Решение № 42 от 7.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 122/2009 г.

Решение № 42 от 7.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 122/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (отм.). С решение от 29.11.2007 г. по гр. д. № 1127/2005 г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила първоинстанционното решение от 8.06.2005 г. по гр. д. № 102/2002 г. на Сливнишкия районен съд. С него са отхвърлени предявените от Е. Р. Т., Е. А. С., Ц. Р. К., В. В. М., Н. Р. М., Г. П. Г., Т. П. И., В. Г. М., Б. А. М., Д. И. Д., Р. З. Д. и С. З. Д. против М. на ф., А. "М", "Б" О., "С" О., М. на р. р. и благоустройството, Областен управител на Софийска област и Д. "Материално-техническо о. и социално обслужване" на МВР искове за предаване собствеността и владението върху недвижим имот с площ 8 146 кв. м., представляващ УПИ * в кв. 1 по плана на КПП К., местността "М", община Д., при съседи на имота по нотариален акт: от изток Р. В., от юг - Й. Д. и Г. Н., от запад - наследници на Г. П. и от север - път. Въззивното решение е обжалвано от ищците Ц, В. М., Е. С., Д., Р. и С. Д., ч. пълномощника им адвокат Св. М., с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Въззивното решение е обжалвано и от Б. А. М. с отделна касационна жалба. Същият, както и Г. Г. и Т. И. с допълнителна молба се присъединяват и към жалбата, подадена от адв. М. От ответниците А. "М", ч. процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбите, останалите не са взели становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационните жалби основания за отмяна във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Касационните жалби са подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимирана страна по делото (ищци по предявените искове) и са насочени против въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са и основателни. Въззивният съд, за да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, е приел, че не е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки, а именно - ищците не са установили правото си на собственост върху спорния имот, поради което и не се е произнасял по останалите такива - дали ответниците го владеят и имат ли основание за това, като безпредметно. Изводът на съда е обоснован от липсата на проведено пълно и главно доказване на юридическите факти, от които ищците, част от които сега касатори, извеждат твърдяното от тях материално право, а именно принадлежността на правото на собственост в патримониума на Г. М. П. към момента на внасяне на имота в стопанството, наследствено правоприемство между него и част от ищците, както и реституирането на имота в тяхно лице, като наследници на бившия собственик. По делото липсват доказателства Г. М. П. да е придобил имота на основание покупко-продажба и придобивна давност, каквито придобивни способи са релевирани от ищците, като съдът не е кредитирал представеното уверение от Община Д., РСърбия, както и свидетелските показания, тъй като същите не ги установяват по несъмнен начин. Свидетелите възпроизвеждат възприятия от около 1949-54 г., поради което и не могат да обосноват тезата за изтекла придобивна давност към момента на образуване на стопанството през 1954 г., а писмен документ - договор или нотариален акт за придобиване на имота, не се представя по делото. Липсват доказателства и относно твърдяното наследствено правоприемство между Г част от ищците, поради което и установеното обстоятелство за възстановяване на собствеността върху имота на неговите наследници не е достатъчно да обоснове извода за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота в лицето на ищците. Въззивното решение е неправилно. Предмет на ревандикационния иск е недвижим имот, за който ищците поддържат да им е възстановен, като наследници на Г. М. П. с представеното по делото решение по протокол № 426 от 28.12.92 г. на поземлената комисия в гр. Д.. Видно от същото е, че е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху три имота в м. "М" в землището на с. К. нива от 15 дка, находяща се в строителните граници на селото /без да е конкретизиран имота/, нива от 9 дка и овощна градина с площ 2.9 дка, при описаните граници, за които наследниците са се снабдили с констативен нотариален акт № 10/93 г. Впоследствие същите се снабдяват с констативен нотариален акт № 171/93 г. за собственост на празно дворно място от 8 146 кв. м., представляващо парцел **** в кв. 1 по плана на с. К., при описаните в акта съседи, въз основа на същото решение на поземлената комисия и скица № 338 от 17.05.93 г. на Община Д., издадена въз основа на частично застроително решение и изменение на застроителния и регулационния план на ГКПП К. със заповед на кмета на община Д. от 26.04.1993 г., чието действие е отменено от МРРБ /съгласно заключението на техническата експертиза/. Идентичността на п. I-1 в кв. 1 с част от възстановения в т. 1 от решението на поземлената комисия се установява от скица от 17.05.93 г., както и от данните в заключенията на техническите експертизи, приети в първоинстанционното и въззивното производство. Правилно въззивният съд е приложил действуващия към момента на възстановяване на правото на собственост закон - чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ /ред. Д. в. бр. 34/92 г./ и направил извода, че административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделския