Решение № 14639 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2014 г.

Решение № 14639 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Астелс" АД срещу решение № 92 от 03.02.2014 г. по адм. д № 750/2013 г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу АУЗД № АУ000280/09.05.2013 г. на орган по приходите в Д "МДТ" при Община Ботевград, потвърден с решение № 017/03.06.2013 г. на Директора на Д "МДТ" при община Ботевград, в частта по отношение на такса битови отпадъци за 2012 г. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претендират се разноски по делото. Ответната страна е представила писмено становище. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че дружеството не е подало декларация по предвидения в чл. 14, ал. 5 от Наредбата ред, поради което дължи и такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Изложени са мотиви, че от една страна декларацията от 02.12.2012 г., с което дружеството е декларирало, че няма да ползва имота през 2012 г. е подадена пред кмета на общината, а не пред компетентния орган, който установява задълженията за ТБО - Дирекция местни данъци и такси, а от друга страна, няма данни жалбоподателя да е подал молба -декларация, че няма да ползва имота през 2012 г. пред надлежния орган. Направен е извод, че след като задължението от страна на ОбС- Ботевград да определи реда, по който задължените лица не заплащат такса за сметосъбиране и сметоизвозване е било изпълнено и след като липсва направено волеизявление от задълженото лице, че няма да се ползва от тези услуги до компетентния орган, налице неизпълнение на задължение от страна дружеството, а не от общината, поради което таксата се явява дължима. Посочено е, че определения ред предвижда подаване на декларация по образец с определени реквизити, каквито не се съдържат в подадената до кмета на общината декларация, както и че в неин отговор, кмета на общината, е указал на задълженото лице, че предстоят промени в Наредбата, за които могат да се уведомят от официалния сайт на общината и че освобождаването става с подаване на декларация по образец, който може да се изтегли от сайта на общината. Относно таксата за поддържане на териториите за обществено ползване и за поддържане на депо за битови отпадъци е прието, че се дължи в размера определен в акта за установяване на задължение по декларация. Решението е частично неправилно. В чл. 9 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а съгласно чл. 8, ал. 5 от същия закон, общинският съвет определя с наредбата по чл 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В конкретния случай такава възможност е предвидена с измененията в наредбата от 15.12.2011 г. /чл. 14, ал. 4 и 5/, като за 2012 г. срокът за подаване на декларация по образец е до 31.01.2012 г. Дружеството е подало декларация на 02.12.2011 г., т. е преди да е предвиден с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ ред за освобождаване от ТБО, като изрично е било уведомено, че се предвиждат такива изменение и че същите ще бъдат публикувани на официалния сайт на община Ботевград. Неправилно подадената от дружеството декларация на 02.12.2011 г. не е взета предвид от данъчната администрация при община Ботевград като декларация по чл. 14, ал. 4 от Наредбата /за освобождаване от ТБО/, независимо, че към момента на подаването й не е предвидена възможност в наредбата на ОбС - Ботевград по чл. 9 от ЗМДТ за освобождаване от ТБО. При постановяване на решението съдът не е отчел обстоятелството, че подавайки декларация изх. № МДТ-1488/02.12.2011 г. "Астелс" АД е реализирало предвидената от ЗМДТ възможност да се освободи от такса за сметосъбиране и сметоизвозване поради неползване на имота. Обстоятелството, че такава възможност за освобождаване е предвидена в измененията в наредбата от 15.12.2011 г./чл. 14, ал. 4 и 5/, като за 2012 г. срокът за подаване на декларация по образец е до 31.01.2012 г., а дружеството е подало декларация на 2.12.2011 г., т. е. преди да е предвиден с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ ред за освобождаване от ТБО, не означава, че жалбоподателят не е реализирал предвидената в закона възможност. Тази възможност съществува в закона, независимо дали към този момент е била предвидена в наредбата на общинския съвет. Към момента на подаване на декларацията общински съвет не е изпълнил задължението си да предвиди този ред. След като декларацията е била подадена до кмета, той е следвало да отнесе въпроса до общинския съвет, след като към този момент не е била предвиден ред и процедура за освобождаване от такса поради неползването на имота. След като с изменението на наредбата от 15.12.2011 г. е предвиден такъв ред, декларацията е следвало да бъде препратена до компетентния орган. Дори да се приеме, че "Астелс" АД е подало декларация пред ненадлежен орган той е следвало да уведоми жалбоподателя пред кой орган да подаде декларацията или да я препрати по компетентност. Тази декларация е получена от Община Ботевград, видно от писмо изх. № МДТ-1488/07.12.2011 г., с което общината е взела становище по нея. Съдът е констатирал, че писмо per. № МДТ-1488/07.12.2011 г. от кмета на Община Ботевград не е изпратено с писмо с обратна разписка, като няма писмени доказателства за датата на получаването му от дружеството. В декларацията, подадена от "Астелс" АД има изрично изявление, че дружеството няма да ползва услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Дружеството е представило "Отчет за заетите лица, средства за работна заплата и други разходи за труд за 2012 г.", според който през 2012 г. персоналът на дружеството се състои от 1 човек. неправилно съдът не е приел подадената декларация като декларация по чл. 14, ал. 4 от Наредбата. Обстоятелството, че не е по образец, а в свободен текст, като в същата липсва деклариране, че дружеството "е уведомено, че при констатирано