразил е, че в изложението й се набляга на принципната негативна нагласа на обществото в Русия спрямо нейната сексуална ориентация и че не е възможно изразяване на лично мнение срещу управляващия политически режим в държавата й по произход и срещу войната в Украйна. В тази връзка съдът включително е анализирал определението за дискриминация, дадено в глава II, раздел (c), § 54 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г, и протокола за статута на бежанците от 1967 г. /Наръчника на ВКБООН/. Изложил е мотиви, че опасенията на чуждата гражданка са единствено нейни предположения и не се установява основателно предположение за действително преследване от страна на органите в държавата на произход, с цел осъществяване на репресия на посочените в чл. 8 от ЗУБ признаци. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на нея по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, съдът е споделил мотивите на административния орган. Посочил е, че по делото липсват данни по отношение на Е. Санина да е налице реална опасност да бъде осъдена в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Такива твърдения не били направени пред административния орган. Съдът е констатирал и че данните събрани за територията на Русия и в частност за Москва, където е живяла Санина свидетелстват за липса на активни бойни действия, поради което не може да се направи извод, че на посочената територия е достигната степен на безогледно насилие, което се определя за такова с характера на въоръжен конфликт в съответствие с тълкуването на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕС на Съвета /отм./, дадено с цитираното по-горе решение от 17.02.2007 г. по дело С-465/2007 г. На последно място съдът е преценил, че не са налице и основанията по чл. 9, ал.6 и ал. 8 ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на Санина. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд София град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чуждата гражданка не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. От доказателствата по делото, включително от бежанската история е установено, че касационната жалбоподателка и приятелката й Ксения са живели като двойка и работили заедно в Русия в продължение на девет години. Е. Санина е напуснала доброволно и легално Русия, като нито твърди, нито се установява да е била възпрепятствана да се завърне в страната си по произход. Чуждата гражданка изрично е посочила, че двете с партньорката й са заминали през месец септември 2021 г. за Турция, където са останали около месец, а впоследствие са отпътували за Република С. Македония, където са пребивавали около два месеца и едва след това са влезли легално в Република България, за да подадат документи за постоянно пребиваване в страната. Както основателно е отбелязано от първостепенния съд, кандидатката за статут е пристигнала в България през месец юли 2021 г., но е подала молба за международна закрила осем месеца по-късно, което свидетелства за липса за реална необходимост от търсената закрила, а по-скоро за предприемане на действия по легализиране на престоя си на територията на страната. В подкрепа на последния извод е и разказаното от нея в хода на проведеното интервю, че е искала да съдейства на брат си по регистрация на фирма в Република България и развиване на бизнеса му свързан с видеопродуциране, което сочи на икономически причини за напускане на Русия. Във връзка с твърдяната принадлежност на жалбоподателката към ЛГБТ/ЛГБТИ , общността настоящата касационна инстанция намира за нужно да отбележи, че самата принадлежност към определена социална група не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец /т.79 Наръчника на ВКБООН/. За да бъде предоставен такъв статут, не е достатъчно определен вид преследване да е характерно за дадена страна поначало, а следва преследването да е насочено конкретно спрямо търсещото закрила лице. В конкретния случай не са налице доказателства, че спрямо Санина е имало преследване или съществува риск от преследването в бъдеще, по причини, посочени в ЗУБ. В тази връзка съдът подробно е обсъдил представените по делото справка с вх. МД 496 от 16.08.2022 г. и справка с вх. МД 836 от 20.12.2022 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ за Руска федерация, въз основа на които е установил, че действително са налице данни за известни ограничения на правата на ЛГБТ общността, но техният интензитет не обосновава търсената закрила, включително поради липсата на данни за отправена към лицето конкретна заплаха и установено преследване или опасност от такова на основание различната му сексуална ориентация. Единствените данни в подкрепа на тезата на настоящата жалбоподателка са показанията на приятелката й К. Глазунова, дадени пред административния съд, че двете са били обект на грубо отношение на майстор, който е посетил общото им жилище. Тези показания обаче не обосновават наличието на действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, независимо от негативното отношение на властите в Русия към ЛГБТИ представителите, което се установява включително от приложената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. ЦУ-561 от 05.05.2023 г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ. Извън изложеното, правилно административният съд е преценил, че не се установяват политически причини за отправеното искане за предостявяне на международна закрила. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Санина по чл. 9 от ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история, не е установено чуждата гражданка да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано от съдът е приел, че в случая липсват данни свободата и живота на гражданката на Русия да са реално застрашени. В тази връзка стандартите във вр. с чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 от ЗУБ, не могат да бъдат приложени поради липсата на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Основателно съдът е посочил, че в гр. Москва, където Е. Санина е живяла, не се установяват активни бойни действия. Видно от събраната информация, не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход - Руската федерация, жалбоподателката би била изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, не може да се обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на руската гражданинка и по реда на чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,