имот е приключила, възстановеният на наследниците на бившия собственик имот е индивидуализиран в достатъчна степен, тъй като към този момент не е налице изискване за придружаване на решението на поземлената комисия със скица. С оглед приключилата процедура по възстановяване на земеделския имот и липсата на спор между страните относно собствеността му към миналия момент на образуване на ТКЗС, то и липсата на доказателства за придобивното основание в лицето на Г. М. П. е ирелевантно обстоятелство - ответниците не заявяват такива права към този минал момент. Спорът е за собствеността на имота към настоящия момент, при който следва да се изследва въпроса за легитимацията на ищците, като наследници на бившия собственик /за качеството им на наследници също не е имало спор/, въз основа на решението на поземлената комисия, и издадените въз основа на него констативни нотариални актове през 1993 г. Произнасянето по този въпрос обхваща обсъждане на данните по делото за действието на различните планове - от 1980 г. и 1987 г., при действието на които, с оглед данните по делото, в имота е разрешавано строителство на различни обекти /напр. бензиностанция -ГКПП "К" II изход в п. I-1/, както и данните за наличието на сгради в зоната на граничен контрол, актувани като държавни имоти. Установено е от данните по делото, че със заповед от 13.12.93 г. на МТРС, въз основа на решение на Върховен експертен съвет, е спряно прилагането на плана от 1987 г. и е разпоредено изработването на нов застроителен и регулационен план, както и последващата отмяна на заповедите на кмета за частично изменение на плановете с разпореждания на ДИТСК от 29.06.98 г. Неизяснен по спора е останал въпросът дали процесният имот е попаднал в терена за ГКПП с площ 211 604 кв. м., включващ имот 000031 и част от имот № 0* съгласно влязъл в сила план за земеразделяне, който е застроен с описаните в акт № 29 от 26.03.2003 г. акт за публична държавна собственост сгради и дали този терен представлява зоната на ГКПП, съгласно Наредбата за ГКПП. Ако спорният имот попада в границите на тази зона със специален режим, и то към момента на възстановяване на правото на собственост, ще е налице пречка за възстановяване на собствеността върху бившия земеделски имот, и ищците не биха могли да се легитимират с издаденото в тяхна полза решение на поземлената комисия, което е подлежало на косвен съдебен контрол за законосъобразност с оглед предвидените в ЗСПЗЗ предпоставки за възстановяване правото на собственост и пречките за това при определените в него случаи, не поради актуването му за държавен и то през 2003 г., а поради статута на имота като такъв по чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ, респ. при наличие на пречките по чл. 10, ал. 7, респ. чл. 10б ЗСПЗЗ. Следва да се имат предвид и данните по делото за наличие на актувани като държавни имоти сградите в зоната на ГКПП, изградени и предоставени на МВР, отразени в писмо на МВР до кмета на общината от 27.10.93 г., представения акт от 1957 г. за недвижим имот, собственост на МВР и представения доклад от МВР до председателя на Комисията по земята при МЗ от 16.11.92 г. (л. л. 146, 148 и 149 от въззивното производство). Вместо да осъществи такъв контрол върху решението, с оглед твърдяната от ищците материална легитимация, въззивният съд е отхвърлил иска поради липса на установена такава на наследодателя им към миналия момент, поради което и изводите му са неправилни. Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна с оглед местоположението на възстановения имот както към настоящия момент, така и към възстановяването му по ЗСПЗЗ, с оглед терена за ГКПП, представляващ обособена територия със специален режим на пропускане и охрана, съгласно чл. 2 НГКПП, то след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, който да постави такава задача на вещото лице и след изясняване на този въпрос да се прецени дали решението на поземлената комисия легитимира ищците като собственици на този имот или са налице пречки по ЗСПЗЗ за това, при положение, че попада в определената към 28.12.1992 г. зона на ГКПП или е бил застроен. Следва да се изиска от вещото лице да изготви комбинирана скица по регулационните планове, вкл. и тези, чието действие е било отменено, и влезлия в сила план за земеразделяне, с точно посочване на процесния имот, възстановен в стари реални граници, и зоната на ГКПП върху нея към момента на възстановяване на собствеността. Касаторът Б. А. М. е обжалвал и протоколното определение на Софийския окръжен съд от 23.10.2006 г., с което му е наложена допълнителна държавна такса съгласно чл. 65 ГПК (отм.) поради причиняване отлагане на делото. Жалбата му в тази й част, имаща характер на частна жалба, е просрочена - подадена е на 5.02.2008 г., извън срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), в който се обжалва въззивното решение и във връзка с чл. 70 ГПК (отм.), по аргумент от който се преценява и срока за обжалване на определението за допълнителната държавна такса. Затова и частната жалба следва да се остави без разглеждане, като просрочена. При повторното разглеждане на делото въззивният съд, с оглед изхода на спора, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 218з, ал. 4 ГПК (отм.), с оглед направените искания от страните. Водим от горното, настоящият състав на II г. о. на ВКС на РБ