ползване на имота, дължа ТБО в определения с наредбата годишен размер", както и че "му е известно, че за неверни данни носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК", каквито текстове са предвидени декларацията - образец по чл. 14, ал. 4 от наредбата, не води до нейната невалидност тъй като тези последици произтичат от разпоредбите на закона. Не водят до друг извод доводите на ответната страна, че подадената декларация от търговско дружество "Астелс" АД не е по образец, а в свободен текст и не обхваща всички реквизити, съдържащи се в декларацията по образец и че в подадената от дружеството декларация са изброени имоти, индивидуализирани с партидни номера, че тези цитирани данъчни партидни номера в декларацията са неактивни и по тях не се начисляват задължения за местни данъци и такси, а единствената активна данъчна партида за процесния имот е № 130406506003, съгласно предоставеното по делото удостоверение № 5300-606/18.11.2013 г. която не фигурира в подадената декларация от жалбоподателя. Тези доводи са неоснователни, тъй като се касае за един и същ имот и партидните номера са посочени в заключението на вещото лице. Неоснователни са доводите, че процесното дружество не е декларирало средната численост на персонала си - изискване, съгласно решение № 22 от 15.12.2011 г. на Общински съвет Ботевград, с което е изменена и допълнена Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Ботевград (НОАМТЦУТОБ), а доказателство за средната численост на персонала е представено в хода на делото. Това изискване е предвидено след подаване на декларацията и при положение, че декларацията е била нередовна общинската администрация е следвало да даде възможност на дружеството да отстрани тази нередовност. Неоснователни са доводите в писмения отговор, че след като в съдебно заседание жалбоподателят е представил доказателство за средна списъчна численост на персонала в предприятието за назначен един щатен служител "пазач" за процесния пepиод, това е доказателство, че имотът се е ползвал в него се генерират битови отпадъци. Акта за установяване на задължение по декларация включва сумите 2713, 97 лв. - такса сметосъбиране и сметоизвозване - 5,4 промила, 703, 63 лв. -такса за поддържане на депо за битови отпадъци - 1,4 промила и 1105, 69 лв. - такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 2, 2 промила. Таксата е определена пропорционално върху по- високата между отчетната стойност и данъчната оценка на нежилищния недвижим имот. В акта е записано, че в района в който се намира имота се предлагат трите вида услуги за сметосъбиране и сметоизвозване, за поддържане на депо за битови отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, като пред съда са представени доказателства за предоставянето на услугите. Представени са доказателства за извършване на услугата поддържане на чистотата за обществен ползване и за наличие на депо, които подробно са обсъдени от административния съд. Съгласно чл. 14, ал. 4 от наредбата е предвидена възможността за недвижимите имоти с нежилищно предназначение да не се заплаща такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци при условие, че тези имоти няма да се ползват през цялата година и това обстоятелство юридическите лица удостоверят съгласно чл. 14, ал. 5 от наредбата чрез подаване на декларация по образец до края на предходната година. Следователно въз основа на декларацията дружеството се освобождава от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, а не и от такса за поддържане на депо за битови отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Неправилно е прието в потвърждаващото решение на административния орган, че дружеството не е подало декларация за средносписъчната численост на персонала, с оглед определяне на конкретния размер на таксата за битови отпадъци за 2012 г. и по тази причина и на основание чл 16, ал. 2, т. втора, изр. последно от наредбата, размерът на таксата за битови отпадъци е определения за тези имоти за предходната 2011 г. т. е. 9 промила, а не 6 промила. Съгласно т. 3.3 от решение № 22/15.12.2011 г. на Общински съвет Ботевград е определен размера на промила по който се изчислява такса битови отпадъци за 2012 г. за недвижими имоти с нежилищно предназначение, собственост на юридически лица: за сметосъбиране и сметоизвозване - 3,0 на хиляда, за поддържане и експлоатация депо за БО -1,2 на хиляда и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 1,8 на хиляда. Вещото лице е изчислило, че за имотите с посочените партидни номера върху облагаемата основа 502 588, 20 лв. за 2012 г. такса битови отпадъци е в размер на 1507, 76 лв., т. е. 3,0 на хиляда /1,8 промила за поддържане на чистотата на териториите и 1,2 на хиляда за поддържане на депо за битови отпадъци/, без начисляване на такса за сметосъбиране и сметоизвозване - 3 промила. Това е таксата за битови отпадъци, която се дължи от жалбоподателя за 2012 г., поради което оспореното решение следва да се остави в сила за посочената сума и да се отмени за разликата до посочения в акта размер - 4523,29 лв. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че върху дължимата сума лихви не се дължат, тъй като срокът за плащане е предвиден в нормативен акт, независимо, че в чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ е предвидено, че общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. Разноските следва се определят по съразмерност и компенсация. Разноските за жалбоподателя са съответно 50 лв. и 25 лв. държавна такса, 230 лв. за вещо лице, а за насрещната страна - 300 юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, за първата инстанция - 150 лв. и 130 лв. за вещо лице. С оглед размера на уважената претенция разноските се компенсират, поради което не следва да се присъждат разноски в полза на една от страните. Воден от изложеното Върховният административен съд, Седмо отделение