Решение № 2762 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6042/2014 г.

Решение № 2762 от 13.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6042/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново моли да бъде отменено решение № 128/26.03.2014 г. по адм. д. № 1007/2013 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен РА № 151300807/02.08.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 16 091,35 лв. с лихви за м. 10 и 11.2012 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Карина 5" ООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 151300807/02.08.2013 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 16 091,35 лв. с лихви за м. 10 и 11.2012 г., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 16 091,35 лв. с лихви. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС по 2 бр. фактури за цената на автомобил "Ауди Q5" с 4 + 1 места по лизингов договор, регистриран в КАТ като товарен, категория N1, на основание ЕО сертификат за съответствие на производителя и една фактура за услуги във връзка с автомобила. Извършена е проверка на автомобила от ревизиращите органи, обективирана в протокол за насрещна проверка, в който е описан автомобилът и е констатирано. В РА е прието, че автомобилът не е преустроен в товарен и на основание § 1, т. 18 ЗДДС в приложимата редакция от ДВ, бр. 99/2011 г. представлява лек автомобил като на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури. За да уважи жалбата против РА, съдът е приел, че по фактурите са платени вноски за цената на автомобила по финансово обвързан лизинг, а едната фактура е за услуги във връзка с автомобила. Приел е предвид изявление на представител на касатора в съдебно заседание на 13.01.2013 г. в този смисъл, че страните не спорят, че автомобилът е осчетоводен като ДМА на дружеството и се използва в икономическата дейност на същото. Разпитан е и свидетел, който е дал показания, че с автомобила се транспортират заваръчни инструменти до обектите, на които се извършва дейността на фирмата. Съдът е обсъдил приетата по делото техническа експертиза и въз основа на нея и представения сертификат за съответствие, издаден от производителя, обосновано е приел, че автомобилът има каросерия на товарен автомобил, може да служи за транспорт на товари, има технически характеристики на товарен автомобил, както е определен от производителя като му е дадена категория N1 и както е регистриран в КАТ. Правилен е изводът на съда, че позоваването на Комбинираната номенклатура на ЕС към Митническата тарифа и на ЗДвП от касатора е неоснователно, след като в § 1, т. 18 ЗДДС има легално определение на понятието лек автомобил. За да не приложи чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС и § 1, т. 18 ЗДДС, съдът е приел предвид заключението на техническата експертиза и сертификата на производителя, че автомобилът е товарен и се използва за икономическата дейност на дружеството като в РА неправилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на дружеството по спорните фактури. Решението е съобразено с практиката на СЕС. В решението по дело С-118/11 на СЕС е прието, че финансовият лизинг на автомобил има икономически резултат като наемането на автомобил. СЕС приема също, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за получаване на автомобила от лизингополучателя следва да е установена пряка и непосредствена връзка между доставката на автомобила и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на данъчен кредит. СЕС приема в т. 63 от решението си, че ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски за касационната инстанция е доказано за 5,70 лв., които следва да бъдат присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,